Исторически речник
положт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
положт | положѫ, положѹ | положш | положтъ, положть, положт | положмъ, положмь, положм, положмо | положте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
положѧтъ, положѧть, положѧт | положвѣ | положта | положте | полож | полож |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
положмъ, положмь, положм | положте | положвѣ | положта | положхъ, положхь, положх | полож |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
полож | положхомъ, положхомь, положхом, положхмꙑ | положсте | положшѧ, положшѫ, положша, положше, положхѫ | положховѣ | положста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
положсте | положаахъ, положахъ, положаахь, положахь, положаах, положах | положааше, положаше | положааше, положаше | положаахомъ, положахомъ, положаахомь, положахомь, положаахом, положахом | положаашете, положашете, положаасте, положасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
положаахѫ, положахѫ, положаахѹ, положахѹ | положааховѣ, положаховѣ | положаашета, положашета, положааста, положаста | положаашете, положашете, положаасте, положасте |
положт
-положѫ
-положш
св
1. Положа, сложа, поставя в легнало положение
ꙇ се мѫж на одрѣ носѧште лвка ꙇже бѣ ослабленъ. ꙇ скаахѫ вънест положт прѣдъ нмъ
М
Лк 5.18
З
А
СК
положшꙙ ѹ ногѹ стааго
С
562.14
Положа отдолу, пъхна.
егда прходтъ свѣтльнкъ. да подъ спѫдомъ положенъ бѫдетъ. л подъ одромъ
М
Мк 4.21
З
вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь ... рее
С
25.20— 21
Положа, настаня.
ꙇ род снъ сво пръвѣнецъ. ꙇ повтъ і. ꙇ полож вь ѣслехъ
М
Лк 2.7
З
А
СК
їбо пьтіца обрѣте себѣ храмінѫ. ї грълца гнѣꙁдо себѣ їждеже положі пьтеньцѩ своѩ
СП
83.4
2. Погреба, положа в гроб
ꙇ полож е въ новѣмь своемь гробѣ
М
Мт 27.60
З
А
ѹенц его. вьꙁѧсѧ трѹпъ его положшѧ въ гробѣ
М
Мк 6.29
З
А
вдѣшѧ гробъ ѣко положено бꙑстъ тѣло его
М
Лк 23.55
З
въ дномь гробѣ полож ї
С
26.9
вьꙁемъше тѣлеса мъ. муромъ помаꙁавъше. положшꙙ на мѣстѣ ꙁнаментѣ
С
67.10
мѫж ... въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю. ... положшꙙ на мѣстѣ. наротѣ
С
185.11—12
положшꙙ ьстъно го тѣло въ томъ гробѣ
С
532.7
3. Положа, разположа, поставя
полож основане на камене
М
Лк 6.48
З
Образно.
гі бже ... положе ꙇсповѣдане камѣно
СЕ
80а 4—5
Положа, поставямощи в мощехранителница.
тако събъравъше кост стꙑхꙿ мѫенкъ. положшꙙ ѧ въ ракахъ
С
81.11
въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ
С
219.16—17
4. Поставя нещо върху друго, възложа, положа
ѣко нкꙿтоже рѫкꙑ на ралѣ положь. ꙇ обращаѩ сѧ вьспѧть. ѹправленъ естъ въ црство нбсное
СЕ
91а 8
прѣкрьствъ стꙑ еппъ въꙁдъхнѫвъ. рѫкѫ полож на мрьтвьц
С
537.3
Положа, сложа, надяна.
положіль есі на главѣ его вѣнъць
СП
20.4
ї положіхъ одѣнье мое въ врѣште (!)
СП
68.12
Поставя, закрепя.
положшѧ връхѹ главꙑ его внѫ напсанѫ
М
Мт 27.37
З
напса же ттла платъ. ꙇ полож на крстѣ
М
Йо 19.19
З
А
Б
Образно.
положілъ есі. скръбъ на хрьбътѣ нашемъ
СП
65.11
бескврънъ съблюдъ. вь ньже обраꙁъ облѣе сѧ. слоѭ твоеѭ ... шлѣмъ спнью положь
СЕ
99а 10
5. Сложа, положа, нанеса по повърхността на нещо
брьнье полож мьнѣ на ою
М
Йо 9.15
З
А
6. Сложа, разстеля [образно]
положлъ есі тьмѫ ї бꙑстъ нощъ
СП
103.20
7. Заложа, поставя [мрежа, примка]
положшѩ грѣшьнц сѣть мьнѣ
СП
118.110
8. Вложа, пусна в оборот [пари]
подоба т бѣ положт сьребро мо прѣдъ продаѭштм
С
377.7
9. Запазя, скрия, скътам
се мънасъ твоѣ ѭже мѣхъ. положенѫ въ ѹбрѹсѣ
М
Лк 19.20
З
А
Скрия, заровя.
дрѹꙁї же съсѫд крьажьн въ то мѣсто жде бѣахѫ положен сѫтъ до дꙿнешьн҄ѣго
С
53.10
10. Махна от себе си, сваля, съблека
въста съ веерѧ полож рꙁꙑ
М
Йо 13.4
З
А
СК
11. Върна нещо, отърва се от нещо
помѧн ꙇюдѫ скаротъскааго. ѹбоѣвъша сѧ. ꙇ положьша съребро. ꙇ вьꙁвѣшьша сѧ
СЕ
49а 19
Прен.Отстраня, премахна.
се вѣдѫще вьсь гнѣвъ положмъ
С
424.9
12. Предложа, поднеса, дам [храна]
ꙇ премъ седмь тѫ хлѣбъ ... прѣлом. ꙇ даѣше ѹенкомъ свомъ да прѣдълагаѭтъ. ꙇ положшѧ прѣдъ народомъ
М
Мк 8.6
З
дрѹгъ м прде съ пѫт къ мьнѣ. ꙇ не мамъ есо положт прѣдъ нмь
М
Лк 11.6
З
А
13. Поставя, определя някого за нещо
аꙁъ ꙁбърахъ вꙑ положхъ вꙑ. да вꙑ дете плодъ прнесете
М
Йо 15.16
З
А
СК
бъ ... напослѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ. егоже полож. наслѣднка въсѣмъ
Е
6а 10
аꙁъ прѣвѣнець положѫ і
СП
88.28
се вкъ іже не положі ба помощъніка себѣ
СП
51.9
вꙑшьнѣго положілъ есі прібѣжіште твое
СП
90.9
прка бо въ ѩꙁꙑцѣхъ положхъ тѧ
СЕ
82а 23
14. Поставя задача, наредя
полож бо пламѣно копь блюст породѫ
С
308.24
положхъ скоростѭ съконьат
С
543.16
Определя, отредя.
блгсіте ѩꙁꙑц ба нашего ... положьшаего дшѫ моѭ въ жвотъ
СП
65.9
Отсъдя.
ꙇ протешетъ і полъма. ꙇ ѧсть его съ ѵпокртꙑ положтъ. тѹ бѫдетъ плаь ск(р)ъжетъ ꙁѫбомъ
М
Мт 24.51
З,
А.Срв. Лк 12.46
М
З
15. Дам име, нарека
протвѫ твомѹ нравѹ мꙙ тво положено бꙑстъ
С
71.17—18
Използвам, употребя [дума].
жде сꙙ п(.)лѹ грььскьі словѣньскьі стронѣ тѣмжде глаг(.)льмь то тако положхьмь. жде л л дьльжа сло(...) гѹбꙙ раꙁѹмь то раꙁѹма сꙙ не отьпѹш(...)ѣмь глагольмь положхьмь
МЛ
А 27, 29
16. Поставя, насоча, обърна
правъда прѣдъ нмь ідетъ. і положітъ (вм. поло[л]ж, Север., с. 114, бел. под линия) въ пѫть стопꙑ своѩ
СП
84.14
Образно.
положіте срдца ваша въ слѫ его
СП
47.14
положішѩ на нбсі ѹста своѣ
СП
72.9
17.
Прен. Вложа, вселя
положѫ дхъ мо. на немь
М
Мт 12.18
З
А
СК
положі вь ніхъ словеса ꙁнамнеі своіхъ
СП
104.27
18.
Прен. Донеса, наложа
не прдъ положт мра. нъ меь
З
Мт 10.34
положішѩ на мѩ ꙁъло вьꙁ добро
СП
108.5
19.
Прен. Променя същността на някого или нещо, превърна, преобразя
положілъ есі рѣкꙑ въ пѹстꙑнѭ
СП
106.33
положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа
СП
106.35
положлъ нꙑ есі поношень (!) сѫсѣдомъ нашімъ
СП
43.14
Срв.
СП79.7
Образно.с
е пѩдьѭ іꙁмѣренꙑ положілъ есі дні моѩ
СП
38.6
положлъ нꙑ есі въ прітъѭ въ ѩꙁꙑцѣхъ
СП
43.15
20.
Прен. Уподобя, направя някого или нещо на друг [друго]
положіші ѩ ѣко пешть гньѭ (!) въ врѣмѩ ліца твоего
СП
20.10
положішѩ ілема ѣко овоштьное хранілште
СП
78.1
бъ моі положі ѩ ѣко коло
СП
82.14
21.
Прен. Изложа, покажа
ꙿто же глѭ о схъ. же положі прѣдъ мноѭ
С
49.8
положт брань
τιτρώσκω
Нанеса удар, причиня рана, нараня
деже бо прьвѣ сѫпостатъ брань полож. тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ
С
251.3
положт дѹшѫ [своѭ] [ꙁа кого]
τὴν ψυχήν [μου] τίϑημι [ὑπέρ τινος]
Дам си душата за някого, пожертвам се
дшѫ моѭ ꙁа тѧ положѫ
М
Йо 13.37
З
А
СК
дшѫ своѭ положтъ ꙁа дрѹгꙑ своѩ
М
Йо 15.13
З
А
СК
пастѹхъ добрꙑ благъ. положтъ дѹшѫ своѭ ꙁа овьцꙙ своѧ
С
328.22
Срв.
С144.4
власть мамъ положт дѹшѫ моѭ
С
499.19
положт ꙁаконъ
a) νομοϑετέω, τίϑεμαι νόμον
Дам, създам закон
ꙁаконъ положі мънѣ гі пѫть твоі
СП
26.11
Срв.
СП118.33
ѣко тꙑ ꙁаконъ положлъ ес мнѣ
СП
118.102
ꙁаконъ положі въ їлі
СП
77.5
ꙁаконъ положь
ὁ Νομοϑέτης
За Бога — законодателят
а бꙑшꙙ бо не ꙁлѣꙁл отъ ꙁакона. не бꙑшꙙ бо ꙁакона положьшааго похѹлл
С
401.20—21
положт ꙁнаменьꙗ
τίϑεμαι τὰ σημεῖα
Дам знамение
положі въ ег҄ѹптѣ ꙁнаменіѣ
СП
77.43
положт кого подъножь ногама мома
τίϑημί τινα ὑποπόδιον [ὑποκάτω] τῶν ποδῶν τινος
Подчиня, покоря някого
дондеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъноже ногама твома
М
Мт 22.44
ЗI,
А, СК.Срв. Мк 12.36
М,
З, А;Лк 20.43
М,
З;СП 109.1
положт кого прѣдъ собоѭ
τίϑημί τινα ἐνώπίον μου
Поставя някого за водач
ї не пожішѩ (погр. вм. положішѧ, Север., с. 67, бел. под линия) ба прѣдъ собоѭ
СП
53.5
положт на срьдьц [свомь]
τίϑημι [τίϑεμαι] ἐν τῇ καρδίᾳ μου
Сложа си на сърцето; поддам се на някаква мисъл, грижа
положшѧ вьс слꙑшавъше на сръдьцхъ свохъ
М
Лк 1.66
З
А
положте ѹбо на срдъцхъ вашхъ. не прѣжде пѹѹат сѧ отъвѣщат
М
Лк 21.14
З
А
СК
положт на ѹмѣ с
ἀναγιγνώσκω τὸ συνειδὸς τὸ ἐμαυτοῦ
Осъзная, съобразя
вдѣвъ же вьсе то на ѹмѣ с положвъ ... аб вьꙁьп
С
426.26
положт помощь
τίϑεμαι βοήϑειαν
Помогна
положіхъ помошть на сільна
СП
88.20
положт рѫкѫ кого на ьто
τίϑεμαι χεῖρά τινος ἔν τινι
Направя някого владетел на нещо
положѫ на морі рѫкѫ его. ї на рѣкахъ десніцѫ его
СП
88.26
положт срьдьце сво въ ьто
τὴν καρδίαν μου τίϑεμαι εἴς τι
Обърна внимание
положіте срдца ваша въ слѫ его
СП
47.14
положт съвѣтъ
τίϑεμαι βουλάς
Скроя план, замисля
доколѣ положѫ съвѣтъ въ дші мое
СП
12.3
Срв.
СЕ73b 19—20
положт тѣло сво
Пожертвам се, отдам живота си
положе тѣло свое хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн
СЕ
42а 11
положт ѹпъвань сво
τίϑεμαι τὴν ἐλπίδα
Възложа надежда на някого или нещо, уповавам се
да положѩтъ на ба ѹпъваніе свое
СП
77.7
положт нъ
τάξιν ἐπιτίϑημι
Определя, наложа порядък
нъ же положвъ млост просльꙁ
С
316.13—14
положт ѹдеса своꙗ
[τίϑεμαι] τὰ τέρατα αὐτοῦ
Направя чудеса. [
положі] юдеса своѣ на пол танеосѣ
СП
77.43
положт ьто въ ѹмѣ
προτίϑεμαί τι σκοπόν
Поставя си за цел, за ръководно начало
же не вол бж въ вьсе(м)ь жт въ ѹмѣ положвъ ... ꙁалаꙁъ же мат(ъ)
ЗЛ
Iа 5
положт ьто прѣдъ собоѭ
τίϑημί τι ἐνώπιόν μου
Взема под внимание, отчета, отсъдя според нещо
положілъ есі слъꙁꙑ моѩ прѣдъ собоѭ
СП
55.9
положілъ есі беꙁаконеніѣ наша прѣдъ собоѭ
СП
89.8
прѣд положт ьто есо
παρατίϑημί τι καί τι
Предпочета
нъ добро вь врѣмꙙ алъбꙑ. покаанꙗ прѣд положт цѣльбꙑ
С
358.24—25
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
ЗЛ
МЛ
Гр
τίϑημι
τίϑεμαι
ἀποτίϑημι
ἀποτίϑεμαι
κατατίϑημι
κατατίϑεμαι
προτίϑημι
ἐπιτίϑημι
βάλλω
ἐναποτίϑεμαι
καταλύω
παρατίϑημι
ἀνακλίνω
πήγνυμαι
περιτίϑεμαι [вар. ἐπικαλέω]
положіт
Нвб
положа
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА