Исторически речник
погꙑбнѫт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
погꙑбнѫт | погꙑбнѫ, погꙑбнѹ | погꙑбнеш | погꙑбнетъ, погꙑбнеть, погꙑбнет | погꙑбнемъ, погꙑбнемь, погꙑбнем | погꙑбнете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
погꙑбнѫтъ, погꙑбнѹтъ, погꙑбнѫть, погꙑбнѹть, погꙑбнѫт, погꙑбнѹт | погꙑбневѣ | погꙑбнета | погꙑбнете | погꙑбн | погꙑбн |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
погꙑбнѣмъ, погꙑбнѣмь, погꙑбнѣм | погꙑбнѣте | погꙑбнѣвѣ | погꙑбнѣта | погꙑбъ, погꙑбохъ, погꙑбь, погꙑбохь, погꙑбох | погꙑбе |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
погꙑбе | погꙑбомъ, погꙑбохомъ, погꙑбомь, погꙑбохомь, погꙑбохом | погꙑбете, погꙑбосте | погꙑбѫ, погꙑбошѧ, погꙑбошѫ, погꙑбоша, погꙑбоше | погꙑбовѣ, погꙑбоховѣ | погꙑбоста, погꙑбохоста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
погꙑбосте, погꙑбохосте | погꙑбнѣахъ, погꙑбнѣахь, погꙑбнѣах | погꙑбнѣаше | погꙑбнѣаше | погꙑбнѣахомъ, погꙑбнѣахомь, погꙑбнѣахом | погꙑбнѣашете, погꙑбнѣасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
погꙑбнѣахѫ, погꙑбнѣахѹ | погꙑбнѣаховѣ | погꙑбнѣашета, погꙑбнѣаста | погꙑбнѣашете, погꙑбнѣасте |
погꙑбнѫт
-погꙑбнѫ
-погꙑбнеш
св
1. Загина, умра, лиша се от живот
вьс бо премъше ножь ножемь погꙑбнѫтъ
М
Мт 26.52
З
А
Б
враѕі твоі погꙑбнѫтъ. і раꙁідѫтъ сѩ вьсі творѩшті беꙁаконеніе
СП
91.10
боꙁ же нбсе ꙁемл҄ꙙ не сътворьшꙙ. да погꙑбнѫтъ
С
106.3
не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ
С
402.15
хощеш да б еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ
Р
VII 4.2
За мнозина — изчезнем без следа, загинем всички.
ѹне естъ намъ да еднъ лвкъ ѹмьретъ ꙁа люд. а не весь ѩꙁкъ погꙑбнетъ
М
Йо 11.50
З
А
погꙑбнете ѩꙁꙑці отъ ꙁемлѩ его
СП
9.37
2. Похабя се, отида нахалос
нкътоже не вълваатъ вна нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно ново. ꙇ вно пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣс погꙑбнѫтъ
М
Мк 2.22
З.
Срв.Лк 5.37
М
З
съберѣте ꙇꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. да не погꙑбнетъ нкътоже
З
Йо 6.12А
3. Изчезна, загубя се, пропадна
ꙗко снъ сь мьрьтвъ бѣ ожве. погꙑблъ бѣ обрѣте с
СК
Лк 15.24
Срв.Лк
15.32
СК
радѹте сѧ со мноѭ. ѣко обрѣтъ драгъмѫ погꙑбъшѭѭ м
СЕ
85b 13
Срв.
СЕ84а 15
4.
Прен. В християнството — не получа спасение на душата си, осъдя се на вечна мъка
да вьсѣкъ вѣрѹѩ во нь не погꙑбнетъ. нъ матъ жвота вѣънааго
М
Йо 3.15
А,
СК. Срв.Йо 3.16
М
А
СК
погꙑбнѫтъ грѣшъніці отъ лца бжьѣ
СП
67.4
вьсь бо вѣрѹѧ къ н҄емѹ погꙑбꙿнетъ вь вѣкꙑ
С
21.6—7
5.
Прич. мин. деят.
a)
Като прил.
погꙑбъшь
a) ἀπολωλώς
Осъден на вечни мъки
мръскааго рад съпасенꙗ. сьнабьдѣт мръ погꙑбъшь. по прѣльштеню дꙗволю
С
11.13—14
b)
b)
Като същ.
погꙑбъшаꙗ
ж
ед
τὸ πλανώμενον
Загубената; тази, която е изгубена
аще бѫдетъ едномѹ лкѹ р҃ овьць погꙑбнетъ една отъ нхъ. не оставтъ л ҃ ѳ҃ т на горахъ. шъдъ щетъ погꙑбъшѧ
СК
Мт 18.12
6.
Прен. Престана да съществувам
желане грѣшьнкѹ погꙑбнетъ
СП
111.10
когда ѹмъретъ і погꙑбнетъ імѩ его
СП
40.6
погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ
СП
9.8
ваша крѣпость ꙁнеможе погꙑбе
С
467.13
Не се осъществя, пропадна.
ѹдобѣе же естъ небѹ ꙁем прѣт. неже отъ ꙁакона едно рътѣ погꙑбнѫт
М
Лк 16.17
З
Унищожен съм, пропадна.
не попѹст вьсемѹ градѹ ꙁем погꙑбꙿнѫт отъ сотонꙑ
С
535.25—26
власъ главꙑ не погꙑбнетъ
ϑρὶξ ἐκ τῆς κεφαλῆς οὐ μὴ ἀπόληται
Няма да падне и косъм от главата ми, ще остана невредим
ꙇ власъ главꙑ вашеѩ не погꙑбнетъ
З
Лк 21.18
А
СК
овьѧ погꙑбъше, овьца погꙑбъшаꙗ
πρόβατον ἀπολωλός [πεπλανημένον]
Грешник, който не изповядва правата вяра или е нарушил нормите ѝ; неправедник
прен
ꙇдѣте же пае къ овъцамъ погꙑбъшмъ домѹ лва
М
Мт 10.6
З
А
СК
събрашꙙ съборъ да не погꙑбъшꙙѧ овьцꙙ въ породѣ ꙁатворꙙтъ
С
385.15
отьць бо небесъскꙑ погꙑбъшꙙѧ ждетъ овцꙙ
С
470.20—21
овꙙте погꙑбъшааго въꙁскатъ грꙙдетъ ѹбо
С
459.24
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ἀπόλλυμαι
λυμαίνομαι
πλανάομαι
συναπόλλυμαι
πίπτω
погъбнѫт
Нвб
погибна
остар
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
погина
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА