Исторически речник
правьда  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
правьда, правъда, правдаправьдꙑ, правъдꙑ, правдꙑправьдѣ, правъдѣ, правдѣправьдѫ, правъдѫ, правдѫ, правьдѹ, правъдѹ, правдѹправьдоѭ, правьдоѫ, правьдоѧ, правьдою, правъдоѭ, правъдоѫ, правъдоѧ, правъдою, правдоѭ, правдоѫ, правдоѧ, правдоюправьдѣ, правъдѣ, правдѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
правьдо, правъдо, правдоправьдꙑ, правъдꙑ, правдꙑправьдъ, правьдь, правъдъ, правъдь, правдъ, правдь, праведъ, праведьправьдамъ, правьдамь, правъдамъ, правъдамь, правдамъ, правдамьправьдам, правъдам, правдамправьдахъ, правьдахь, правъдахъ, правъдахь, правдахъ, правдахь
NfOuNfGuNfDu
правьдѣ, правъдѣ, правдѣправьдѹ, правъдѹ, правдѹправьдама, правъдама, правдама
правьда -ꙑ ж 1. Правда, справедливост блажен ꙇꙁгънан правъдꙑ рад. ѣко тѣхъ есть црство нбское З Мт 5.10 А, СК. Срв. СЕ85b 22 К3b 12 блажен алꙿѫштꙇ ꙇ жѧждѫшті правъдꙑ рад. ѣко т насꙑтѧтъ сѧ З Мт 5.6 А, СК. Срв. С404.21—22 ꙇштѣте же пае цсрствѣ бжѣ. ꙇ правъдꙑ его. ꙇ с вьсѣ прложѧтъ сѧ вамъ М Мт 6.33 З, А, СК. Срв. С290.24 въꙁлюблъ ес правдѫ  въꙁненавдѣ неправъдѫ Е 6б 17 гі ... наведе мѩ на правъдѫ тво҄ѫ врагъ мохъ рад справ прѣдъ тобоѫ пѫтъ мо СП 5.9 правъденъ гь  правъдѫ вьꙁлюбі СП 10.7 Срв. С357.3—4 въꙁдрадѹетъ сѩ ѩꙁꙑкъ моі правъдѣ твоеі СП 50.16 Действие съобразно Божиите закони. подобьно намъ естъ съконат всѣкѫ правъдѫ З Мт 3.15 А, СК. Срв. К6а 35 С416.19—20 Образно. нога моѣ ста на правъдѣ СП 25.12 прѣпоѣш рѣсла его слоѭ стнꙑ. ꙇ облѣц  вь брьнѧ правъдꙑ. ꙇ веселѣ твоего СЕ 94а 2 братръ нашъ сь мⷬ҇ѧ. ѡблатъ сѧ вь рꙁѫ правьдѣ СЕ 96b 23 васъ одеждѫтъ рꙁꙑ. мене же правꙿда С 19.20 2. Правда, истина; това, което отговаря на фактите то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.16 то ѹбо рееш о правьдѣ С 250.26 3. Законност, принцип ꙁакона твоего раді съхраніхъ правъдꙑ твоѩ К 2а 6 аште бо  тъмамъ (!) правьдꙑ т памꙙтв смъ ꙁълѹ С 424.5 н дноѧ же ноѧ особь помꙙнѫ правьдꙑ С 423.19—20 4. Добродетел, добро дело  пршедъ онъ. облтъ мра. о грѣсѣ  о правъдѣ  о сѫдѣ М Йо 16.8 З А СК врѣмꙙ плакат сꙙ грѣха. врѣмꙙ же вьꙁлюбт правьдѫ С 357.3 мрътвъ грѣхꙑ сълѣꙁъ. ꙁлаꙁш ожвленъ правꙿдоѭ Х IВа 23 бес правьдꙑ ἀδίκως Несправедливо, неправедно да не порадѹѭтъ м сѩ вражьдѹѭщі на мѩ. бес правъдꙑ СП 34.19 ѹмножшѩ сѩ ненавідѩщеі мне бес правьдꙑ СП 37.20 Срв. СЕ76b 26—27 ѹкрѣпішѩ сѩ враѕі моі їꙁꙁгонѩштеі (!) мѩ бес правъдꙑ СП 68.5 въ правьдѫ ὄντως Действително, наистина въ правꙿдѫ страшьна тана. таковаа же агг҄елѹ помꙑшлꙗѭштѹ С 248.30 въ правьдѫ, по правьдѣ, правьдоѭ δικαίως, ἐν δικαιοσύνῃ, ἐν εὐϑύτητι, ὀρϑῶς, δίκαια, κατὰ τὴν δικαιοσύνην Справедливо, основателно, с право ѣко въ томьжде осѫжден ес. ꙇ вѣ ѹбо въ правъдѫ М Лк 23.41 З А прідетъ сѫдті ꙁемⷧі. сѫдіті въселенѣі въ правъдѫ СП 97.9 Срв. СП95.13 сѫдітъ людемъ въ правъдѫ СП 95.10 Срв. СП71.2 СЕ16а 16 того рад ꙁбъра вꙑ  сѫдъ вьсь сво въ рѫцѣ ваш прѣдастъ. да въ правъдѫ сѫдте С 257.23 сѫдї мї гї по правъдѣ твоеї СП 34.24 по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ С 226.27 ѣкоже естъ поставілъ день. вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ К 11а 5 обльмь бесѣдоват, не правьдоѭ περισσολογέω, οὐδικαιολογέω Говоря излишно много, без да казвам истината нъ слѹша раꙁѹмьно сце глагол҄ꙙ. облмъ бесѣдѹш. а не правдоѭ С 365.6 беꙁ ѹма ѹбо облмъ бесѣдѹш ѡ ловѣне. а не правьдоѭ С 365.13 правьда стъ δίκαιόν ἐστιν Справедливо е дѣте  вꙑ въ вноградъ мо. ꙇ еже бѫдетъ правъда прмете М Мт 20.7 ЗI А ѹмꙑслт правьдѫ λογίζομαι ὀρϑῶς Реша справедливо, отсъдя саторннъ же много мѫдръство въспрмъ. ѹмꙑслвъ правьдѫ ꙗко мѫжь тъ. мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ.  не трѣбѹтъ нꙑнꙗ красенъ хлѣвнъ. сътвор мѹ клѣть дъвопомосттѫ С 204.13—14 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Х Гр δικαιοσύνη ἀλήϑεια ἐντολή εὐϑύτης δικαίωμα τὸ δίκαιον правъда правꙿда правда Нвб правда ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Правда ж ЛИ Правдолюба ж ЛИ Правдев ФИ Правдолюбов ФИ СтИл,РЛФИ Правда МИ Правдино МИ Правдолюб МИ СНМБ