Исторически речник
пртещ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
пртещпртекѫ, пртекѹпртеешпртеетъ, пртееть, пртеетпртеемъ, пртеемь, пртеем, пртеемопртеете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
пртекѫтъ, пртекѹтъ, пртекѫть, пртекѹть, пртекѫт, пртекѹтпртеевѣпртеетапртеетепртьц, пртъцпртьц, пртъц
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
пртьцѣмъ, пртъцѣмъ, пртьцѣмь, пртъцѣмь, пртьцѣм, пртъцѣмпртьцѣте, пртъцѣтепртьцѣвѣ, пртъцѣвѣпртьцѣта, пртъцѣтапртѣхъ, пртекохъ, пртѣхь, пртекохь, пртѣх, пртекохпртее
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
пртеепртѣхомъ, пртекохомъ, пртѣхомь, пртекохомь, пртѣхом, пртекохом, пртекохмꙑпртѣсте, пртекостепртѣшѧ, пртекошѧ, пртѣшѫ, пртекошѫ, пртѣша, пртекоша, пртѣше, пртекоше, пртекохѫпртѣховѣ, пртекоховѣпртѣста, пртекоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
пртѣсте, пртекостепртеаахъ, пртеахъ, пртеѣхъ, пртеаахь, пртеахь, пртеѣхь, пртеаах, пртеах, пртеѣх, пртеѧхъ, пртеѧхь, пртеѧхпртеааше, пртеаше, пртеѣше, пртеѧшепртеааше, пртеаше, пртеѣше, пртеѧшепртеаахомъ, пртеахомъ, пртеѣхомъ, пртеаахомь, пртеахомь, пртеѣхомь, пртеаахом, пртеахом, пртеѣхом, пртеѧхомъ, пртеѧхомь, пртеѧхомпртеаашете, пртеашете, пртеѣшете, пртеаасте, пртеасте, пртеѣсте, пртеѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
пртеаахѫ, пртеахѫ, пртеѣхѫ, пртеаахѹ, пртеахѹ, пртеѣхѹ, пртеѧхѹпртеааховѣ, пртеаховѣ, пртеѣховѣ, пртеѧховѣпртеаашета, пртеашета, пртеѣшета, пртеааста, пртеаста, пртеѣста, пртеѧстапртеаашете, пртеашете, пртеѣшете, пртеаасте, пртеасте, пртеѣсте, пртеѧсте
пртещ -пртекѫ -пртееш св 1. Притека се, дотичам, завтека се към някого ꙇсходѧштюмѹ на пѫть. пртекъ еднъ богатъ. ꙇ поклон сѧ емѹ на колѣнѹ. въпрашааше і. ѹтел҄ю благъꙇ. ьто сътвор҄ѭ. да жвотъ вѣьнꙑ наслѣдѹѭ З Мк 10.17 се сѹсъ сьрѣте  глагол҄ꙙ радѹта сꙙ. тѣ же ѧстѣ  ꙁа ноꙁѣ. съ прѣвелкомъ веселмъ к н҄емѹ пртекш С 446.8—9 нѣкто сак҄ менемь ... къ велкѹѹмѹ семѹ отьцѹ пртее.  съ сльꙁам  вьпл҄ьмъ сповѣдааше сво врѣдъ ратъ С 276.13 ѹтврьд сꙙ нога вельбѫдѹ  бꙑстъ съдрава. пршъдъ же господнъ го. пртее къ н҄емѹ С 218.20 ꙁде ркаѧ левъ.  акꙑ отьць любовънꙑ прмлетъ ꙙдо сво. тако пртекъ львъ ско на праведьнка С 166.22 За множество — стека се.  вдѣшѧ ѩ дѫштѧ. ꙇ поꙁнашѧ ѩ мъноѕ. ꙇ пѣш отъ вьсѣхъ градъ пртѣшѧ тамо.  варшѧ ѩ М Мк 6.33 Образно. тѧ молмъ гі. прꙁьр на раба твоего сего. пртекъшааго къ тебѣ. ꙇ оскръблена болѣꙁнѭ несвѣтълоѭ. ѡсѣнена мракомь темьнꙑмь СЕ 32b 4—5 мꙑ длъжьн смъ грѣшьн. пртешт къ ꙁбавтелю.  въꙁъмат отъ н҄его непогон҄ен грѣховъ нашхъ С 390.24 2. Притека се на помощ їс ... не сьмрьт сꙙ ѹбоꙗвъ нъ врѣмене распꙙтю ждꙑ ... лѣпо бѣ мѹ прѣжде поставт дрѣво тано крьста. т тъгда топломъ дѹхомъ же въ адѣ лежꙙтъ к тѣмъ пртешт С 404.26—27 3. Прен. Приобщя се към някого, нещо дѣте въꙁлюбьн къ еуагг҄елскѹ проповѣданю пртеемъ. да вдмъ же на господа ждове творꙙтъ лаан С 385.1—2 о н҄емъже велкомъ гласомъ въптъ павьлъ глагол҄ꙙ. хъже жште на небесехъ стъ ... хъже ногꙑ стоѧтъ ѹбо въ ѹправьн.  како ѹбо тѹ. съ беꙁвѣстънꙑм вештънъм пртекъ ста. повѣдѣ С 272.27—28 Изч М З СЕ С Гр συντρέχω προστρέχω δρομαίως κατασπεύδω τρέχω κατατρέχω συνϑέω пртешт Нвб притека [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР