Исторически речник
праꙁдьнкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
праꙁдьнкъ, праꙁдьнкь, праꙁдънкъ, праꙁдънкь, праꙁднкъ, праꙁднкьпраꙁдьнка, праꙁдънка, праꙁднкапраꙁдьнкѹ, праꙁдънкѹ, праꙁднкѹпраꙁдьнкъ, праꙁдьнкь, праꙁдънкъ, праꙁдънкь, праꙁднкъ, праꙁднкьпраꙁдьнка, праꙁдънка, праꙁднкапраꙁдьнкомь, праꙁдьнкомъ, праꙁдънкомь, праꙁдънкомъ, праꙁднкомь, праꙁднкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
праꙁдьнцѣ, праꙁдънцѣ, праꙁднцѣпраꙁдьне, праꙁдъне, праꙁднепраꙁдьнц, праꙁдънц, праꙁднцпраꙁдьнкъ, праꙁдьнкь, праꙁдънкъ, праꙁдънкь, праꙁднкъ, праꙁднкьпраꙁдьнкомъ, праꙁдьнкомь, праꙁдънкомъ, праꙁдънкомь, праꙁднкомъ, праꙁднкомьпраꙁдьнкꙑ, праꙁдънкꙑ, праꙁднкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
праꙁдьнкꙑ, праꙁдънкꙑ, праꙁднкꙑпраꙁдьнцѣхъ, праꙁдьнцѣхь, праꙁдънцѣхъ, праꙁдънцѣхь, праꙁднцѣхъ, праꙁднцѣхьпраꙁдьнка, праꙁдънка, праꙁднкапраꙁдьнкѹ, праꙁдънкѹ, праꙁднкѹпраꙁдьнкома, праꙁдънкома, праꙁднкома
праꙁдьнкъ -а м Празник, установен от религията и традицията ден за честване на нещо ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З А СК прблжааше же сѧ праꙁдьнкъ опрѣснокъ М Лк 22.1 З прѣст(ꙑ)хъ прркъ праꙁднкъ Е 7а 16 оставімь вьсѩ праꙁдьнікꙑ бжѩ отъ ꙁемлѩ СП 73.8 вꙿсѧ праꙁдьнкꙑ творт СЕ 31а 23 бѣ же праꙁдьнікъ памѧті мъ К 6b 38 бꙑстъ же на странахъ тѣхъ праꙁдьнкъ велкъ С 219.18—19 Стесн. църк.Празникът Пасха. глхѫ же нъ не въ праꙁдьнкъ. да не мльва бѫдетъ въ людехъ М Мт 26.5 З, А, СК. Срв.Мк 14.2 М З Да есте вѣдѫще братре ѣко дьньсь естъ праꙁдьнкъ ст͞аего ͞ъмрк• Да съберете сѧ¬ въ црькъвь на молтвѫ• ѣкоже рее въ ст͞ѣемь еванъгел: деже еста дъва л тре събран въ мѧ¬ мое• тѹ есмь по срѣдѣ васъ• КО праз. Брати. и о͠ці | и сꙑнове. по|слоушаите ꙋмьно. не | въ простоу бо хо|щеть миноу||ти. и дьньшьнї|и праꙁдьникъ. | нъ теро гоще|ни доуховьно | хощеть намъ КП Учит. 195б С Л Ꙍ́ В О ⸱ С Т А Г Ꙍ ⸱ И́ Ꙍ А Н А ⸱ Ꙁ Л А Т Ꙍ Ꙋ́ С Т А ГꙌ ⸱| на пеньдикостиѫ̇ ⸱ блвⷭи ѻ̇͠е ⸱| Пакы̇ намь дроуꙁи радост ⸱| пакы̇ праꙁникь свѣтель ⸱| пакы веселиє̇ дх͠овноє̇ ⸱ е|со ради толико веселиє̇ ⸱ не | ст͠ы ли дх͠ъ днеⷭ кь намь ⸱ Златоуст 219б главы ьтеніамъ прѣꙁъ въ|сѧ годнѫ съборꙿны, ст͠ымъ. мѫ|енікомъ же  м͠нцамъ  прѣпо|ⷣбнымъ.  въсѣмъ ст͠ымъ.  г͠ъскы|мъ праꙁднкомъ, въсе по рѧд. | а͠ на рожъⷣство б͠ц. Сб. Герм. 268б Етерѣ же женѣ отроѧ отъблѫждь сѧ• по б͞жю съмотреню оста въ црькъв• Она же мьнѧщ въ народѣ сѫще• ꙁлѣꙁъш на кра не обрѣте е• На дрѹгое же лѣто въ дьнь праꙁдьнка его• по обꙑаю своемѹ морю отъстѫпльшю сѧ• пршьдъше пакꙑ благовѣрьн люде• обрѣтѫ отрока въꙁдрастомь  свѣтьлостѭ ѹкрашена• КО Клим. Дастъ же праꙁдьнкомъ благолѣпотѫ  ѹкрас врѣмена до коньнꙑ пѣсньм д͞ховьнꙑм въспѣват прсно мѧ г͞не• Егда бо прмаше одеждѫ славꙑ• то облаааше же сѧ въ съврьшене хваленѣ• на въхождене къ с͞тѹемѹ олътарю ѹкраст прношене вьседрьжтелѣ вꙑшьнѣего • КО Зах. и͗ е͗лици въ црквахъ слꙋжѫщеи, ръници, | сщенꙿници. дїа́кони и͗ пѣвци. и͗ про|їи и͗ и͗ни въси нⷭѣ и͗но ни едино. нѫ | ꙋ͗готованїе. и͗ промьішленїе празника. | празниⷦ ꙋ͗бо глѧ, е͗же къ стьімъ црквамꙿ | прилежанїе. ѻ͑ пѣснеⷯ и͗ бдѣнеⷯ, подвиѕа|нїе и͗ радоⷭ, и͗ е͗же на слꙋженїа въсѣ. ПХом.II 90б поне́же дре́вле снве і͗ислви• въ празⷣницⷯѣ• си́рѣь, тръжьствихъ, принашаа͗хѫ дарьі гⷭви по за́конѹ• є͗же е́сть жрꙿтвьі• въсесьжежениа• … ѹ͗ить и͗ насъ стьіи͗ григорїе пра́зⷣновати ꙗ͗коже прⷣѣ гдⷣемь … глѧ• въскрсениа днь въ мѣсто є͗же стого празⷣника днь• божьствнаго тръ́жьства днь• па́схьі хвьі днь• то є͗сть па́сха хвⷭа• Дор. 287а понеже зло́дѣиства живоущих(ъ) в тебѣ оумноживше сѧ. на зл҃одн҃ьства бл҃годн҃ьствїа твоѧ прѣложиша • и веселїꙗ и праздникы твоѧ на плачь и сѣтованїє. понеже посѣщенїє истинныꙗ ра́дости далече бѧше ѿ тебе. ГЦ Връб. 6 въ се праꙁⷣ҇никы, гледаите попове. | кто не ходить въ црковь. да | аще бѹдеть болѣꙁнїи ради | ѡставиль црквѹ, то иди въ | дѡⷨ҇ его. та даи ꙁа ꙁадѹшїе его. Тр. Григ. 88а глюⷮ ꙗко насльеⷨ насъ рмлѧне прѣмше мнѣша праꙁⷣнкы наша ꙋставт. ѿемше наⷨ градъ  всѧ. мыⷤ ꙁаконнаѧ хранѧще всѧ.  праꙁⷣнѹмъ  жреⷨ Пс. Кес. 220/218 Въ тридесетихꙿ же лѣтѣхь , на коюжⷣо десетицоу праꙁникь твораше , х͠оу ц͠рю бл͠годарьстьвнаа въꙁсилае . и въ пръвые оубо десетице праꙁникь , пръваго своего с͠на кѡнстантіна црⷭтвїа поете санѡмь • Въ вторыє же десетице втораго своего с͠на кѡнстантіа , тоюжⷣе дїадимою ѻбложи • Въ третїи же праꙁникь третїе десетице , и мъншаго с͠на кѡнстоу тогожⷣе црⷭтвїа санѡмь поьте ПЕ Конст. 436v Съꙁываетъ нась вина настоещаго праꙁника къ д͠ховномоу тръжьствоу , и трапеꙁꙋ прⷣѣставлꙗеⷮ ѻбилноу стрⷭтрьпице страданї. ПЕ Нед. 603v н҄ь чт҄о ѹ҆пронаходи́вь | лѹка́выи дїа́воль . е҆ди́но ѹбо | запе́ти хрⷭтїа́нѡⷨ ѻ҆нѣ́хь ѿ покло|нѥ́нїа . дрꙋ́го да ѿсѣ́четь и҆и꙼ныхь | не и́ти та́мо на пра́зⷣникь . въсхо́|тѣ наче́л꙽ни бѣ́сь па́гѹбꙋ съ|тво́рити въхра́мѣ с҃тмꙋ . чт҄о съ|тво́ривь; Лук. дам. 114 И бѣ́ше ıѡа́кѷмь бога́ть и пра́веднь, и на сѣ́кы пра́зⷣникь, ѿдѣ́леше ѿ има́нïето си́ два́ дѣ́ла. и єди́нь дѣ́ль разⷣа||дѣше по сирома́сы, а́ дрꙋ́гы дѣ́ль дава́ше бꙋ Тр. дам. 29 да сꙋ мощи милꙋтна(!) крала но нѣстъ тако жи̇|тие читатъ на празникъ драгꙋтина крала ПХ 36r Ѿ грьъски иꙁвотъ написахъ. ѿ дховника Иѡсифа. ѿ монастиръ [Рилс]ки. при влⷣка Ѳеѡфила. и питропа попа Крⷭ҇кꙗ. [Попъ] Ѳеѡⷣръ ѿ Враца ... и житиа стимъ мꙋеникомъ и преподобнимъ. малимъ ... и великимъ праꙁником. бгородини. и стимъ: Бел. 398.1 любвꙑ праꙁдьнкомъ φιλέορτος Който обича празниците сце  свꙙтꙑхъ еуагг҄ел ѹдеса. дрѹгъ отъ дрѹга направьꙗѭтъ. праꙁдьнкомь. любвѫѭ црькꙿве хрстосовѫ веселꙙтъ С 318.20—21 прѣполовл҄ень праꙁдьнка Μεσοπεντηκοστή Празникът Преполовение — средата между Пасха [Великден] и Петдесетница [църк.] въ ѡправданє, се же въ прѣ|половеніє праꙁⷣнка, въꙁыде ісⷭ въ црк͠вє. |  оуѣше всѧ, оуѧ мѣсто мл͠тъвноє. Сб. Герм. 214б в срѣⷣ҇ г҃ неⷣ҇ прѣпоⷧ҇влене праⷥ҇нⷦ҇ А 16b 17—18 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р ПА КО праз. КП Учит. ЙЕ Шест. Златоуст Диоп. Сб. Герм. КО Клим. КО Зах. П Хом.II Дор. ДК ГЦ Връб. Тр. Григ. Пс. Кес. ПЕ Конст. ПЕ Нед. Хр. ГС Лук. дам. Тр. дам. ПХ Бел. Гр ἑορτή праꙁднкъ праꙁдьнікъ праꙁдьнікь праꙁнкъ Нвб праздник остар праздьникъ (-ъі) творити (сънрьшати, праздновати, чинити, сторити) Чествам празник, празнувам и̇ въꙁьпи , рекѫщи ⸱ г͠ь вьцр͠и сѧ | и̇ добро̇ лѣпотоє ⸱ ѻ̇дѣꙗ̇ сѧ и̇ сего | радии̇ не стидить се небес͠ни си|лы̇ ⸱ и̇ самь влкⷣа хьⷭ не сты̇ди сѧ | с нами праꙁникы творѧ ⸱ Златоуст 209а б͠жїе же слоугы молбами и м͠лтвами праꙁникь съвръшаахоу ПЕ Конст. 437r на тѧ веселе•  наѹмъ• праꙁдьнѹ глѧ ѭдо праꙁдьнкꙑ своꙗ• отъдаждь гю обѣтꙑ твоꙗ• ꙗко въꙁде дꙑмъ на лце твое• ПА Та́мо въ мириликїѧ гⷣе́то бѣ́ сты́ нико́лае: съгра́дише хрⷭ҇тїа́не црква велика на и́ме стмꙋ нико́лꙋ чюдотво́рцꙋ. и съби́рахꙋ се ка́та годи́на ѿ си́чкыте села́ мире́йскые, и чи́нѣха та́мо пра́зⷣникь. Тр. дам. 290 и стори́ше пра́зⷣникь чъ́стⸯнь. и просла́више ба и стго нико́лы. дето́ мꙋ са просвѣ́тиле чюдеса́та по си́чкы свѣ́ть, дето́ го почи́тать съсⸯ чи́ста вѣ́ра. Тр. дам. 297 опрѣстъчьнъіи праздьникъ Празникът на безквасните хлябове, еврейският празник Пасха. съ нож каме́ны ѡ҆брѣ́ꙁа || нароⷣ. ҆ ѡ҆прѣсноⸯны҆ праꙁⷣнкъ сътво́рша. е҆же еⷭ҇ пасⸯха Хр. ГС 416б