Исторически речник
прблжат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прблжат сѧпрблжаѭ, прблжаѫ, прблжаѧ, прблжаюпрблжаш, прблжаеш, прблжаашпрблжатъ, прблжаетъ, прблжаатъ, прблжать, прблжаеть, прблжаать, прблжат, прблжает, прблжаатпрблжамъ, прблжаемъ, прблжаамъ, прблжамь, прблжаемь, прблжаамь, прблжам, прблжаем, прблжаам, прблжамо, прблжаемо, прблжаамопрблжате, прблжаете, прблжаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прблжаѭтъ, прблжаѫтъ, прблжаѧтъ, прблжаютъ, прблжаѭть, прблжаѫть, прблжаѧть, прблжають, прблжаѭт, прблжаѫт, прблжаѧт, прблжаютпрблжавѣ, прблжаевѣ, прблжаавѣпрблжата, прблжаета, прблжаатапрблжате, прблжаете, прблжаатепрблжапрблжа
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прблжамъ, прблжамь, прблжампрблжатепрблжавѣпрблжатапрблжахъ, прблжахь, прблжахпрблжа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прблжапрблжахомъ, прблжахомь, прблжахом, прблжахмꙑпрблжастепрблжашѧ, прблжашѫ, прблжаша, прблжаше, прблжахѫпрблжаховѣпрблжаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прблжастепрблжаахъ, прблжахъ, прблжаахь, прблжахь, прблжаах, прблжахпрблжааше, прблжашепрблжааше, прблжашепрблжаахомъ, прблжахомъ, прблжаахомь, прблжахомь, прблжаахом, прблжахомпрблжаашете, прблжашете, прблжаасте, прблжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прблжаахѫ, прблжахѫ, прблжаахѹ, прблжахѹпрблжааховѣ, прблжаховѣпрблжаашета, прблжашета, прблжааста, прблжастапрблжаашете, прблжашете, прблжаасте, прблжасте
прблжат сѧ -прблжаѭ сѧ -прблжаш сѧ несв 1. Приближавам се към някого или нещо, отивам близо сътворте себѣ вълагалшта не ветъшаѭшта ... на небсхъ. деже татъ не прблжаатъ сѧ М Лк 12.33 З А СК бѣахѫ же къ немѹ прблжаѭште сѧ вьс мꙑтаре М Лк 15.1 З бже ... отвръꙁаѩ прѣстѫѭ ѫтробѫ ... вꙿсемѹ прблжаѭщюмѹ сѧ любовѭ СЕ 92b 5—6  прблжаѭштѹ сꙙ мѹ къ цръкъв ... въстрꙙсе сꙙ С 221.24—25 нъ въ дшꙙ въдваратъ сꙙ. любьвѭ прблжаѭштхъ сꙙ мъ С 546.9 Образно. лкъ стꙑхъ прблжаетъ сѧ насъ СЕ 1b 15—16 мꙑ къ дномѹ богѹ прблжамъ сꙙ С 75.7 2. Прич. сег. деят. като същ. прблжаѭще сѧ м мн οἱ ἐγγίζοντες, οἱ προσεγγίζοντες Приближаващите се; тези, които се насочват, стремят към нещо или някого ꙁбавітъ міромъ дшѫ моѭ. ѡтъ прібліжаѭщіхъ сѩ мнѣ СП 54. 19 прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е. растрьꙁоватъ С 350.27—28 3. За време, събитие, явление — наближавам прблжааше же сѧ праꙁдьнкъ опрѣснокъ М Лк 22.1 З ѹже велкѹ дьн прблжаѭштѹ сꙙ. вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь С 290.3 4. Прен. Приличам, подобен съм, наподобявам. ( раꙁ)дѣлꙗѭштемъ ѹмъ сво к(ъ) ко(м)ъ естъ лѣпо прблжат с ЗЛ IIб 4 М З А СК СП СЕ С ЗЛ Гр ἐγγίζω πλησιάζω προσοικειόομαι πλησίον ὑπάρχω κατάγομαι προσέρχομαι прібліжат сѩ Нвб приближавам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР