Исторически речник
пꙗньство  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
пꙗньство, пꙗнъство, пꙗнствопꙗньства, пꙗнъства, пꙗнствапꙗньствѹ, пꙗнъствѹ, пꙗнствѹпꙗньствомь, пꙗнъствомь, пꙗнствомь, пꙗньствомъ, пꙗнъствомъ, пꙗнствомъпꙗньствѣ, пꙗнъствѣ, пꙗнствѣпꙗньства, пꙗнъства, пꙗнства
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
пꙗньствъ, пꙗнъствъ, пꙗнествъ, пꙗньствь, пꙗнствь, пꙗньстъвь, пꙗнстъвь, пꙗньстьвь, пꙗнстьвьпꙗнрьствомъ, пꙗнъствомъ, пꙗнствомъ, пꙗньствомь, пꙗнъствомь, пꙗнствомьпꙗньствꙑ, пꙗнъствꙑ, пꙗнствꙑпꙗньствѣхъ, пꙗнъствѣхъ, пꙗнствѣхъ, пꙗньствѣхь, пꙗнъствѣхь, пꙗнствѣхьпꙗньствѣ, пꙗнъствѣ, пꙗнствѣпꙗньствѹ, пꙗнъствѹ, пꙗнствѹ
NnDu
пꙗньствома, пꙗнъствома, пꙗнствома
пꙗньство -а ср Пиянство, пиене вьнемлѣте же себѣ еда когда отѧжаѭтъ срдца ваша. обѣданмь  пьѣньствомь. ꙇ пеальм жтескꙑм. ꙇ надетъ на вꙑ вънеꙁаапѫ дьнь тъ М Лк 21.34 З СК ꙁаклнаѭ тѧ ... бѣж ... деже аще ес ... л арꙑ любѧ. л на похоть нестовъ. л ꙁвѣꙁдоꙁьрецъ. л аромъ обрѣтатель. л въ пѣнъствѣ кръв пролваѩ СЕ 54а 19 нкꙑже бо врѣдъ тѣлесънꙑ. не цѣлѣетъ прсно въ пѣнъствѣ сѫщю. ꙇ въ обѣдань СЕ 69а 25—69b 1 врагомь ꙁълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ ... въ пѣнъство СЕ 68а 23 ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ. волеѭ л не волеѭ. съпѧ. л бьдѧ. лхоѭ ѣдѫ. ꙇ пѣнъствомь СЕ 68а 18—19 да бмь отъмꙑлъ. гнесь отъ дшѧ моеѩ. ꙇ скврънѫ отъ плът моеѩ. ѭже колжъдо сътворхъ. вь пѣнъствѣ СЕ 78а 16 не въдадмъ себе пьꙗньствѹ  лхоꙗденью. нъ раꙁѹмѣвъше нашего владꙑкꙑ ... въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млость С 493.7 Образно. на трехъ десꙙтехъ сьребрьнцѣхъ продаш. не вѣс то продаш їюдо. отъмло тꙙ стъ сьребролюбьства пꙗньство С 425.28— 29 Изч М З СК СЕ С Гр μέϑη пѣнъство пьѣньство пьꙗньство Нвб пиянство ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА