Исторически речник
подвжат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
подвжат сѧподвжѫ, подвжѹподвжшподвжтъ, подвжть, подвжтподвжмъ, подвжмь, подвжм, подвжмоподвжте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
подвжѧтъ, подвжѧть, подвжѧтподвжвѣподвжтаподвжтеподвжподвж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
подвжмъ, подвжмь, подвжмподвжтеподвжвѣподвжтаподвжахъ, подвжахь, подвжахподвжа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
подвжаподвжахомъ, подвжахомь, подвжахом, подвжахмꙑподвжастеподвжашѧ, подвжашѫ, подвжаша, подвжаше, подвжахѫподвжаховѣподвжаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
подвжастеподвжаахъ, подвжахъ, подвжаахь, подвжахь, подвжаах, подвжахподвжааше, подвжашеподвжааше, подвжашеподвжаахомъ, подвжахомъ, подвжаахомь, подвжахомь, подвжаахом, подвжахомподвжаашете, подвжашете, подвжаасте, подвжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
подвжаахѫ, подвжахѫ, подвжаахѹ, подвжахѹподвжааховѣ, подвжаховѣподвжаашета, подвжашета, подвжааста, подвжастаподвжаашете, подвжашете, подвжаасте, подвжасте
подвжат сѧ -подвжѫ сѧ -подвжш сѧ св 1. Разклатя се, раздвижа се, поклатя се да подвіжѩтъ сѩ вьсѣ основаніѣ ꙁемⷧѩ СП 81.5 облѣе сѩ гь вь сілѫ  прѣпоѣса сѩ. їбо ѹтвръді ѹселенѫѭ. ѣже не подвіжітъ сѩ СП 92.1 надѣѭштеї сѩ на гѣ ѣко гора сонъ. не подвіжтъ сѩ въ вѣкъ жвъї въ їмлѣ СП 124.1 осънованьнѣ горъ съмѩсѩ сѩ. і подвіжа сѩ СП 17.8 сътрѩсе ꙁемлѭ і съмѩте ѭ. ї сцѣлі съкрѹшенъѣ еѩ ѣко подвіжа сѩ СП 59.4 Образно. ꙇ слꙑ ѩже сѫтъ на нбсхъ подвжѧтъ сѧ М Мк 13.25 З Разтреперя се, разтреса се. відѣ і подвіжа сѩ ꙁемлѣ СП 96.4 подвіжа сѩ ї трепетьна бꙑстъ ꙁемлѣ СП 76.19 гь вьцѣсрі сѩ да гнѣваѭтъ сѩ люде. сѣдѩі на хіровімѣ да подвіжітъ сѩ ꙁемлѣ СП 98.1 Срв. Е32а 14 отъ лца гнѣ подвіжа сѩ ꙁемлѣ СП 113.7 2. Подхлъзна се, стъпя неустойчиво вънегда подвіжасте сѩ ноѕѣ мо на мѩ вельрѣевшѩ СП 37.17 мнѣ же мала не подвіжасте сѩ ноѕі СП 72.2 аште глахъ подвіжа сѩ нога моѣ СП 93.18 3. Прен. Разколебая се, започна да се съмнявам ѣко цсрь (!) ѹпъва (!) на гѣ. і мілостъѭ вꙑшънѣго не подвіжітътъ (погр. вм. подвіжітъ, Север., с. 24, бел. под линия) сѩ СП 20.8 аꙁъ же рѣхъ въ обільі моемь(емь) не подвіжѫ сѩ вь вѣкъ СП 29.7 рее бо въ сръдъці своімъ. не подвіжѫ сѩ отъ рода въ родъ бе ꙁъла СП 9.27 ѣко вь вѣкъ не подвіжтъ сѩ. въ памѩть вѣънѫ бѫдетъ праведьнкъ СП 111.6 Поколебая се, обезсърча се. їбо тъ бъ моі сплъ моі. ꙁастѫпьнікъ моі не подвжѫ сѩ пае СП 61.3 4. Прен. Разтреперя се от страх, смутя се да ѹбоітъ сѩ гѣ вьсѣ ꙁемлѣ. ѡть него же подвіжѩтъ сѩ жівѫштеі по ѹселенѣі СП 32.8 съмѩсѩ сѩ подвжашѩ сѩ трепетъ пріѩтъ ѩ СП 47.6 ѹтвръді сѩ срце его не подвіжітъ сѩ. доїждеже воꙁьртъ на врагꙑ своѩ СП 111.8 5. Прен. Възликувам, възтържествувам въсклікнѣте прѣдъ црмь гмь. да подвіжітъ сѩ море їсплъненего СП 97.7 Срв. СП95.11 М З Е СП С Гр σαλεύομαι δονέομαι φοβέομαι подвіжат сѩ Нвб подвижа се, подвижвам се ОА ВА БТР АР РБЕ