Исторически речник
подобат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
подобатподобаѭ, подобаѫ, подобаѧ, подобаюподобаш, подобаеш, подобаашподобатъ, подобаетъ, подобаатъ, подобать, подобаеть, подобаать, подобат, подобает, подобаатподобамъ, подобаемъ, подобаамъ, подобамь, подобаемь, подобаамь, подобам, подобаем, подобаам, подобамо, подобаемо, подобаамоподобате, подобаете, подобаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
подобаѭтъ, подобаѫтъ, подобаѧтъ, подобаютъ, подобаѭть, подобаѫть, подобаѧть, подобають, подобаѭт, подобаѫт, подобаѧт, подобаютподобавѣ, подобаевѣ, подобаавѣподобата, подобаета, подобаатаподобате, подобаете, подобаатеподобаподоба
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
подобамъ, подобамь, подобамподобатеподобавѣподобатаподобахъ, подобахь, подобахподоба
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
подобаподобахомъ, подобахомь, подобахом, подобахмꙑподобастеподобашѧ, подобашѫ, подобаша, подобаше, подобахѫподобаховѣподобаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
подобастеподобаахъ, подобахъ, подобаахь, подобахь, подобаах, подобахподобааше, подобашеподобааше, подобашеподобаахомъ, подобахомъ, подобаахомь, подобахомь, подобаахом, подобахомподобаашете, подобашете, подобаасте, подобасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
подобаахѫ, подобахѫ, подобаахѹ, подобахѹподобааховѣ, подобаховѣподобаашета, подобашета, подобааста, подобастаподобаашете, подобашете, подобаасте, подобасте
подобат -подобаѭ -подобаш несв 1. Само 3л. ед. безл. Трябва, нужно е, следва, редно е да се направи нещо не подобаше л  тебѣ помловат клеврѣта твоего. ѣко  аꙁъ тѧ помловахъ М Мт 18.33 ЗI А ꙇ въ вьсѣхъ ѩꙁꙑцѣхъ. подобаатъ прѣжде проповѣдат сѧ евнћлю М Мк 13.10 З глааше же  пртъѫ къ нмъ. како подобаатъ въсегда молт сѧ М Лк 18.1 З ѣкоже мос вьꙁнесе ꙁмѭ въ пѹстꙑн. тако подобаатъ сѧ въꙁнест сꙑнѹ лвскѹмѹ М Йо 3.14 А СК нꙑнꙗ тако бо подобаетъ намъ сплънт всакѫ правъдѫ СК Мт 3.15 трѹждаѫщомѹ сѧ дѣлат(е)лю подобаетъ прѣжде отъ плода въкѹст Е 1а 7 подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе СЕ 19b 1 рьці м. како подобаше створіті лѹъшъ К 5а 33—34 не подобаетъ ѹенікѹ покаꙁатꙇ К 5b 6—7 повнѫт т сꙙ подобаатъ ꙁакономъ цремъ С 106.6—7 подобааше мѹ покаавъшѹ сꙙ. не лшт сꙙ крьштеньꙗ С 483.15—16 подобаатъ пае простьрѣт слѹхꙑ вашꙙ С 532.28 да колцѣмъ пае подобааше  мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь С 545.30 Полага се, подобава на някого нещо, прилича. тебѣ подобаетъ пѣснъ бже въ сонѣ СП 64.2 Срв. Е21а 9—10 Е22б 18 подобаетъ т вꙿсѣка слава СЕ 65а 2 тебѣ бо подобаетъ вꙿсѣ слава СЕ 13а 7—8 Срв. СЕ14b 26 СЕ9а 18 СЕ8а 24 богѹ же подобаатъ слава дръжава.  покланꙗн С 168.21 Срв. С243.22 С302.26 2. Прич. сег. деят. като същ. подобаѭщаꙗ ср мн τὰ πρέποντα Това, което подобава; дължимото да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ СЕ 91b 26 М З А СК Б ЗП О Е СП СЕ К С Р Х Гр δεῖ χρή ὀφείλει πρέπει μέλλει προσήκει δίκαιόν [ἐστιν] Нвб подобавам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР