прт -прдѫ -прдеш св 1. Дойда, ида, стигна, пристигна ꙇ бꙑстъ егда съконьа съ словеса с. прѣіде отъ галлеѩ. ꙇ прде въ прѣдѣлꙑ юдескꙑ М Мт 19.1 ЗI егда же ѹбо прдетъ гнь внограда. ъто сътвортъ дѣлателемъ тѣмъ М Мт 21.40 А СК ꙇ посъла рабꙑ своѩ прꙁъват ꙁъванꙑѩ на бракъ. ꙇ не хотѣахѫ прт М Мт 22.3 А. Срв. СЕ106а 14 прде марѣ магдалꙑн҄. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба М Мт 28.1 З А СК ꙇсе наꙁарѣнне пршелъ ес п(ог)ѹбтъ насъ М Мк 1.24 З ꙇ пакꙑ шедъ съ. отъ прѣдѣлъ тѵръскъ  сѵдоньскъ. прде на море галлеско М Мк 7.31 З А СК Б ꙁлѣꙁъ же с корабьꙗ прде на кон҄ кꙿ н҄мъ С 60.11 вънеꙁаапъ влъкъ пршедъ обрѣте повръженъ дѣтшть С 43.18 самъ прдохъ антѹпате прѣдъ тꙙ С 99.27 мнѫвъшемъ же дьнемь ꙁ҃ ... прде дѹѯъ отъ к҄есарѧ С 72.17—18 ѹтрѹ же бꙑвъшꙋ прдоста неьстваꙗ мѫтел҄ꙗ С 79.12 мѫж же крьстꙗн пршедъше въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю С 185.10 тѹ аб арю отъ алеѯандрѧ. въ костантн҄ь градъ прт скоро повелѣ С 188.23  вѣровавъ ꙁде скоро.  въ слѣдъ дѣаше свѣта того.  свѣтѹ ведѫштѹ прведе (погр. вм. прде, Север., с. 283, бел. под линия) въ велкѫѭ лаврѫ С 283.3 Образно. горе вьсемѹ мрѹ отъ сканъдѣлъ. неволѣ бо естъ прт сканьдаломъ М Мт 18.7 ЗI ЗП  прде гласъ ꙁ облака. сь естъ снъ мо М Мк 9.7 З Само вповел. — ела, елате! прдѣте кь мънѣ въс трѹждаѭште сѧ ... ꙇ аꙁъ покоѭ вꙑ М Мт 11.28 З, А, СК. Срв. СЕ89b 11 ꙇ глѭ семѹ д  детъ. ꙇ дрѹгѹмѹ прд  прдетъ М Лк 7.8 З А СК сь естъ наслѣдънкъ. прдѣте ѹбмъ. ꙇ ѹдръжмъ достоѣне его М Мт 21.38 А, СК, Б. Срв.Лк 20.14 М прідѣте ѩда послѹшате мене СП 33.12 въꙁдвігні сілѫ твоѭ і пріді да нꙑ спеші СП 79.3 прдѣте ѹбо братрьѣ. відмъ болѣꙁні гробънꙑѩ К 12а 24—25 нъ прдѣте да ѧ въвръжемъ вь рѣкѫ С 80.27 дрѹгꙑ рее прд цѣл м дьштере С 308.4 прдѣте ѹбо вьс да радѹмъ сꙙ о г С 319.9 Вляза. ꙇ егда прде (въ) въ црквъ. прстѫпшѧ къ немѹ ѹѧщю. архере  старьц людьст глще М Мт 21.23 ЗI ꙇ абье шедъше съньмшта. прдѫ въ домъ смоновъ  аньдрѣовъ М Мк 1.29 З пакꙑ бѣахѫ вънѫтрь ѹенц его. ꙇ тома съ нм. прде с двьремь ꙁатворенамъ.  ста по срѣдѣ М Йо 20.26А  пршедъ въ домъ. съꙁꙑваатъ дрѹгꙑ  сѫсѣдꙑ глѧ мъ М Лк 15.6 З За птица, небесно тяло и под. — долетя, дойда от небето. ꙇ бꙑваатъ дрѣво. ѣко прт птцамь нбскꙑмъ. ꙇ втат на вѣтвехъ его М Мт 13.32 З ꙇ прдѫ птцѧ небскꙑѩ  поꙁобашѧ ѣ М Мт 13.4 З.Срв. Мк 4.4 М  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ дѣаше прѣдь німі. додеже прішедші ста връхѹ А Мт 2.9 СК  прідѫ пьсъѩ мѹхꙑ.  мъшцѩ въ вьсѩ прѣдѣлꙑ іхъ СП 104.31 лежааше на ꙁем акꙑ свѣтъла ꙁвѣꙁда съ небесе на ꙁемл҄ѫ пршьдъш С 62.6 Доплавам.  н прдѫ корабл отъ тверѣдꙑ. блꙁъ мѣста деже ѣсѧ хлѣбꙑ М Йо 6.23 З А  пршъдъ съ корабьмъ блꙁъ воводꙑ.  съповѣдавъше мѹ вьса ꙗже слꙑшавъше отъ стааго савна ... їспросвъ хартѭ напса тако С 152.10 Преплавам. ꙇ прдѫ на онъ полъ морѣ. въ странѫ гадарнскѫ М Мк 5.1 З ꙇ абе вълѣꙁъ въ корабъ съ ѹенкꙑ свом. прде въ странꙑ далъманѹтанъскꙑ М Мк 8.10 З а дрѹѕ ѹенц корабцьмь прдѫ М Йо 21.8 З А СК 2. Прич. мин. деят. a) Като прил. пршьдꙑ a) παρών, προσελϑών Който е пристигнал, дошъл вꙿсе въ славѫ твоѭ творт. пршедъшаго раба твоего сего СЕ 7b 19  ꙗко пршъдъшхъ дѣл҄ьма невѣрънꙑхъ. да раꙁѹмѣѭтъ рее ꙗко тꙑ мꙙ пѹст С 309.28 Срв. С310.23—24 вьꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш. не ꙗко не могѫштѹ пршъдъшѹмѹ владꙑцѣ С 465.9 b) b) Като същ. пршьдꙑ м ед пршьдъше м мн ὁ παρών, ὁ ἐλϑών, οἱ παρόντες, οἱ παραγενόμενοι Този, който е дошъл, който присъства; дошлият, присъстващият [тези, които са дошли, които присъстват; дошлите, присъстващите] благословьнъ пршьдꙑ въ съмѣрен С 326.24 вьꙁшт ба  въꙁов пршьдъшааго С 500.22 нкакоже нѣстъ бꙑвъше се ѹдо нъ въглашен пршъдъшмъ С 309.26 нктоже бо отꙿ сьде пршедъшхъ сходтъ С 167.5 3. Приближа се към някого, дойда при някого останѣте дѣт  не бранте мъ. прт къ мьнѣ М Мт 19.14 ЗI повел м прт къ тебѣ по водамъ М Мт 14.28 З А СК Б ꙇ ѹꙁьрѣвъ смоковьнцѫ еднѫ пр пѫт. прде къ не М Мт 21.19 ЗI прде къ нмъ по морю ходѧ М Мк 6.48 З ꙇꙁдѫ же вдѣтъ бꙑвъшааго. ꙇ прдѫ къ св М Лк 8.35 З А СК Дойда повторно, върна се.  пршедъ пакꙑ обрѣте ѩ съпѧщѧ М Мт 26.43 З А СК отдошꙙ же много мъ глаголавъше.  пакꙑ прідошꙙ съ многомъ народомъ С 137.3 Прен.Изляза против, срещу някого; действам срещу някого. ѣко на раꙁбонкъ л прдете съ орѫжемь  дръкольм М Лк 22.52 З аꙁъ ꙙда на пагѹбѫ вашѫ нѣсмъ пршꙿлъ С 540.8—9 4. Замина си, отдалеча се от някое място, махна се ꙇ пршедъ отъ тѹдѣ с. ꙇде пр мор галлѣсцѣмъ М Мт 15.29 З 5. Появя се, започна да съществувам ꙇ аще хощете прѩт. тъ (е) естъ лѣ хотѧ прт М Мт 11.14 З А аꙁъ на се родхъ сѧ.  на се прдъ въ вьсь мръ да съвѣдѣтельствѹѭ о ꙇстнѣ М Йо 18.37 З А СК отъ сѣмене два прдетъ хъ М Йо 7.42 З А по томь же прдетъ дѣволъ. ꙇ въꙁъметъ слово отъ срдца хъ М Лк 8.12 З, А, СК. Срв.Мк 4.15 М З дондеже вдѧтъ цсрстве бже пршедъше(дъше)е вь слѣ М Мк 9.1 З А 6. Стигна до определена цел, степен, състояние; достигна пршъдъ же на конецъ молтвѣ. проꙁьрѣ С 141.17 много же оставвъше. къ главꙁнѣ прдѣмъ С 189.29—30 ꙗкоже ѹбо вь велкѫ старость прде С 300.30  да не продьл҄ѫ слова. да прдемъ вь самѫ главѫ вештї С 481.26 7. За река, водна стихия — придойда, дойда с голяма сила ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ М Мт 7.25 З, А, СК. Срв.Мт 7.27 М З А ꙇ не ощютшѧ доньдеже прде вода.  вьꙁѧтъ вьсѧ М Мт 24.39 З А СК 8. За време, обстоятелство — настъпя, настана да прдетъ цсрестве твое М Мт 6.10 З, А, СК. Срв.Лк 11.2 М З прдѫтъ дьнье вь нѧже не останетъ. камень на камене М Лк 21.6 З не мамъ пт отъ плода лоꙁънаго. дондеже цсрестве бже прдетъ М Лк 22.18 З доньдеже день естъ прдетъ ноштъ М Йо 9.4 З А прде годна да прославтъ сѧ снъ лвскꙑ М Йо 12.23 З, А. Срв.Йо 17.1 М З А СК гь же посмѣетъ сѩ емѹ. ꙁане проꙁьртъ. ѣко прдетъ день емѹ СП 36.13 дъвадесꙙтънѹѹмѹ ѹбо  осмѹѹмѹ лѣтѹ пршъдъшѹ С 280.6 есе намъ прде вьꙁлюбьно  сьпасно праꙁденьство С 486.25 прдетъ благодѣть хсова по вьсе ꙁем С 17.4 9. Прен. Струпам се, стоваря се амн глѭ вамъ. прдѫтъ вьсѣ с на родось М Мт 23.36 ЗI А да прдетъ на вꙑ вьсѣка кръвъ праведъна. пролваема на ꙁемлѭ М Мт 23.35 ЗI А въꙁлюбі клѩтвѫ і пріде емѹ СП 108.17 Сполетя, връхлетя. не прдетъ къ тебѣ ꙁъло СП 90.10 10. Прен. Приобщя се, присъединя се ꙇ не хощете прт къ мьнѣ. да жвотъ мате М Йо 5.40 З А ѣкоже нꙑ ес ѹбѣдлъ обꙑа сътворт. прострѣщ брата къ хѹ пршедъша СЕ 82а 9 11. Прен. Произляза, произходя вѣмь ѣко отъ ба пршелъ ес ѹтель М Йо 3.2 З А въ гор҄е прт εἰς τὸ χεῖρον ἔρχομαι Стане ми по–зле жена една ... н едноѩ польѕѧ обрѣтъш. нъ пае въ горе пршьдъш. слꙑшавъш о сѣ ... пркосно сѧ рꙁѣ его М Мк 5.26 З въ раꙁѹмъ прт εἰς ἐπίγνωσιν ἔρχομαι Достигна познанието, опозная блнъ бъ. хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ СЕ 96b 4—5 тꙑ бо ес бъ нашъ. хотѧ да вꙿсь къ спетъ сѧ.  въ раꙁѹмъ стнънꙑ прдѫтъ СЕ 100а 22—23 хотꙙ вьсꙙ ловѣкꙑ сьпаст  въ раꙁѹмъ стнꙑ прт С 502.29— 30 хощеш да б  еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ  вь раꙁѹмъ стнꙿнъ прдѫтъ Р VII 4.3—4, 5 въ себѣ прт, прт въ сѧ εἰς ἐμαυτὸν ἔρχομαι, ἐν ἐμαυτῷ γίγνομαι Съвзема се, опомня се, дойда на себе си, дойда в нормално състояние вь себѣ же пршедъ рее. колко. намънкъ отъца моего. ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ М Лк 15.17 З А вь сꙙ бо пршьдъ. вь клѣтъкѫ вьлѣꙁе своѭ С 523.10 она же нѣкол пршедꙿш вꙿ сꙙ. ꙗкоже бѣаше дѣло. по вьсемѹ съкаꙁа мѹ С 517.13 кѹпьно прт съ мь σύνδρομα Съответствам, в съответствие съм нѣс л же прорцамо слꙑшалъ. тоже прѣд стоѧще вдш л кѹпно съ словесꙑ дѣло пршъло С 337.11 на любъвь прт εἰς πόϑον ἔρχομαι Изпитам копнеж, желание то слꙑшавш васлна на множашѫ любьвь прде. ꙗкоже вдѣт ... старца С 299.9 на помощь прт εἰς [τὴν] βοήϑειαν ἔρχομαι Притека се на помощ, помогна  въскравъше же бѣахѫ въ кораб прꙁъвашꙙ корабл҄ꙙ на помоштꙗ мъ прт С 151.11— 12 прꙁꙑваѭштемъ ба. прт на помошть мъ С 530.9 прт въ продльжень рѣ εἰς πλάτος ἔρχομαι συντυχίας Вляза в разговор, започна да говоря  въ продлъжен пршъдъ рѣ. ꙁаклꙙ  да повѣстъ мѹ о себѣ.  да съкажетъ мѹ кто стъ С 294.24 прт въ сво ѹмъ Дойда на себе си, осъзная се  бѹ помолвъ сꙙ. абь ꙁвраевана го съподоб.  въ сво ѹмъ пршъдъ отъ свобожденьꙗ бѣсовьска. вдꙙ прѣвелко дѣла С 560.12 прт въ слѣдъ ἀκολουϑέω, ὀπίσω ἔρχομαι Последвам нечий пример, тръгна след някого аште хощеш съвръшенъ бꙑт ... прд въ слѣдъ мене М Мт 19.21 ЗI А ꙇже хощетъ вьслѣдь мене прт. да отъвръжетъ сѧ себе СЕ 90а 9 прт въ ꙗвл҄ень ἔρχομαι εἰς φανερόν Изляза наяве, появя се нѣстъ бо нътоже тано еже не автъ сѧ. н бꙑстъ потаено. нъ да прдетъ въ авлене М Мк 4.22 З. Срв.Лк 8.17 М З А СК прт на обраꙁъ ἔρχομαι ἐπὶ τῷ σχήματι Стана монах блюд сѧ. ѣко нкътоже тебе нѫдтъ прт на сь обраꙁъ СЕ 96а 9 прѣжде прт ἔρχομαι πρῶτον, προοδοποιέω Предваря, изпреваря ѣко л подобаатъ прѣжде прт М Мк 9.11 З ꙇлѣ ѹбо пршедъ прѣжде ѹстротъ вьсѣ М Мк 9.12 З подобааше бо варт вонѹ воводѫ. подобаꙿше прѣжде прт вѣстьнкѹ. прѣдъ господьн҄емъ пршъствмъ С 245.17 М З А СК Б ЗП О У Е СП СЕ К С Р МЛ БН Гр ἔρχομαι ἀνέρχομαι ἀπέρχομαι διέρχομαι ἐπεισέρχομαι εἰσέρχομαι ἐπέρχομαι ἐξέρχομαι πάρειμι [εἶναι] παρέρχομαι προέρχομαι προσέρχομαι συνέρχομαι ταλαιπωρέομαι συμπάρειμι [εἶναι] κατέρχομαι ἄγομαι ἀπαντάω συναντάω δεῦρο δεῦτε ἐλαύνω ἐλεύϑω ἐπιφϑάνω ἐπιδημέω φϑάνω ἐφίσταμαι καταλαμβάνω ἥκω παραγίγνομαι παρίσταμαι ὑποτρέχω φέρομαι περιπολεύω προστρέχω παρουσία διαπεράω πρόσειμι [ἰέναι] συμπαραγίγνομαι εἰμί προκαϑίζω ἐγείρομαι пріт Нвб приида, приидвам, прииждам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА