Исторически речник
прбѣгнѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прбѣгнѫтпрбѣгнѫ, прбѣгнѹпрбѣгнешпрбѣгнетъ, прбѣгнеть, прбѣгнетпрбѣгнемъ, прбѣгнемь, прбѣгнемпрбѣгнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прбѣгнѫтъ, прбѣгнѹтъ, прбѣгнѫть, прбѣгнѹть, прбѣгнѫт, прбѣгнѹтпрбѣгневѣпрбѣгнетапрбѣгнетепрбѣгнпрбѣгн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прбѣгнѣмъ, прбѣгнѣмь, прбѣгнѣмпрбѣгнѣтепрбѣгнѣвѣпрбѣгнѣтапрбѣгъ, прбѣгохъ, прбѣгь, прбѣгохь, прбѣгохпрбѣже
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прбѣжепрбѣгомъ, прбѣгохомъ, прбѣгомь, прбѣгохомь, прбѣгом, прбѣгохомпрбѣжете, прбѣгостепрбѣгѫ, прбѣгошѧ, прбѣгошѫ, прбѣгоша, прбѣгошепрбѣговѣ, прбѣгоховѣпрбѣжета, прбѣгоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прбѣжета, прбѣгоста*прбѣгнѣахъ*прбѣгнѣаше*прбѣгнѣаше*прбѣгнѣахомъ*прбѣгнѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*прбѣгнѣахѫ*прбѣгнѣаховѣ*прбѣгнѣашета*прбѣгнѣашете
прбѣгнѫт -прбѣгнѫ -прбѣгнеш св 1. Прибягна, притичам, изтичам днъ же отъ сла м҃ отъпадъ прбѣже къ бан҄ С 76.23 како же прбѣгъ къ бан ... отъ топлотꙑ растаа сꙙ. а с ... доселѣ жв сѫтъ С 78.5 2. Прич. сег. деят. като същ. прбѣгꙑ м ед ὁ προσφεύγων Този, който е прибягнал, изтичал някъде, до нещо, за да се спаси раꙁѹмѣвꙿ ꙗко прбѣгꙑ въ бан҄ѫ. не прꙿтенъ бꙑстъ к н҄мъ ... въско вь еꙁеро вьпѧ С 78.15 3. Прен. Прибягна, обърна се за помощ към някого прꙁьр на раба твоего сего. прбѣгъшааго къ мен твоемѹ СЕ 41а 18—19 къ тебѣ прбѣгъ пастꙑрю добрѹмѹ. вьꙁщ мене СЕ 85а 6 таково же  онъ сътворлъ ... поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ. прте сꙙ съ мѫенкꙑ С 94.2 къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже С 560.15 не бо нꙿн блѫднцꙙ съ слъꙁам к тебѣ прбѣгъшꙙ к тебѣ не отъбѣже С 507.13 (пр)бѣгн съ вѣроѭ  любовьѭ  надеждеѭ  іꙁвѣст мъсл срца своего къ немѹ Г а 2 Изч СЕ С Г Гр προσφεύγω καταφεύγω προσέρχομαι Нвб прибягна, прибегна ОА НГер ЕтМл БТР АР