Исторически речник
подражател҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
подражател҄ьподражател҄ꙗ, подражател҄ѣподражател҄юподражател҄ьподражател҄ꙗ, подражател҄ѣподражател҄емь, подражател҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
подражател҄подражател҄юподражател҄е, подражател҄подражател҄ь, подражател҄ъподражател҄емъ, подражател҄емь, подражател҄ьмъ, подражател҄ьмьподражател҄ѧ, подражател҄е
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
подражател҄, подражател҄ꙑподражател҄хъ, подражател҄хьподражател҄ꙗ, подражател҄ѣподражател҄юподражател҄ема
подражател҄ь -ꙗ м 1. Подражател; лице, което следва примера на някого  не бѫд мнѣ подражатель. слабомѹ  грѣшьномѹ. глѧщѹ вьсегда  не творѧщѹ нкогⷣа же Р II 1.10 2. Сподвижник, последовател аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц ... подражател҄е хръстов С 67.14—15 потъшта сꙙ ... съпсат. на ... съпасен  ѹспѣхъ потаѭштмъ. ꙗкоже  нѣмъ подражател҄емъ таковꙑѧ о хѣ благодѣт С 271.30—272.1 Изч С Р Гр μιμητής ζηλωτής Нвб подражател остар ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ