Исторически речник
постт [сѧ] [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
постт [сѧ] | пощѫ, пощѹ | постш | посттъ, постть, постт | постмъ, постмь, постм, постмо | постте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
постѧтъ, постѧть, постѧт | поствѣ | постта | постте | пост | пост |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
постмъ, постмь, постм | постте | поствѣ | постта | постхъ, постхь, постх | пост |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
пост | постхомъ, постхомь, постхом, постхмꙑ | постсте | постшѧ, постшѫ, постша, постше, постхѫ | постховѣ | постста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
постсте | пощаахъ, пощахъ, пощаахь, пощахь, пощаах, пощах, постѣхъ, постѣхь, постѣх | пощааше, пощаше, постѣше | пощааше, пощаше, постѣше | пощаахомъ, пощахомъ, пощаахомь, пощахомь, пощаахом, пощахом, постѣхомъ, постѣхомь, постѣхом | пощаашете, пощашете, пощаасте, пощасте, постѣшете, постѣсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
пощаахѫ, пощахѫ, пощаахѹ, пощахѹ, постѣхѫ, постѣхѹ | пощааховѣ, пощаховѣ, постѣховѣ | пощаашета, пощашета, пощааста, пощаста, постѣшета, постѣста | пощаашете, пощашете, пощаасте, пощасте, постѣшете, постѣсте |
постт [сѧ]
-поштѫ [сѧ]
-постш [сѧ]
В християнството — постя, спазвам предписанията за телесно въздържание и покаяние за определен период с цел духовно пречистване; въздържам се
тꙑ же постѧ сѧ помаж главѫ своѭ
М
Мт 6.17
З
А
СК
егда же постте сѧ. не бѫдѣте ѣко ѵпокрт
М
Мт 6.16
З
А
СК
по то мꙑ фарсѣ постмъ сѧ мъного. а ѹенц тво не постѧтъ сѧ
М
Мт 9.14
Срв.Мк
2.18
М
З
поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ
М
Лк 18.12
З
А
СК
аще кꙿто сънѣдьно ꙿто ѹкрадеⷮ҇. да посттъⷭ҇ к҃ дьне
СЕ
104b 1
аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇ ... ж҃ денъ да пост
СЕ
105а 3
аще кꙿто гнѣваетꙿ сѧ на братра своего ... толко да посттъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ
СЕ
104b 14
ꙗко въ тꙑ дьн ѧт бꙑшꙙ с съ савніѭ. съ асклпмъ постꙙште сꙙ
С
125.1
Тѣмьже молѭ вꙑ нѫждѫ вꙑ съ любъвѭ• бъдмъ постѧще сѧ• да б нꙑ въ дьнь съмрьтьнꙑ въ добрѣ обрѣлъ.
КО благ.
исаимь пророкъмь. гда сѧ постиши. раꙁдрѣшꙗи всѧкъ съѫꙁъ неправьднъ.
КП Учит. 220с
Слꙑшасте ли силѫ словесъ видѣсте ли оуени прѣмѫдро. слꙑшасте ли како ти велить поститї сѧ.
КП Учит. 210б
до негоже врѣмене женхъ сть съ нм• постт сѧ• прдѹть же дьнь• гда отъметь сѧ отъ нхъ женхъ• тъгда постѧть сѧ въ тꙑ дьн.
ПА 198b
Ꙗко не подобаѥть въ четꙑрьдесѧтьнꙑи постъ въ послѣдьнюю недѣлю въ четвьртъкъ раꙁдрѫшати постъ и всемоу постоу досаждати• нъ подобаѥть всю ндлю постити сѧ.
ЕК Лаод. 49
Си же пишемъ неотълоучающе въ цркви божии по писаиню постити сѧ хотѧщиихъ.
ЕК Ганкр. събор.
Аще къто отъ постѧщиихъ сѧ кромѣ тѣлесьнꙑꙗ ноужда преꙁираѥть• и прѣданаꙗ пощениꙗ въ обьщеѥ и хранимаꙗ отъ цркве раꙁдроушаѥть.
ЕК Гангр. събор 19
кто бо вы ꙋказа въ днь въскрьениа поститиѧ и кланѧ ти сѧ.
ПК 33
аще къто въ грѣсѣхъ въпадъ. състарѣетъ сѧ ни постити сѧ можетъ ни на жестоцѣ лѣгати ни бъдѣти.
КИ 12:97
сї же скѹшаемъ посттьⷭ. премѣрѧа же в ра етыредесѧⷮ дн прадѣда нашего адама.
Пс Кес. въпрос 122
ѧⷣ ѿпоустет сѧ грѣсӹи̇. а̇ще исто поститⷷ сѧ.
Берл. сб. 9.28
а̇ще кто не сьхранить ст͠аго комк̋аниꙗ̇. а̇ мӹшь е̇го вькоусить. и̇ли пролѣе̇ть .м͠. дн͠и да постить сѧ.
Берл. сб. 7.82
не помл͠оує̇мь братие̇ свои̇хь тѣле|сь ⸱ нѫ сь страхомь постѧщи сѧ ⸱ мⷧѫ|ще се вь мл͠твахь и̇ вь трьпѣнихь.
Златоуст 237б
Никтоже ꙋ͗бо ѿ постѧщїи͗х сѧ, и͗ прѣдꙿлежѫщїиⷯ подвигъ добрѣ подвигшѫих сѧ, лѣнивьіѫ да не ꙋ͗ниижиⷮ.
ПХом.ІІ 71а
ѻ͗цъ на́шъ нбсньіи͗ щедръ есть• не рее постите сѧ ꙗ͗коже ѡ͗цъ нашъ нбсньіи͗ постит сѧ.
Дор. 281б
Пакьі а͗ще постит сѧ кꙿто• и͗ли за тьщеславие• и͗ли и͗мѣѫ въ себѣ, ꙗ͗ко доброⷣтѣль творить• нѐ постит сѧ таковьіи въ разѹмⷺ.
Дор. 279а
є͗гда тьщеславѹеть кто ꙗ͗ко бьдѧ• ꙗ͗ко постѧ сѧ• ꙗ͗ко блгоговѣ́инъ• ꙗ͗ко творѧ доброⷣтѣли• ꙗ͗ко поспѣшивъ.
Дор. 213а
Входит же, ради смирениꙗ, ꙗкоже речено есть, въ дѣлателнаго любомоудриꙗ предвериꙗ, ꙗже соуть повинование, послоужение ... всенощное стоꙗние, бдѣние, частое пѣние, молитва и постъ.
Диоп.
От всего обратитесꙗ сердца своего ко Мнѣ, и въплачи, и въꙁдыхай в постѣ такоже, ꙗко щедръ есть и милостивъ пакы.
Диоп.
постш л сѧ. бѣж блѫда. прѣлюбодѣанꙗ. въсѣкѫѧ нестотѫ.
Сб. Герм. 204б
нє пост сѧ в ты дн҃, но двож̄ⷣа ꙗст хотѧщєє брашно. но тою грѣха нє творѧщє.
Служ. ЙР л. 253б
Сегѡ ради и вы того ꙋставꙋ послѣдꙋюще, таковыи постите се пость. и стоудѡⷨ мнѡгѡⷨ ѻдръжими не хѻтеще исповѣдати истинⷹ . таковыи бѻ вашь пость.
ПЕ ИМ
и въ градь въшⷣьше не по мноѕѣ желаемое съ тъщанїемь искати наеше алюще и постеще и молеще се прилежно.
ПЕ Конст.
не вⷣѣꙗше кьжⷣо дро ⷢ҇дрꙋга. како се постть ̑л како се поⷣвꙁаеть.
Тикв. сб. 105а
Кога́ нѣ́кой по́сти раⷣ ́да го хва́лътⸯ лю́дïе. и не́мꙋ се не пома́га ѿ поⷭ҇ ́ни́що що е́ пости́ль. Защо́ и гь въ Еѵⷢлïе реⷱ҇:́ Кога́ се по́стите, не бѫдѣ́те помрь́кнале и пони́кнале Като́ ѻскрь́бени. и да си помрача́вате лице́то да се пока́же на члци Ка́кⸯ се́ по́стите.
Тр. дам. 351
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
νηστεύω
εἰμὶ ἐν νηστείᾳ
Нвб
постя
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА