Исторически речник
прбꙑт  
прбꙑт -прбѫдѫ -прбѫдеш св 1. Приближа се, появя се до някого [образно] да не прібѫдетъ тебѣ прѣстолъ беꙁаконеніѣ СП 93.20 2. Появя се, изляза наяве отꙙжьавъ ꙁѣло. не можааше ѹже напрѣждъ поспѣшт. ѧꙁ лютѣш мѹ прбꙑвш  тꙙжꙿш С 561.6 3. Появя се, случа се, стана къ нѣмꙿ же всѣмъ  дрѹго прѣславꙿно ѹдо. прбꙑ вѣрьнꙑмъ хсовомъ ѹгодьнкомъ С 565.13 4. Прич. мин. деят. като прил. прбꙑвꙑ προσγενόμενος Който се е появил впоследствие ꙗкоже пород сꙙ отъ женꙑ. да прбꙑвъш грѣхъ ловѣкомъ отъмꙑтъ С 484.5 Изч СП С Гр συμπρόσειμι прібꙑт Нвб Срв бъда, пребъда