Исторически речник
побѣдт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
побѣдтпобѣждѫ, побѣждѹпобѣдшпобѣдтъ, побѣдть, побѣдтпобѣдмъ, побѣдмь, побѣдм, побѣдмопобѣдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
побѣдѧтъ, побѣдѧть, побѣдѧтпобѣдвѣпобѣдтапобѣдтепобѣдпобѣд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
побѣдмъ, побѣдмь, побѣдмпобѣдтепобѣдвѣпобѣдтапобѣдхъ, побѣдхь, побѣдхпобѣд
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
побѣдпобѣдхомъ, побѣдхомь, побѣдхом, побѣдхмꙑпобѣдстепобѣдшѧ, побѣдшѫ, побѣдша, побѣдше, побѣдхѫпобѣдховѣпобѣдста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
побѣдстепобѣждаахъ, побѣждахъ, побѣжахъ, побѣждаахь, побѣждахь, побѣжахь, побѣждаах, побѣждах, побѣжахпобѣждааше, побѣждаше, побѣжашепобѣждааше, побѣждаше, побѣжашепобѣждаахомъ, побѣждахомъ, побѣжахомъ, побѣждаахомь, побѣждахомь, побѣжахомь, побѣждаахом, побѣждахом, побѣжахомпобѣждаашете, побѣждашете, побѣжашете, побѣждаасте, побѣждасте, побѣжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
побѣждаахѫ, побѣждахѫ, побѣжахѫ, побѣждаахѹ, побѣждахѹ, побѣжахѹпобѣждааховѣ, побѣждаховѣ, побѣжаховѣпобѣждаашета, побѣждашета, побѣжашета, побѣждааста, побѣждаста, побѣжастапобѣждаашете, побѣждашете, побѣжашете, побѣждаасте, побѣждасте, побѣжасте
побѣдт -побѣждѫ -побѣдш св 1. Победя, надвия неприятел о двдѣ же  ѡ самѹл()  о дрѹгꙑхъ пррⷪ҇цахъ ... вѣроѫ побѣдшѧ црствѣ Е 8а 3 постомь  бьдѣнемь. побѣдт врага СЕ 84а 25 побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ С 78.23—24 потⷭомь  млⷪенемь. да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк ТФ А 8 2. Победя, установя надмощие, власт над нещо нъ дръꙁате аꙁъ побѣдхъ мра М Йо 16. 33 З А СК побѣдлъ ес вꙿсѭ слѫ вражѭ СЕ 29а 24 3. Принудя, накарам някого да направи нещо да лма побѣжден бꙑхомъ.  десно намъ дашꙙ отроц прꙙштен С 321.7 4. Прен. Преодолея, надвия нещо даждъ мѹ побѣдт вьса ѹмꙑшл҄енꙗ. ꙗже твортъ на н҄ь С 226. 6 ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ. а тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ С 238. 29 5. Прич. мин. деят. като същ. побѣждьше м мн Победители; тези, които са удържали победа се бо въ отшь прѣстотъ хъ. вѣнцѧ даѩ врага побѣждьшмъ СЕ 84b 4—5 6. Прич. мин. страд. като прил. не побѣжденъ ἀνάλωτος Непобедим, който не може да бъде победен ѣко да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм. всеѩ сласт.  плътьнꙑѩ похот СЕ 99а 16— 17 7. Прич. мин. страд. като същ. a) побѣжденꙑѩ ж мн a) αἱ νικηϑεῖσαι Изкушените, прелъстените хора прен лма же ѹбо немоштьнѣ сѫпротвьнкъ. толма же  бес простꙑн҄ꙙ побѣжденꙑѧ С 371.30 b) побѣжденꙑ м ед ὁ πολεμηϑείς Победеният, низвергнатият човешки род в лицето на прародителите Адам и Ева и тяхното потомство дрѣво жвотъно. пламеньнꙑмъ орѫжмъ хранмо стъ. двьр мѣста пщьнааго ꙁатворшꙙ сꙙ. млꙋѭ побѣжденааго С 247.24 М З А СК Е СП СЕ ТФ К С Гр νικάω πολεμέω τρέπω προτρέπω τροπόομαι τρέπομαι καταγωνίζομαι ἡσσάομαι τροπαιοῦχος Нвб победя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА