Исторически речник
поѩт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
поѩтпомѫ, помѹпомешпометъ, пометь, пометпомемъ, помемь, помем, помемопомете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
помѫтъ, помѹтъ, помѫть, помѹть, помѫт, помѹтпомевѣпометапометепомпом
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
помѣмъ, помѣмь, помѣмпомѣтепомѣвѣпомѣтапоѩхъ, поѩсъ, поѧхъ, поѧсъ, поѩхь, поѩсь, поѧхь, поѧсь, поѩх, поѧхпоѩ, поѩтъ, поѩть, поѧ, поѧтъ, поѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
поѩ, поѩтъ, поѩть, поѧ, поѧтъ, поѧтьпоѩсомъ, поѩхомъ, поѧсомъ, поѧхомъ, поѩсомь, поѩхомь, поѧсомь, поѧхомь, поѩхом, поѧхом, поѩхмꙑ, поѧхмꙑпоѩсте, поѧстепоѩшѧ, поѧшѧ, поѩсѧ, поѧсѧ, поѩшѫ, поѧшѫ, поѩша, поѧша, поѩше, поѧше, поѩхѫ, поѧхѫпоѩсовѣ, поѩховѣ, поѧсовѣ, поѧховѣпоѩста, поѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
поѩсте, поѧсте*помѣахъ*помѣаше*помѣаше*помѣахомъ*помѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*помѣахѫ*помѣаховѣ*помѣашета*помѣашете
поѩт -помѫ -помеш св 1. Взема със себе си, отведа някого въставъ пом отроѧ  мтрь его.  бѣж въ ећѵпетъ А Мт 2.13 СК помѣте  вꙑ.  по ꙁаконѹ вашемѹ сѫдте емѹ М Йо 18.31 З, А, СК. Срв. С433.5 помѣте вꙑ  пропьнѣте. аꙁъ бо не обрѣтаѭ вь немь внꙑ М Йо 19.6 З А СК Б тогда поѩт(ъ)  діѣволъ. въ стꙑ градъ.  постав  на крілѣ црковьнѣам А Мт 4.5 СК Б поѩтъ с петра  ѣкова  оана братра его. ꙇ вьꙁведе ѩ на горѫ М Мт 17.1 ЗI, А. Срв. Мк 9.2 М, З;Лк 9.28 М З поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его М Мк 7.33 З А СК Б поемъ ѩ отде еднъ на мѣсто по(у)сто М Лк 9.10 З поѧтъ моіс сн іꙁлевꙑ Е 30а 9 їꙁбьрара (!) дада раба своего. і поѩтъ і отъ стадъ овьіхъ СП 77.70  помѫтъ  ръньц.  постргѫтъ  въ папрътѣ СЕ 96b 12  помъ еппъ клркꙑ  мѫжꙙ вѣрьнꙑ.  пршедъ ста на брѣꙁѣ рѣкꙑ С 81.5 да прдетъ посъланꙑ  пометъ насъ С 137.7 молꙗаше сего поѩт .  вест  къ стѹѹмѹ старꙿцѹ С 298.13 ослꙙте не мꙑ. штѹжде поѧ ослꙙ С 432.28 Взема за себе си, отнема, присвоя. богатꙑ ... поѧ телцѫ нштааго С 360.5 2. Хвана, уловя, поема [с ръце] рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ С 566.14 Извадя с ръце, извлека. посъла съвꙑше прѧтъ мѩ. поѩтъ мѩ отъ водъ многъ СП 17.17 3. Прен. За чувство, мисъл и под. — обхвана, обзема бо помъ мꙙ бестѹдьꙗ бѣсъ С 526.3 4. Хвана; уловя някого, когото преследвам тъгда же платъ поѩтъ са  тепе М Йо 19.1 З А СК пршедъше поѧшꙙ васлска.  вьведошꙙ  къ воводѣ С 20.20 шъдъше страж тьмньн. поѧшꙙ стаꙗ  ведошꙙ. къ кнꙙꙁѹ С 184.27 помъшꙙ блаженааго сак҄а. ведоста   ꙁатворста  С 196.2 не можете мене поѧт жва С 536.7—8 Задържа под стража. он же (по)ꙇмъше са ведошѧ  къ каꙇѣфѣ З Мт 26.57 он же поемъше са вѣсѧ М Йо 19.16 З, А. Срв.Йо 19.17Б 5. Оженя се за някого аште къто ѹмьретъ не мꙑ ѧдъ. да пометъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣстъ сѣмѧ братра своего М Мт 22.24 ЗI. Срв. Мк 12.19 М, З;Лк 20.28 М З женѫ поѩхъ. ꙇ сего рад не могѫ прт З Лк 14.20 А СК 6. Взема някого да се грижа за него, да живее при мен; прибера прдѫ  помѫ вꙑ къ себѣ. да деже есмъ аꙁъ  вꙑ бѫдете М Йо 14.3 З А СК гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с М Йо 19.27 З А СК Б 7. Доведа някого на определено място тъгда ꙁдетъ  пометъ дрѹгꙑхъ горешъ седмь дхъ М Лк 11.26 З 8. Обвиня, укоря онъ же прблжвъ сꙙ къ н҄імъ. нападе на н҄ꙙ помь ѧ  глагол҄ꙙ С 32.10 поѩт по слѣ ἀγγαρεύω Принудя, заставя аще къто пометъ тѧ по слѣ. попьрще едно. ꙇд съ нмь дьвѣ М Мт 5.41 З М З А СК Б Е СП СЕ С Гр λαμβάνω ἀναλαμβάνω παραλαμβάνω προσλαμβάνω ἀπολαμβάνομαι ἐξαίρω γαμέω ἐπιγαμβρεύω ἐγκαλέω κρατέω χράομαι [вар. κτάομαι] поѧт Нвб поема ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА