Исторически речник
прсносꙑ  
прсносꙑ -ꙑ прил Вечен, винаги съществуващ бже вѣьнꙑ. прсносѫщѣ слава ... дажд рабѹ твоемѹ семѹ водѫ. неоскѫдѣнънѫѭ СЕ 21а 20 прсносꙑ съ оцемь. съдѣтельнаа сла СЕ 63а 18 влко ... покаꙁавꙑ намъ проображене. стѣ едносѫщьнѣ троц. прсносѫщ ... послѹша насъ СЕ 64b 3 прсносꙑ свѣтъ. ѡтъ прсносѫщааго свѣта. слънꙿце праведъное. послѹша насъ СЕ 63b 23—24 да съмрьтьнꙑмъ прсно сѫшть жвотъ подасть С 480.16 цѣсарꙿ стннъ отъ стнна цѣсара. вѣьно  прсно сꙑ цѣсарьств мѣѧ С 327.16 тꙑ родтелю прсно сꙑ. тꙑ вьстав пльтьнѫѭ црькъвь С 505.9 СЕ Гр συναΐδιος ἁΐδιος προαιώνιος прсно сꙑ[] Нвб Срв присно нареч