Исторически речник
помаꙁаньнкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
помаꙁаньнкъ, помаꙁаньнкь, помаꙁанънкъ, помаꙁанънкь, помаꙁаннкъ, помаꙁаннкьпомаꙁаньнка, помаꙁанънка, помаꙁаннкапомаꙁаньнкѹ, помаꙁанънкѹ, помаꙁаннкѹпомаꙁаньнкъ, помаꙁаньнкь, помаꙁанънкъ, помаꙁанънкь, помаꙁаннкъ, помаꙁаннкьпомаꙁаньнка, помаꙁанънка, помаꙁаннкапомаꙁаньнкомь, помаꙁаньнкомъ, помаꙁанънкомь, помаꙁанънкомъ, помаꙁаннкомь, помаꙁаннкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
помаꙁаньнцѣ, помаꙁанънцѣ, помаꙁаннцѣпомаꙁаньне, помаꙁанъне, помаꙁаннепомаꙁаньнц, помаꙁанънц, помаꙁаннцпомаꙁаньнкъ, помаꙁаньнкь, помаꙁанънкъ, помаꙁанънкь, помаꙁаннкъ, помаꙁаннкьпомаꙁаньнкомъ, помаꙁаньнкомь, помаꙁанънкомъ, помаꙁанънкомь, помаꙁаннкомъ, помаꙁаннкомьпомаꙁаньнкꙑ, помаꙁанънкꙑ, помаꙁаннкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
помаꙁаньнкꙑ, помаꙁанънкꙑ, помаꙁаннкꙑпомаꙁаньнцѣхъ, помаꙁаньнцѣхь, помаꙁанънцѣхъ, помаꙁанънцѣхь, помаꙁаннцѣхъ, помаꙁаннцѣхьпомаꙁаньнка, помаꙁанънка, помаꙁаннкапомаꙁаньнкѹ, помаꙁанънкѹ, помаꙁаннкѹпомаꙁаньнкома, помаꙁанънкома, помаꙁаннкома
помаꙁаньнкъ -а м Помазаник — лице [в Стария завет], което чрез помазване с елей се смята за посветено на Бога и дарено с Божията благодат и избранничество вьꙁвеліаѩ спнъе рцрка і творѩ мілості хѹ своемѹ. дадѹ  сѣмені его до вѣка СП 17.51 помаꙁаньнікъ (кирилска глоса към дадѹ, Север., с. 21b 9, бел. под линия) Изч СП Гр ὁ χριστός помаꙁаньнікъ Нвб помазаник остар ОА БТР АР