Исторически речник
помаꙗнь
помаꙗнь
-ꙗ
ср
Знак, указание [обикновено с движение на ръката или главата]
ходꙙ по морѹ акꙑ по сѹхѹ сверѣпꙑмъ влънамъ помаꙗнмъ рѫкꙋ твою кротꙙ
С
77.9
копнц скор господьстѣ бран. помааню тъкмо. подвꙁан божѧ скоротꙑ. дрѹгꙿ дрѹга вараѭште въкѹпѣ
С
463.27—28
Изч
С
Гр
νεῦμα
помаꙗн
помаан
Нвб
Срв
помахване
ОА
АР