Исторически речник
посълат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
посълатпосълѭ, посълѧ, посълюпосълешпосълетъ, посълеть, посълетпосълемъ, посълемь, посълем, посълемопосълете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
посълѭтъ, посълѧтъ, посълютъ, посълѭть, посълѧть, посълють, посълѭт, посълѧт, посълютпосълевѣпосълетапосълете, посълетапосълпосъл
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
посълмъ, посълѣмъ, посълꙗмъ, посълмь, посълѣмь, посълꙗмь, посълм, посълѣм, посълꙗмпосълте, посълѣте, посълꙗтепосълвѣ, посълѣвѣ, посълꙗвѣпосълта, посълѣта, посълꙗтапосълахъ, посълахь, посълахпосъла
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
посълапосълахомъ, посълахомь, посълахом, посълахмꙑпосъластепосълашѧ, посълашѫ, посълаша, посълаше, посълахѫпосълаховѣпосъласта
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
посъластепосълаахъ, посълахъ, посълаахь, посълахь, посълаах, посълахпосълааше, посълашепосълааше, посълашепосълаахомъ, посълахомъ, посълаахомь, посълахомь, посълаахом, посълахомпосълаашете, посълашете, посълаасте, посъласте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
посълаахѫ, посълахѫ, посълаахѹ, посълахѹпосълааховѣ, посълаховѣпосълаашета, посълашета, посълааста, посъластапосълаашете, посълашете, посълаасте, посъласте
посълат -посълѭ -посъл҄еш св 1. Пратя, изпратя някого с определена цел да иде някъде, проводя посълетъ снъ лвѣскꙑ анћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ М Мт 13.41 З, А, У. Срв.Мк 13.27 М З ꙇ егда прблж сѧ въ ерслмъ ... тъгда с посъла дъва ѹенка своѣ М Мт 21.1 ЗI, А, СК, ЗП. Срв. Мк 14.13М, М, З;Лк 19.29 М З посъла прѣдь німі лка СП 104.17 нꙑнѣ же мꙑ молмъ ба ... посълавъшааго тѧ СЕ 33а 10—11 господь мꙙ бѣ посълалъ к тебѣ С 122.25 вовода же повелѣ посълат вонꙑ С 22.22 Накарам някого, който е нежелан, да се махне; отпратя, изпратя. ꙇ того каменемь бвъше пробшѧ главѫ емѹ. ꙇ посълашѧ бещьстъна М Мк 12.4 З 2. Пратя, отправя нещо някому, изпратя брашьно посъла імъ СП 77.25 ного съсѫда ... не мамъ. раꙁвѣ сьребрънааго блюда. же  посълала госпожда велкаꙗ С 120.30 посъла же въ афрк҄ѭ неьствѫѭ тѫ ꙁаповѣдь С 174.20 кн҄гꙑ напсавъ посъла на нарота мѣста С 199.18 посъла же по вьсꙙ градꙑ  по вьсе ꙁем каꙁнь С 220.13 посълалъ ꙁем хъ дъждъ С 529.29 Образно. посъл свѣтъ твоі СП 42.3 посъла бъ млостъ своѭ  рѣснотѫ своѭ СП 56.5 посъла сꙑтостъ въ дшѩ іхъ СП 105.15 посъл на нь млость твоѭ СЕ 44а 10 3. Прич. мин. деят. като същ. посълавꙑ м ед ὁ πέμψας Този, който е изпратил; пратилият къто ес. да отъвѣтъ дамь посълавъшеꙇмъ нꙑ З Йо 1.22А посълавꙑ мѧ кръсттъ въ водѣ. тъ мьнѣ рее М Йо 1.33 З А СК посълавꙑ мѧ стненъ естъ. ꙇ аꙁъ ѣже слꙑшахъ отъ него с глѭ въ мрѣ М Йо 8.26 З А 4. Прич. мин. страд. като същ. посъланꙑ м ед посълан м мн ὁ πεμφϑείς, οἱ πεμφϑέντες, οἱ ἀπεσταλμένοι, οἱ ἀποσταλέντες Този, който е изпратен; пратеният; тези, които са изпратени; пратените да прдетъ посъланꙑ  пометъ насъ С 137.7 въꙁвраштъше сѧ въ домъ посълан. обрѣтѫ болѧштааго раба сцѣлѣвъша М Лк 7.10 З А СК пршъдъше же посълан къ двьремъ тьмнънꙑмъ послѹшатъ С 184.2—3 о посъланꙑхъ отъ оана М 76а 26 посълат помощь своѭ νεύω Изпратя помощ, помогна  нꙑнѣ посьл помощь своѭ.  раꙁор беꙁбожьно бѣсован С 180.12 посълат сѧ М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СС СЕ К С Гр πέμπω ἀναπέμπω ἀποστέλλω ἀποφέρω ἐξαποστέλλω παραπέμπω καταπέμπω ἐπιπέμπω προπέμπω ἐπιστέλλω посьлат послат Нвб послал прич мин деят остар ВА НГер послан прич мин страд остар ВА пославши прич мин деят остар ВА Срв послание ср ОА ВА ЕтМл БТР АР посланик м ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР посланец м остар РРОДД