Исторически речник
поꙁнат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
поꙁнат | поꙁнаѭ, поꙁнаѫ, поꙁнаѧ, поꙁнаю | поꙁнаш, поꙁнаеш, поꙁнааш | поꙁнатъ, поꙁнаетъ, поꙁнаатъ, поꙁнать, поꙁнаеть, поꙁнаать, поꙁнат, поꙁнает, поꙁнаат | поꙁнамъ, поꙁнаемъ, поꙁнаамъ, поꙁнамь, поꙁнаемь, поꙁнаамь, поꙁнам, поꙁнаем, поꙁнаам, поꙁнамо, поꙁнаемо, поꙁнаамо | поꙁнате, поꙁнаете, поꙁнаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
поꙁнаѭтъ, поꙁнаѫтъ, поꙁнаѧтъ, поꙁнаютъ, поꙁнаѭть, поꙁнаѫть, поꙁнаѧть, поꙁнають, поꙁнаѭт, поꙁнаѫт, поꙁнаѧт, поꙁнают | поꙁнавѣ, поꙁнаевѣ, поꙁнаавѣ | поꙁната, поꙁнаета, поꙁнаата | поꙁнате, поꙁнаете, поꙁнаате | поꙁна | поꙁна |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
поꙁнамъ, поꙁнамь, поꙁнам | поꙁнате | поꙁнавѣ | поꙁната | поꙁнахъ, поꙁнахь, поꙁнах | поꙁна |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
поꙁна | поꙁнахомъ, поꙁнахомь, поꙁнахом, поꙁнахмꙑ | поꙁнасте | поꙁнашѧ, поꙁнашѫ, поꙁнаша, поꙁнаше, поꙁнахѫ | поꙁнаховѣ | поꙁнаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
поꙁнасте | поꙁнаахъ, поꙁнаꙗхъ, поꙁнаахь, поꙁнаꙗхь, поꙁнаах, поꙁнаꙗх | поꙁнаааше, поꙁнаꙗше | поꙁнааше, поꙁнаꙗше | поꙁнаахомъ, поꙁнаꙗхомъ, поꙁнаахомь, поꙁнаꙗхомь, поꙁнаахом, поꙁнаꙗхом | поꙁнаашете, поꙁнаꙗшете, поꙁнаасте, поꙁнаꙗсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
поꙁнаахѫ, поꙁнаꙗхѫ, поꙁнаахѹ, поꙁнаꙗхѹ | поꙁнааховѣ, поꙁнаꙗховѣ | поꙁнаашета, поꙁнаꙗшета, поꙁнааста, поꙁнаꙗста | поꙁнаашете, поꙁнаꙗшете, поꙁнааста, поꙁнаꙗста |
поꙁнат
-поꙁнаѭ
-поꙁнаш
св
1. Позная, получа познание за нещо; узная
поꙁнахъ въсѩ птцѩ нбснꙑѩ красота сельнаа съ мьноѭ естъ
СП
49.11
да поꙁнаемъ на ꙁемі пѫть тво
СП
66.3
ꙁаконъ положі въ їлі. елко ꙁаповѣдѣ оцемъ нашімъ. съкаꙁаті ѣ сномъ своімъ. да поꙁнаетъ родъ інъ
СП
77.6
поꙁна імѩ мое
СП
90.14
мѫжь беꙁѹменъ не поꙁнаетъ. ї нераꙁѹмівъ не раꙁѹмѣетъ сіхъ
СП
91.7
помілѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его. ѣко тъ поꙁна соꙁъданье наше
СП
102.14
вдѣ небесъскаꙿ ѹдеса. поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ. прте сꙙ съ мѫенкꙑ
С
94.2
Образно.
слънъце поꙁна ꙁападъ свої
СП
103.19
2. Позная, разпозная, различа някого или нещо
ꙇ поꙁнавъше мѫж мѣста того. посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ. ꙇ прнѣсѧ къ немѹ вьсѧ болѧштѧѩ
М
Мт 14.35
лѣ юже прде не поꙁнашѧ его
М
Мт 17.12
вдѣшѧ ѩ дѫштѧ. ꙇ поꙁнашѧ ѩ мъноѕ
М
Мк 6.33
З
ꙇ не поꙁнасте его аꙁъ же вѣмъ і
М
Йо 8.55
З
А
отъ селѣ поꙁнаате ѹвѣдѣсте
М
Йо 14.7
З
А
СК
толко л врѣмѧ съ вам есмъ не поꙁна л мене флпе
М
Йо 14.9
З
А
СК
ꙇ та повѣдаашете ѣже бꙑшѧ на пѫт. ꙇ ѣко сѧ поꙁна ма въ прѣломлен хлѣба
М
Лк 24.35А
ꙇ мꙑ вѣровахомъ поꙁнахомъ. ѣко тꙑ ес (хь) снъ ба
М
Йо 6.69А
поꙁна гъ сѫщаго
Е
2а 11
не вѣдѣхъ тѧ. ꙇ братрьѩ своеѩ не поꙁнахъ
К
2а 4—5
ꙙда поꙁнашꙙ творьца
С
324.1
дѹша ... радѹѭшт сꙙ сво тѣло поꙁна
С
317.26
посрѣдѹ всꙙшта владꙑкѫ. трепештѫштхъ поꙁна. поꙁнавъ тѹ аб вьꙁьп
С
426.30
Разбера, схвана, установя [качествата, свойствата на нещо].
отъ плодъ хъ поꙁнате ѩ
М
Мт 7.16
З
А
вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего поꙁнаатъ сѧ
М
Лк 6.44
З
ї поꙁнаѭтъ ѣко імѩ тебѣ гь. тꙑ едінъ вꙑшьнеї по вьсеі ꙁемлі
СП
82.19
поꙁнана бѫдѫтъ во тъмѣ юдеса твоѣ
СП
87.13
Отгадая, позная.
ꙁнаменеі нашіхъ не відѣхомъ. нѣстъ кътомѹ порока (!) і насъ не поꙁнатъ
(погр. вм. поꙁнаетъ, Север., с. 93, бел. под линия)
потомь
СП
73.9
3. Призная, приема нещо, зачета
могѫщомѹ же ѹкрѣпт в ... по повелѣню же вѣна ба въ послѹшане вѣр. въ въсѣхъ ѧꙁцахъ. поꙁнавъш сѧ ... емꙋ же слава
Е
4б 12
і поꙁнашꙙ владꙑкѫ хса ꙁѣло. пае поꙁнан бꙑшꙙ отъ н҄его
С
54.30—55.1
вьседрьжтелѣ. сьтворьшааго небо ... же подасть намь вьсе богатьство. гоже поꙁнахомъ слова го рад їсѹса
С
132.1
Срв.
С132.25
4.
Прен. Вляза в полова връзка
дѣвоѭ бо бѣ еуа. не ѹбо бѣ мѫжа поꙁнала
С
489.9
поꙁнат
сѧ
М
З
А
СК
О
Е
СП
К
С
Гр
γνωρίζω
γιγνώσκω
ἐπιγιγνώσκω
ἀναγνωρίζω
εἴδω [οι῏δα] [вар. ἐπισπάομαι]
Нвб
позная [се], познавам [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА