Исторически речник
прсѣдѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прсѣдѣтпрсѣждѫ, прсѣждѹпрсѣдшпрсѣдтъ, прсѣдть, прсѣдтпрсѣдмъ, прсѣдмь, прсѣдм, прсѣдмопрсѣдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прсѣдѧтъ, прсѣдѧть, прсѣдѧтпрсѣдвѣпрсѣдтапрсѣдтепрсѣдпрсѣд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прсѣдмъ, прсѣдмь, прсѣдмпрсѣдтепрсѣдвѣпрсѣдтапрсѣдѣхъ, прсѣдѣхь, прсѣдѣхпрсѣдѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прсѣдѣпрсѣдѣхомъ, прсѣдѣхомь, прсѣдѣхом, прсѣдѣхмꙑпрсѣдѣстепрсѣдѣшѧ, прсѣдѣшѫ, прсѣдѣша, прсѣдѣше, прсѣдѣхѫпрсѣдѣховѣпрсѣдѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прсѣдѣстепрсѣдѣахъ, прсѣдѣхъ, прсѣдѧхъ, прсѣдѣахь, прсѣдѣхь, прсѣдѧхь, прсѣдѣах, прсѣдѣх, прсѣдѧхпрсѣдѣаше, прсѣдѣше, прсѣдѧшепрсѣдѣаше, прсѣдѣше, прсѣдѧшепрсѣдѣахомъ, прсѣдѣхомъ, прсѣдѧхомъ, прсѣдѣахомь, прсѣдѣхомь, прсѣдѧхомь, прсѣдѣахом, прсѣдѣхом, прсѣдѧхомпрсѣдѣашете, прсѣдѣшете, прсѣдѣасте, прсѣдѣсте, прсѣдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прсѣдѣахѫ, прсѣдѣхѫ, прсѣдѣахѹ, прсѣдѣхѹ, прсѣдѧхѹпрсѣдѣаховѣ, прсѣдѣховѣ, прсѣдѧховѣпрсѣдѣашета, прсѣдѣшета, прсѣдѣаста, прсѣдѣста, прсѣдѧстапрсѣдѣашете, прсѣдѣшете, прсѣдѣасте, прсѣдѣсте, прсѣдѧсте
прсѣдѣт -прсѣждѫ -прсѣдш несв 1. Седя при някого, стоя заедно с някого млъ м естъ народось. ѣко юже тр дьн прсѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не мѫтъ есо ѣст М Мк 8.2 З, СК. Срв.Мт 15.32 М З А се  пеать  камꙑ  стража.  не могошꙙ го ѹдръжат ... не бо нъ  вон стрѣжаахѫ. ждове прсѣдꙙтъ. вееръ же въ сѫботѫ освтаѭшт С 444.18 2. Стоя на стража, пазя аште да не бꙑ въсталъ ... стражемъ хотѣаше ꙁаꙁорьно дѣло бꙑт. того рад  пеат прост ꙗкоже хотѣахѫ.  вон прсѣдѣахѫ ... мъш бо того ждове ѹмьръша боѧтъ сꙙ С 444.5 не оставьꙗѭштмъ  по съмрьт стааго го тѣла. влъкъ ноштѭ прсѣдѣаше ѹ тѣла на съблюдень мꙋ С 537.28 Изч М З А СК С Гр προσμένω παρακάϑημαι προσεδρεύω Нвб Срв приседна, присядам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР