Исторически речник
прѧсть [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
прѧст, прѧсть | прѧстꙗ, прѧста, прѧстьꙗ | прѧстю, прѧстѹ, прѧстью | прѧстмь, прѧстьмь, прѧстмъ, прѧстьмъ, прѧстмь, прѧстмъ | прѧст, прѧсть, прѧст | прѧстꙗ, прѧста, прѧстьꙗ |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
прѧст, прѧсть, прѧсте | прѧстмъ, прѧстьмъ, прѧстмь, прѧстьмь, прѧстмъ, прѧстмь, прѧстомъ, прѧстамъ | прѧст, прѧсть, прѧст, прѧстм | прѧстхъ, прѧстьхъ, прѧстхь, прѧстьхь, прѧстхъ, прѧстхь | прѧст, прѧсть | прѧстю, прѧстѹ, прѧстью |
NnDu | |||||
прѧстма, прѧстьма, прѧстма, прѧстма |
прѧсть
-ꙗ
ср
1. Приобщаване към нещо, приближаване
ѣко бꙑт премⷧѭщмъ въ б(ъ)д(ро)сть дш. въ оставлене грѣховъ(.) въ прѧсте стааго твоего дха
СС
IIIа 20
сь гь наⷲ҇ едноѧдꙑ снъ бже. сътворе вееръ прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвъ. съдраве оцѣщене. ꙇ прѧсте цръствѹ нбсънѹмѹ
СЕ
47b 4
вьсѣмъ на вьсѣкъ день ꙁапрѣштат ... ні поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат. ні поганъскꙑѩ прісѧгꙑ. ꙇлі но ъто блѫдѧште. ні едіно бо пріѧстье. свѣтѹ къ тъмѣ
К
2а 16—17
Присъединяване, съединяване.
їлмъ ꙁждема ѣко градъ. емѹже прїѩстїе его въкѹпѣ
СП
121.3
не равнѣ всѣм премоудрость и раꙁоумъ дает, и причастие благодѣти Доухъ, но противоу очищению оубо каторагоже: или всꙗчскы всꙗко, или мало что и хоудо, – поеликоу всꙗко вмѣщает очищение его
Диоп.
Область же наслажениа праꙁдно и соуетно желание сдѣлает, ꙗко ни едино же имоущии скоуднѣ от еже на благое раꙁоумѣваемых, та благыхъ соущи исполнение, ни же по причастию добра нѣкоего в добрѣм бывающї, но сама соущи добраго естьства.
Диоп.
2. Участие, дял в нещо
ѡтд сотоно. отъ схъ двере ... сьдѣ тебѣ. нѣстъ мѣста. н прѧстѣ
СЕ
37b 1
3. Участ, съдба
благодарьствьнꙑѧ пѣсн въсꙑлааше богѹ. не оставьꙗѭштѹѹмѹ жъꙁлъ грѣшънꙑхъ. на прꙙст правьдвꙑхꙿ
С
293.3
бже(ствьнѣ го) благода(т пра)стьнц бѫдемъ да тѣмь пакꙑ мꙑ прѧсте прмемъ спсеньмь стое
Х
IАб 5
Изч
СП
СС
СЕ
С
Х
Диоп.
Гр
μετοχή
κοινωνία
κλῆρος
прѧсте
прїѩстїе
пріѧстье
прꙙст
Нвб
Срв
причестие
остар
ВА
причастие
остар
ОА
НГер
БТР
АР
ДА