Исторически речник
погꙑбнѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
погꙑбнѫтпогꙑбнѫ, погꙑбнѹпогꙑбнешпогꙑбнетъ, погꙑбнеть, погꙑбнетпогꙑбнемъ, погꙑбнемь, погꙑбнемпогꙑбнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
погꙑбнѫтъ, погꙑбнѹтъ, погꙑбнѫть, погꙑбнѹть, погꙑбнѫт, погꙑбнѹтпогꙑбневѣпогꙑбнетапогꙑбнетепогꙑбнпогꙑбн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
погꙑбнѣмъ, погꙑбнѣмь, погꙑбнѣмпогꙑбнѣтепогꙑбнѣвѣпогꙑбнѣтапогꙑбъ, погꙑбохъ, погꙑбь, погꙑбохь, погꙑбохпогꙑбе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
погꙑбепогꙑбомъ, погꙑбохомъ, погꙑбомь, погꙑбохомь, погꙑбохомпогꙑбете, погꙑбостепогꙑбѫ, погꙑбошѧ, погꙑбошѫ, погꙑбоша, погꙑбошепогꙑбовѣ, погꙑбоховѣпогꙑбоста, погꙑбохоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
погꙑбосте, погꙑбохостепогꙑбнѣахъ, погꙑбнѣахь, погꙑбнѣахпогꙑбнѣашепогꙑбнѣашепогꙑбнѣахомъ, погꙑбнѣахомь, погꙑбнѣахомпогꙑбнѣашете, погꙑбнѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
погꙑбнѣахѫ, погꙑбнѣахѹпогꙑбнѣаховѣпогꙑбнѣашета, погꙑбнѣастапогꙑбнѣашете, погꙑбнѣасте
погꙑбнѫт -погꙑбнѫ -погꙑбнеш св 1. Загина, умра, лиша се от живот вьс бо премъше ножь ножемь погꙑбнѫтъ М Мт 26.52 З А Б враѕі твоі погꙑбнѫтъ. і раꙁідѫтъ сѩ вьсі творѩшті беꙁаконеніе СП 91.10 боꙁ же нбсе  ꙁемл҄ꙙ не сътворьшꙙ. да погꙑбнѫтъ С 106.3 не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ С 402.15 хощеш да б  еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ Р VII 4.2 За мнозина — изчезнем без следа, загинем всички. ѹне естъ намъ да еднъ лвкъ ѹмьретъ ꙁа люд. а не весь ѩꙁкъ погꙑбнетъ М Йо 11.50 З А погꙑбнете ѩꙁꙑці отъ ꙁемлѩ его СП 9.37 2. Похабя се, отида нахалос нкътоже не вълваатъ вна нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно ново. ꙇ вно пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣс погꙑбнѫтъ М Мк 2.22 З. Срв.Лк 5.37 М З съберѣте ꙇꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. да не погꙑбнетъ нкътоже З Йо 6.12А 3. Изчезна, загубя се, пропадна ꙗко снъ сь мьрьтвъ бѣ  ожве. погꙑблъ бѣ  обрѣте с СК Лк 15.24 Срв.Лк 15.32 СК радѹте сѧ со мноѭ. ѣко обрѣтъ драгъмѫ погꙑбъшѭѭ м СЕ 85b 13 Срв. СЕ84а 15 4. Прен. В християнството — не получа спасение на душата си, осъдя се на вечна мъка да вьсѣкъ вѣрѹѩ во нь не погꙑбнетъ. нъ матъ жвота вѣънааго М Йо 3.15 А, СК. Срв.Йо 3.16 М А СК погꙑбнѫтъ грѣшъніці отъ лца бжьѣ СП 67.4 вьсь бо вѣрѹѧ къ н҄емѹ погꙑбꙿнетъ вь вѣкꙑ С 21.6—7 5. Прич. мин. деят. a) Като прил. погꙑбъшь a) ἀπολωλώς Осъден на вечни мъки мръскааго рад съпасенꙗ. сьнабьдѣт мръ погꙑбъшь. по прѣльштеню дꙗволю С 11.13—14 b) b) Като същ. погꙑбъшаꙗ ж ед τὸ πλανώμενον Загубената; тази, която е изгубена аще бѫдетъ едномѹ лкѹ р҃ овьць  погꙑбнетъ една отъ нхъ. не оставтъ л ҃  ѳ҃ т на горахъ.  шъдъ щетъ погꙑбъшѧ СК Мт 18.12 6. Прен. Престана да съществувам желане грѣшьнкѹ погꙑбнетъ СП 111.10 когда ѹмъретъ і погꙑбнетъ імѩ его СП 40.6 погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ СП 9.8 ваша крѣпость ꙁнеможе  погꙑбе С 467.13 Не се осъществя, пропадна. ѹдобѣе же естъ небѹ  ꙁем прѣт. неже отъ ꙁакона едно рътѣ погꙑбнѫт М Лк 16.17 З Унищожен съм, пропадна. не попѹст вьсемѹ градѹ  ꙁем погꙑбꙿнѫт отъ сотонꙑ С 535.25—26 власъ главꙑ не погꙑбнетъ ϑρὶξ ἐκ τῆς κεφαλῆς οὐ μὴ ἀπόληται Няма да падне и косъм от главата ми, ще остана невредим ꙇ власъ главꙑ вашеѩ не погꙑбнетъ З Лк 21.18 А СК овьѧ погꙑбъше, овьца погꙑбъшаꙗ πρόβατον ἀπολωλός [πεπλανημένον] Грешник, който не изповядва правата вяра или е нарушил нормите ѝ; неправедник прен ꙇдѣте же пае къ овъцамъ погꙑбъшмъ домѹ лва М Мт 10.6 З А СК събрашꙙ съборъ да не погꙑбъшꙙѧ овьцꙙ въ породѣ ꙁатворꙙтъ С 385.15 отьць бо небесъскꙑ погꙑбъшꙙѧ ждетъ овцꙙ С 470.20—21 овꙙте погꙑбъшааго въꙁскатъ грꙙдетъ ѹбо С 459.24 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр ἀπόλλυμαι λυμαίνομαι πλανάομαι συναπόλλυμαι πίπτω погъбнѫт Нвб погибна остар ОА ВА АК НГер ЕтМл погина ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА