Исторически речник
покаꙗнь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
покаꙗн, покаꙗньпокаꙗнꙗ, покаꙗна, покаꙗньꙗпокаꙗню, покаꙗнѹ, покаꙗньюпокаꙗнмь, покаꙗньмь, покаꙗнмъ, покаꙗньмъ, покаꙗнмь, покаꙗнмъпокаꙗн, покаꙗнь, покаꙗнпокаꙗнꙗ, покаꙗна, покаꙗньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
покаꙗн, покаꙗнь, покаꙗнепокаꙗнмъ, покаꙗньмъ, покаꙗнмь, покаꙗньмь, покаꙗнмъ, покаꙗнмь, покаꙗномъ, покаꙗнамъпокаꙗн, покаꙗнь, покаꙗн, покаꙗнмпокаꙗнхъ, покаꙗньхъ, покаꙗнхь, покаꙗньхь, покаꙗнхъ, покаꙗнхьпокаꙗн, покаꙗньпокаꙗню, покаꙗнѹ, покаꙗнью
NnDu
покаꙗнма, покаꙗньма, покаꙗнма, покаꙗнма
покаꙗнь -ꙗ ср 1. Покаяние, покайване, разкаяние, признаване на греховете не прдъ бо праведьнкъ прꙁъватъ. нъ грѣшънкꙑ на покаане М Мт 9.13 А, СК. Срв.Мк 2.17 М, З, А, СК;Лк 5.32 М, З, А;С 356.5 сътворте ѹбо плодꙑ достонꙑ покааню М Лк 3.8 З, А, СК.Срв. Мт 3.8А ѣко тако радостъ бѫдетъ на нбсе. о едномъ грѣшънцѣ каѭшт сѧ. неже о девѧт десѧтъ  девѧт праведънцѣхъ же не трѣбѹѭтъ покаанѣ М Лк 15.7 З проповѣдат сѧ въ імѧ его покааню М Лк 24.46 Срв.Лк 24.47 З А то сътвормъ. не на покаꙗн нъ на ꙁълодѣꙗн С 388.9 отъ покааньꙗ къ хсѹ сꙙ прведе С 518.2 Образно. не съкрꙑ блаженъ петръ цѣлъбꙑ покаанꙗ С 362.13 Стесн. църк.Тайнството изповед, покаяние. ѧдо. нꙑнѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь СЕ 66b 5—6 пае же вꙿсего стово естъ покаане СЕ 70а 4—5 да  аꙁъ ... достоно покаане мѣт могѫ СЕ 72b 2 гі бже. прꙁꙑваѩ праведьнкꙑ на стъбѫ ... тꙑ прꙇм покаане. ꙇ сповѣдане рабѹ твоемѹ семѹ СЕ 74а 14—15 нъ пае аще и сквьрноу какоу приимѣть. отъ страстии въстающиихъ на ню. сльꙁами покаꙗниꙗ иꙁмꙑимъ ю. да съподобить сѧ иста прѣдъстати соудища правьдьнаго соудиꙗ КПУчит. 131d етвьрто иѡаново, въводно сꙑ, и въ покаꙗние ведꙑ крьстѧщаѧ сѧ, да въ х͠а вѣроують ЙЕБог. 245b Сь еретиги ꙗдꙋщиⷨ и пиющиⷨ покаꙗнїе давати ꙗкоже пишеⷮ Ст͠аа вьстоꙿнаа каѳолиьска аплⷭьска цр͠ковь ДК пѳ Покаꙗние, госпоже моꙗ, глаголетьсꙗ и есть, внегда кто от ꙁлых, ихже дѣет, въꙁникнеть и омраꙁит, и въꙁненавидит свершенѣ дѣла сквернаꙗ и лоукаваꙗ всꙗ дьꙗволꙗ ... Се еже есть глаголетъсꙗ начало покаꙗнию, внегда кто тайннаꙗ исповѣсть всꙗ, по глаголоу Божию, еже глагола Моисею. Диоп. Слово 2 Да того рад сѹгѹбо добро сътварѣ• егда ьто творш б͞га рад• любо постъ• любо млостꙑнѭ• любо покаѣне• любо съмѣрене• любо молтвѫ КО троиц. Да елко къ тѣмъ не смѣемъ прстѫпт• то како можемъ къ н͞бсьскѹемѹ ц͞рю прстѫпльше плът его  кръв пркоснѫт сѧ• а не ощьше сѧ грѣхъ покаѣнемь  постомь  сльꙁам КО тайн. 2. Покаяние - в християнството специално възмездие за голям грях, епитимия.  все менї сво̑ подасть нщⷨ . мѣсто ̑ д[ворь] сво̑ подасть̑ в҄ь цковь .  ѡбнаж[в]ше се сь женою̑ свою̑ ꙗко с[ко]н . ̑ подоше вь кпрь .  сьтворста се продара ѡба . на рѣцѣ рекомѣ рофеꙗ̑ . ̑ то̑ сь̏творсто кол̑бцѹ себѣ . вьсакого лвка прѣношахѹ ѡ себѣ .  тако ̑ сьтворше покаꙗнї ꙁа ві лⷮѣ . ̑ вдѣ ⷯ гь бь сто покаꙗн . Тикв. 71r М З А СК Б СС СЕ С Р КПУчит. КО троиц. КО тайн. ЙЕБог. Диоп. Тикв. ДК Гр μετάνοια τὸ μετανοεῖν κατάνοιξις τὸ δικαιῶσαι покаꙗн покаан покаане покаані покаань Нвб покаяние остар ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР