Исторически речник
прсно  
прсно нареч Винаги, всякога, постоянно  въꙁъпвъше наѧсѧ прост ѣкоже прсно творѣаше мъ М Мк 15.8 ї съхранѭ ꙁаконъ твої прісно въ вѣкъ і вѣкъ вѣкѹ СП 118.44 тꙑ ... ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно СЕ 89а 23 дадте славѫ бѹ. съ оцемь  стмь дхомь. нꙑнѣ  прсно  вь вѣ СЕ 59b 14 славтъ сѧ прѣстое мѧ твое ... нꙑнѣ  прсно СЕ 6а 7 ꙁбав мѧ гі отъ вꙿсего ꙁъла нꙑнѣ  прсно СЕ 73а 1 молѫ сѧ ѹбо да помнімъ прꙇсно словеса сі К 9b 4 Срв. С423.24 аꙁъ же рее вѣдѣ ꙗко прсно мене слꙋшаш С 309.13 да бесъмрьтънꙑм плодꙑ вѣрѹѭштмъ прсно цвьтетъ С 354.4 тѣмьже  м глас молебьн вьсьхвалаѫщ хаⷭ҇ пролⷭ҇авмь во прсно ТФ А 13 прсно ꙁеленꙑ ἀειϑαλής За растение — вечнозелен слꙑша адама ота домꙋ спадъша. ловѣка породьнааго гражданна. беꙁъ ꙁемьнааго трѹжданꙗ жвѫшта ... прсно ꙁеленꙑмъ дѫбмъ веселꙙшта сꙙ С 429.28 прснѣ мѣт о комь οἰκείως ἔχω πρός τινα В дружба съм с някого да навꙑкнеш како прспѣ (погр. вм. прснѣ, Север., с. 375, бел. под линия) о дѣвцахꙿ матъ хс С 375.23 М СП СЕ ТФ К С МЛ Гр ἀεί διὰ παντός πάντοτε καϑ᾿ ἑκάστην ἀδιαλείπτως ἀσιγήτως διηνεκής εἰς τὸ διηνεκές δι᾿ ὅλου παντί εἰς ἀεί прісно прꙇсно Нвб присно книж остар ОА ВА ЕтМл РРОДД