Исторически речник
прѧстт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѧстт сѧпрѧщѫ, прѧщѹпрѧстшпрѧсттъ, прѧстть, прѧсттпрѧстмъ, прѧстмь, прѧстм, прѧстмопрѧстте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѧстѧтъ, прѧстѧть, прѧстѧтпрѧствѣпрѧсттапрѧсттепрѧстпрѧст
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѧстмъ, прѧстмь, прѧстмпрѧсттепрѧствѣпрѧсттапрѧстхъ, прѧстхь, прѧстхпрѧст
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѧстпрѧстхомъ, прѧстхомь, прѧстхом, прѧстхмꙑпрѧстстепрѧстшѧ, прѧстшѫ, прѧстша, прѧстше, прѧстхѫпрѧстховѣпрѧстста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѧстстепрѧщаахъ, прѧщахъ, прѧщаахь, прѧщахь, прѧщаах, прѧщахпрѧщааше, прѧщашепрѧщааше, прѧщашепрѧщаахомъ, прѧщахомъ, прѧщаахомь, прѧщахомь, прѧщаахом, прѧщахомпрѧщаашете, прѧщашете, прѧщаасте, прѧщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѧщаахѫ, прѧщахѫ, прѧщаахѹ, прѧщахѹпрѧщааховѣ, прѧщаховѣпрѧщаашета, прѧщашета, прѧщааста, прѧщастапрѧщаашете, прѧщашете, прѧщаасте, прѧщасте
прѧстт сѧ -прѧщѫ сѧ -прѧстш сѧ св 1. Споделя, стана съпричастен в нещо ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  къ. ꙇже волеѭ страстехъ нашхъ прѧст сѧ. распѧтꙇ съмръть подъемъ волеѭ СЕ 67а 22 се аꙁъ вьсь жвотѣ прꙙстхъ т сꙙ. повелѣхъ херовмомъ рабъскꙑ стрѣшт тꙙ. сътворѫ херовмомъ покланꙗт т сꙙ С 470.4 2. Вляза в съприкосновение, докосна се а же дѣвц родт. не прꙙштъш сꙙ къ мѫжѹ. вꙑше того стъ ꙁакона тѣлесънааго С 250.5—6 И оувѣдѣ то, и створи сѧ бѣсенъ, и начѧ пѣськъ орати, а соль сѣати, да сѧ толико не причѧстить троискои кръви Тр. пр. страшьнѣ танѣ раꙁѹмѣте братре съмꙑсльно како с͞тꙑн хощете прѧстт сѧ КО тайн. 3. Причисля се; вляза в състава на група, множество; взема участие нꙁъложіті сѣмѩ іхъ въ ѩꙁꙑцѣхъ.  растоіті ѩ въ странꙑ.  пріѩстішѩ сѩ вельфѣгорѣ.  сънѣсѩ жрътвѫ мрътвꙑхъ ...  ѹмънож сѩ вь ніхъ паданье СП 105.28 дажд ꙇмъ ѹпъванемь твомь ... сего въкѹшень прѧстт сѧ. хвалѫщемъ мѧ твое стое СЕ 20а 13 прде юда прѧстт сꙙ свꙙтѣ трепеꙁѣ С 420.1 пеатлѣвъше гробъ съ стражьм. не да вономъ днѣмъ пеатьлѣт. ꙗко же ѹвѣдѣвъ о н҄емь не хотѣаше с н҄м прꙙстт сꙙ С 440.28 4. Вкуся, опитам, ям сьрѣте  братъ нѣкꙑ ... прѣдъстав мѹ хлѣбъ  молтвꙑ многꙑ сьтвор. молꙗаше прꙙстт сꙙ благословешенхъ. ѧже бъ посъла С 524.11 5. В християнството — получа причастие, причестя се ѡ дарѣ прѣждесвѧⷳ҇нѣмь. естьнааго тѣла.  кръве га нашего сха ѣко прѧстт сѧ ма бескврънꙑ. ꙇ съблюст братръство неꙁавстьно СЕ 9b 12 такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е ... прѧстт сѧ. тѣлѣ  кръв гні СЕ 69а 12 че́дата имь, на прьво́то нареⷱ ́и́ме ага́пїе, и на вто́рото Ѳeѡ́писть. и приче́сти ги сто́е причеще́нїе Дор. 53 и͗ наблюдаа͑ше пакьі въ ⷭѣ сьбранїа• ви́дѣти то тво͑рить братъ въ приѧщенї, и͗же васнь ѹ͗крадьі и͗ ꙗ́дьі смоквьі• и͗ ꙗко видѣ є͗го мьіѫща рѫцѣ свои• да въшеⷣ приѧститꙿ сѧ Дор. 249б и͗звѣсти си и͗гѹ́менъ, ѿпѹсти е͗го сь млтвоѫ и͗ти́ приѧстити сѧ Дор. 250а Ананию оубо глаголю и Сапфироу с ним, и корифины, иже телеси Господню и крови не достоинѣ причащахоусꙗ тогда ; и от Едема иꙁриноу его тогда абие и вꙁбрани емоу причаститисꙗ древоу и плодоу жиꙁньномоу Диоп. ащє л нєдостоно праст ⷨ сѧ стыⷯ̄ танъ хвыхъ да осꙋ|| дм сѧ. ̇. ѡⷮ соуботы жє лаꙁорєвы. нє нєсꙋт сѧ профѷры ꙁа ѹпоко н кꙋтьѧ ПЧ пост 6. Прич. мин. действ. като същ. причѧстивъи сѧ Този, който е влязъл в съприкосновение, докоснал се. множ́цею въ самѣⷯ дѣлѣⷯ • ѻстрѣ́ша покаꙁаша ѡбꙋенꙿнаго неже л сеѧ с́лыпо еⷭ҇ствꙋ праствꙿшх сѧ • тѣмꙿ же мꙋдрованїѐ навы̏кат прлїно по все̀ ж́ꙁн Фот. 667б 7. Прен. Осъществявам полова връзка. ѿ неплодныѧ  стары сѹжтельнца того роⷣства праст сѧ. ѿ не же ѿ юны въ порѫ сѹща връсты до самѣⷯ сѣднъ  маторъства старост кѫпно спѧща. нкакоⷤ ꙁвѣꙁⷣоⷭтою послѣдоваста Пс. Кес. 108/107 како ѡꙁѧ црь род ѡнафана црѧ. ѡнафанъ же ахаꙁа. ахаꙁъ же еꙁекыѧ. сь же манасю. сь же амоса. сь же ѡсю. сь же ѡахаса. кожⷣо црь црѧ. же н еднъ же ѿ нхь рабью праст сѧ асѫ рожⷣенїеⷨ Пс. Кес. 111/110 8. Усещам с обонянието си, помириша. камыкъ ѿвалсте. жоупще покаꙁасте.  оукроѫ мрт͠вааго ѿрѣшстє. ꙗкоже  смрадѣ прѧстстє сѧ Сб. Герм. 165б СП СЕ К С Дор. Тр. пр. Диоп. Пс. Кес. Фот. КО тайн. Сб. Герм. Гр μετέχω κοινωνέω συμπράσσω μεταλαμβάνω ἑνόομαι συντυγχάνω τελέομαι прꙙстт сꙙ причастити сѧ пріѩстіт сѩ Нвб причестя [се] ОА АК НТ Дюв НГер БТР АР ДА