Исторически речник
прходт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прходтпрхождѫ, прхождѹпрходшпрходтъ, прходть, прходтпрходмъ, прходмь, прходм, прходмопрходте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прходѧтъ, прходѧть, прходѧтпрходвѣпрходтапрходтепрходпрход
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прходмъ, прходмь, прходмпрходтепрходвѣпрходтапрходхъ, прходхь, прходхпрход
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прходпрходхомъ, прходхомь, прходхом, прходхмꙑпрходстепрходшѧ, прходшѫ, прходша, прходше, прходхѫпрхоховѣпрходста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прходстепрхождаахъ, прхождахъ, прходѣахъ, прходѣхъ, прхожахъ, прходѧхъ, прхождаахь, прхождахь, прходѣахь, прходѣхь, прхожахь, прходѧхь, прхождаах, прхождах, прходѣах, прходѣх, прхожах, прходѧхпрхождааше, прхождаше, прходѣаше, прходѣше, прхожаше, прходѧшепрхождааше, прхождаше, прходѣаше, прходѣше, прхожаше, прходѧшепрхождаахомъ, прхождахомъ, прходѣахомъ, прходѣхомъ, прхожахомъ, прходѧхомъ, прхождаахомь, прхождахомь, прходѣахомь, прходѣхомь, прхожахомь, прходѧхомь, прхождаахом, прхождахом, прходѣахом, прходѣхом, прхожахом, прходѧхомпрхождаашете, прхождашете, прходѣашете, прходѣшете, прхожашете, прхождаасте, прхождасте, прходѣасте, прходѣсте, прхожасте, прходѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прхождаахѫ, прхождахѫ, прходѣахѫ, прходѣхѫ, прхожахѫ, прхождаахѹ, прхождахѹ, прходѣахѹ, прходѣхѹ, прхожахѹ, прходѧхѹпрхождааховѣ, прхождаховѣ, прходѣаховѣ, прходѣховѣ, прхожаховѣ, прходѧховѣпрхождаашета, прхождашета, прходѣашета, прходѣшета, прхожашета, прхождааста, прхождаста, прходѣаста, прходѣста, прхожаста, прходѧстапрхождаашете, прхождашете, прходѣашете, прходѣшете, прхожашете, прхождаасте, прхождасте, прходѣасте, прходѣсте, прхожасте, прходѧсте
прходт -прхождѫ -прходш несв 1. Идвам някъде, на някое място; дохождам се третее лѣто прхождѫ штѧ плода на смоковьнц се М Лк 13.7 З дѫтъ на весел.  съ ѹсръдмъ на пръ прходꙙтъ С 267.8 отъ небесе на ꙁемьѭ. отъ ꙁемьѧ подъ ꙁемьѭ богъ прходтъ С 449.6 Приближавам се, идвам наблизо. отъвѣща емѹ недѫжънꙑ е г ка не мамъ. да егда въꙁмѫттъ сѧ вода. въвръжетъ мѧ въ кѫпѣль. еда же прхождѫ аꙁъ. ꙇнъ прѣжде мене вълаꙁтъ М Йо 5.7 З А прхождаахѫ архере скѹшаѭште го С 476.28—29 прходтъ на прсѣштень го.  нѣц с нмъ отъ вонъ С 552.2 Пристигам някъде. въ оноⷡ҇. прходщю ісѹ въ странѫ гадарньскѫ. сърѣте і мѫжъ еднъ СК Лк 8.26 Отивам някъде.  отътолѣ мльат наꙙ въ хꙑꙁнѣ. н въ црькъве прходꙙ. н къ комѹже съпроста глагол҄ꙙ С 288.7 За мнозина — стичаме се, прииждаме. на толцѣ же жт го славьно бꙑстъ. ꙗкоже по дьвѣма десꙙтьма  трьма десꙙтьмь рьнꙿцемъ к н҄емѹ прходт С 519.9 2. Посещавам, спохождам някого съ ... гла мъ не дѣте дѣт прходт къ мьнѣ. ꙇ не бранте мъ М Мк 10.14 З. Срв.Лк 18.16 М З вь днехъ же тѣхъ наꙙшꙙ страннї прходт къ обтѣл го С 548.24 по вьсꙙ дьн ꙗкоже решт прхождаахѫ мноꙁ к немѹ С 548.27  прхождаахѫ отъвьсѫдѹ къ н҄емѹ по вьсꙙ дьн С 205.27—28 прхождаахѫ же  женꙑ къ немѹ мѫштꙙ танꙑѧ врѣдꙑ С 556.30 Образно. горе вьсемѹ мрѹ отъ сканъдѣлъ. неволѣ бо сѫтъ прт сканьдаломъ. обае горе лкѹ томѹ мьже сканьдаль прходтъ М Мт 18.7 З тꙑ с богъ крьстꙗнескъ. прходвꙑ къ стꙑмъ въгодвъшмъ тебѣ С 159.11—12 3. Прич. сег. деят. като прил. прходѧ a) ἐπιδημῶν Който идва, прихожда [образно] въ нѣхъ таковьіхъ дѣлѣхъ. сходште  въ рет спадѭтъ. (т)ае прхо(дꙙ)ште() брат( мн)ого невѣр(ь)ство съб(ьів)аетъ сꙙ б(ьі)ват () т(ꙙ)гост(ь) въ (п)окоꙗ мѣсто ЗЛ IIа 22—IIб 1 b) Който търси спасение де въ малꙑ сꙑнъ. же бѣ тъгда въ манастꙑр. на прбѣгань съꙁъданъ прходꙙшт брат срацнъ рад С 553.28 4. Прич. сег. деят. като същ. прходѧ м ед прходѧще м мн a) ὁ προσιών, οἱ ἐρχόμενοι, οἱ προσερχόμενοι Този, който идва [тези, които идват], идващият [идващите] да стъ бѫдетꙿ гнѣва въ молтвѣ прходꙙ С 407.4 благодать же бжьꙗ вьсꙙ цѣлꙗаше рѫкама го. расмотр же стꙑ потрѣбьнѹ бꙑт. настѫпат на вьсꙙ прходꙙштꙙѧ к немѹ. свохъ рад страст С 556.8 кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр С 38.10  пꙗхѫ прходꙙшт к немꙋ С 550.8 нъ акꙑ богатъ сꙑ млостьм. прходꙙштхъ покаан строѧ С 394.4—5 b) οἱ ἐρχόμενοι Пристигащите б(ѣ)ѣахѫ бо прходѧшт. ꙇ оходѧште мъноѕ. ꙇ не бѣ мъ кол понѣ ѣст М Мк 6.31 З c) οἱ προσερχόμενοι, οἱ ἀντιδιατιϑέμενοι, οἱ προσιόντες Тези, които се приобщават; приобщаващите се тацѣмъ врагъ. стъ дръꙁъ. тъ не простъ жрътвъ кръвавъ не бе съблаꙁна хоштетъ да сꙙ поꙁнатъ отъ прходꙙштїхъ къ н҄емѹ С 28.16 въ кротост ѹꙙ прходꙙштꙙѧ къ правѣ вѣрѣ. ꙁаповѣдаѧ  сьвѣдѣтельствѹѧ о вьсѣхъ С 207.22—23 лѣпо же стъ комѹждо прходꙙштїхъ. къ ъстънѹѹмѹ крьштеню. глаголат блаженааго давꙑда словеса С 355.17—18 съ прва (!) же прходштмъ на жте многѫ же подаѭште пеаль ЗЛ IIб 7—8 5. Прич. мин. деят. като същ. прходвꙑ м ед ὁ ἐλϑών Този, който е дошъл; дошлият еда бѫдетъ сълъгалъ прходвꙑ. пото м гнѣвт ѧꙁꙑкъ старцѹ С 239.25 6. Достигам до някъде, идвам [образно] прходтъ бо намъ слово. къ десꙙтѹѹмѹ асѹ дьн С 437.7—8 7. Излизам наяве, показвам се вьсѣкъ бо дѣлаѩ ꙁъла. ненавдтъ свѣта. ꙇ не прходтъ къ свѣтѹ. да не о(бл)ѧтъ сѧ дѣла его. ѣко ꙁъла сѫтъ М Йо 3.20 З А За Светия Дух — снизхождам, спускам се. дꙿнесь бо. благодѣть стааго дха. прходѧщ освѧⷳ҇етъ дѹновенемь водꙑ. дꙿнесь. нбо просвѣщаемо. посълаетъ на ꙁемⷧѭ росѫ СЕ 16а 17 8. Прен. Произлизам, произхождам еда  тꙑ отъ гал[л(е)]леѩ ес. ꙇспꙑта  вждь ѣко отъ галлѣѩ пркъ не прходтъ М Йо 7.52А 9. Прен. Дарявам, давам томѹ же блажень благааго дастъ сꙙ. мꙿже благаꙗ прходꙙтъ С 544.19 ꙁ ѹтра прходт, рано прходт ὀρϑρίζω Подранявам, отивам рано бѣ же въ дьне ѹѧ въ цркве. а ноштѭ въдварѣаше сѧ сходѧ въ горѣ нарцаемѣ елеонъ.  вьс люде ꙁ ѹтра прхождаахѫ къ немѹ въ црквъ послѹшатъ его М Лк 21.38 З егда ѹбіваⷶше ѩ. тогда въꙁіскаахѫ его. і обраштахѫ сѩ і рано пріхождахѫ къ бѹ СП 77.34 М З А СК СП СЕ К С Р ЗЛ Гр ἔρχομαι προσέρχομαι διέρχομαι ἐγείρομαι διατρέχω φϑάνω παραγίγνομαι προσίημι περιήκω προσέχω πρόσειμ[ἰέναι] ἐνδημέω προέρχομαι καταλαμβάνομαι ἐξέρχομαι пріходт Нвб приходя остар диал ВА АК НТ прихождам ОА НТ ЕтМл БТР АР прихаждам диал ДА