Исторически речник
поꙁнат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
поꙁнатпоꙁнаѭ, поꙁнаѫ, поꙁнаѧ, поꙁнаюпоꙁнаш, поꙁнаеш, поꙁнаашпоꙁнатъ, поꙁнаетъ, поꙁнаатъ, поꙁнать, поꙁнаеть, поꙁнаать, поꙁнат, поꙁнает, поꙁнаатпоꙁнамъ, поꙁнаемъ, поꙁнаамъ, поꙁнамь, поꙁнаемь, поꙁнаамь, поꙁнам, поꙁнаем, поꙁнаам, поꙁнамо, поꙁнаемо, поꙁнаамопоꙁнате, поꙁнаете, поꙁнаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
поꙁнаѭтъ, поꙁнаѫтъ, поꙁнаѧтъ, поꙁнаютъ, поꙁнаѭть, поꙁнаѫть, поꙁнаѧть, поꙁнають, поꙁнаѭт, поꙁнаѫт, поꙁнаѧт, поꙁнаютпоꙁнавѣ, поꙁнаевѣ, поꙁнаавѣпоꙁната, поꙁнаета, поꙁнаатапоꙁнате, поꙁнаете, поꙁнаатепоꙁнапоꙁна
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
поꙁнамъ, поꙁнамь, поꙁнампоꙁнатепоꙁнавѣпоꙁнатапоꙁнахъ, поꙁнахь, поꙁнахпоꙁна
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
поꙁнапоꙁнахомъ, поꙁнахомь, поꙁнахом, поꙁнахмꙑпоꙁнастепоꙁнашѧ, поꙁнашѫ, поꙁнаша, поꙁнаше, поꙁнахѫпоꙁнаховѣпоꙁнаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
поꙁнастепоꙁнаахъ, поꙁнаꙗхъ, поꙁнаахь, поꙁнаꙗхь, поꙁнаах, поꙁнаꙗхпоꙁнаааше, поꙁнаꙗшепоꙁнааше, поꙁнаꙗшепоꙁнаахомъ, поꙁнаꙗхомъ, поꙁнаахомь, поꙁнаꙗхомь, поꙁнаахом, поꙁнаꙗхомпоꙁнаашете, поꙁнаꙗшете, поꙁнаасте, поꙁнаꙗсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
поꙁнаахѫ, поꙁнаꙗхѫ, поꙁнаахѹ, поꙁнаꙗхѹпоꙁнааховѣ, поꙁнаꙗховѣпоꙁнаашета, поꙁнаꙗшета, поꙁнааста, поꙁнаꙗстапоꙁнаашете, поꙁнаꙗшете, поꙁнааста, поꙁнаꙗста
поꙁнат -поꙁнаѭ -поꙁнаш св 1. Позная, получа познание за нещо; узная поꙁнахъ въсѩ птцѩ нбснꙑѩ  красота сельнаа съ мьноѭ естъ СП 49.11 да поꙁнаемъ на ꙁемі пѫть тво СП 66.3  ꙁаконъ положі въ їлі. елко ꙁаповѣдѣ оцемъ нашімъ. съкаꙁаті ѣ сномъ своімъ. да поꙁнаетъ родъ інъ СП 77.6 поꙁна імѩ мое СП 90.14 мѫжь беꙁѹменъ не поꙁнаетъ. ї нераꙁѹмівъ не раꙁѹмѣетъ сіхъ СП 91.7 помілѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его. ѣко тъ поꙁна соꙁъданье наше СП 102.14 вдѣ небесъскаꙿ ѹдеса. поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ. прте сꙙ съ мѫенкꙑ С 94.2 Образно. слънъце поꙁна ꙁападъ свої СП 103.19 2. Позная, разпозная, различа някого или нещо ꙇ поꙁнавъше  мѫж мѣста того. посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ. ꙇ прнѣсѧ къ немѹ вьсѧ болѧштѧѩ М Мт 14.35 лѣ юже прде  не поꙁнашѧ его М Мт 17.12 вдѣшѧ ѩ дѫштѧ. ꙇ поꙁнашѧ ѩ мъноѕ М Мк 6.33 З ꙇ не поꙁнасте его аꙁъ же вѣмъ і М Йо 8.55 З А отъ селѣ поꙁнаате   ѹвѣдѣсте  М Йо 14.7 З А СК толко л врѣмѧ съ вам есмъ  не поꙁна л мене флпе М Йо 14.9 З А СК ꙇ та повѣдаашете ѣже бꙑшѧ на пѫт. ꙇ ѣко сѧ поꙁна ма въ прѣломлен хлѣба М Лк 24.35А ꙇ мꙑ вѣровахомъ  поꙁнахомъ. ѣко тꙑ ес (хь) снъ ба М Йо 6.69А поꙁна гъ сѫщаго Е 2а 11 не вѣдѣхъ тѧ. ꙇ братрьѩ своеѩ не поꙁнахъ К 2а 4—5 ꙙда поꙁнашꙙ творьца С 324.1 дѹша ... радѹѭшт сꙙ сво тѣло поꙁна С 317.26 посрѣдѹ всꙙшта владꙑкѫ. трепештѫштхъ поꙁна.  поꙁнавъ тѹ аб вьꙁьп С 426.30 Разбера, схвана, установя [качествата, свойствата на нещо]. отъ плодъ хъ поꙁнате ѩ М Мт 7.16 З А вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего поꙁнаатъ сѧ М Лк 6.44 З ї поꙁнаѭтъ ѣко імѩ тебѣ гь. тꙑ едінъ вꙑшьнеї по вьсеі ꙁемлі СП 82.19 поꙁнана бѫдѫтъ во тъмѣ юдеса твоѣ СП 87.13 Отгадая, позная. ꙁнаменеі нашіхъ не відѣхомъ. нѣстъ кътомѹ порока (!) і насъ не поꙁнатъ (погр. вм. поꙁнаетъ, Север., с. 93, бел. под линия) потомь СП 73.9 3. Призная, приема нещо, зачета могѫщомѹ же ѹкрѣпт в ... по повелѣню же вѣна ба въ послѹшане вѣр. въ въсѣхъ ѧꙁцахъ. поꙁнавъш сѧ ... емꙋ же слава Е 4б 12 і поꙁнашꙙ владꙑкѫ хса ꙁѣло.  пае поꙁнан бꙑшꙙ отъ н҄его С 54.30—55.1 вьседрьжтелѣ. сьтворьшааго небо ... же подасть намь вьсе богатьство. гоже поꙁнахомъ слова го рад їсѹса С 132.1 Срв. С132.25 4. Прен. Вляза в полова връзка дѣвоѭ бо бѣ еуа. не ѹбо бѣ мѫжа поꙁнала С 489.9 поꙁнат сѧ М З А СК О Е СП К С Гр γνωρίζω γιγνώσκω ἐπιγιγνώσκω ἀναγνωρίζω εἴδω [οι῏δα] [вар. ἐπισπάομαι] Нвб позная [се], познавам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА