Исторически речник
петръ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
петръ, петрьпетрапетрѹ, петровпетръ, петрьпетрапетромь, петромъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
петрѣпетре----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
петръ -а м ЛИ 1. Петър — прозвището на рибаря Симон, наречен от Христос Кифа [арам. Keph̄a ’камък’, гр. Πέτρος], един от 12–те апостоли, брат на ап. Андрей, син на Йона [Мт 16.17, Йо 1.42; 21.15], родом от Витсаида в Галилея [Йо 1.44]; проповядвал сред юдеите [Гал 2.7—8]; според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64—67 г.] по времето на имп. Нерон [54—68 г.]. Пр. заедно с ап. Павел на 29 юни и 16 януари [Поклонение на честните вериги на ап. Петър] [във Византийския месецослов още през IX в. енкенията на ап. Петър. Пр. на 25 април и енкенията на ап. Петър и Павел — на 29 октомври] петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ. ꙇ прстѫп къ немѹ една рабꙑн глѭщ. ꙇ тꙑ бѣ съ смь галлескꙑмъ М Мт 26.69 З А СК ꙇ въторцеѭ кокотъ въспѣтъ. ꙇ помѣнѫ петръ глъ же рее емѹ съ. прѣжде даже кокотъ не въꙁгластъ дъва кратꙑ. отъвръжеш сѧ мене М Мк 14.72 З ꙇ отъвѣштавъ петръ гла св. равь(в) добро естъ намъ съде бꙑт М Мк 9.5 З.Срв. Мт 17.4 М А прде ...  гла петров. смоне съпш л. не въꙁможе едного аса побъдѣт М Мк 14.37 З.Срв. Мт 26.40 М З А СК гла емѹ смонъ петръ. г камо деш М Йо 13.36 З А СК гі помѣні мѧ въ цѣсрстві твоемь. ѡ раꙁбоініе петрѹ помоштъніе. ꙇ юдѣомъ обліітелю К 11b 10 словомъ наоъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇.  вѣрѫ отвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ Е 36а 5 гі бже нашъ. давъꙶ- петров слъꙁам покаане. ꙇ блѫдьнц отъпѹщене грѣхомъ СЕ 77а 10  ѣко петръ покаавъ сѧ млость полѹвъ. бѫдетъ прѧстьнкъ црства твоего СЕ 80а 16 сътворшꙙ же блꙁъ тоѧ кѫпѣл. цркъве стааго  връховьнꙗаго апⷪ҇ла петра С 541.21 2. Петър Ключар — пазач на тъмницата, където е бил затворен презвитер Ананий, умр. мъченически с него и още 7 войника по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 26 януари мⷺца е҇ⷬн ҃ ҃ж стъⷯ҇ мⷱкъ ананѩ проꙁвѵтера  петра клюарѣ.  нⷯ҇ѣ ꙁ҃ вон А 141а 28 3. Петър I — александрийски патриарх [300— 311 г.]. Пр. на 25 ноември  ꙁакрꙑваѭшта обнажен сво. да мѹ не бѫдетъ вдѣт голъ прьс.  напрасно отврьꙁе ѹста своꙗ стъ петръ  рее С 187.11 тъ стꙑмъ епскѹпомъ  мѫенкомъ петромъ. божмъ авл҄енмъ. отълѫенъ бъⷭ҇і отъ свꙙттел҄ьскꙑѧ слѹжъбꙑ С 186.23 обраꙁъ же отълѫенꙗ бꙑстъ сцъ. ѧтѹ бꙑвъшѹ стѹѹмѹ петрѹ вонꙑ. ѧже бѣаше посълалъ цѣсарь доклтꙗнъ на ѹбн го С 186. 28 4. Петър — епископ на Севастия [Армения] по времето, когато там са били измъчвани 40–те кападокийски войни [Св. 40 мъченици] [ок. 320 г.] по трехъ же дьнехъ ꙗвшꙙ сꙙ епскѹпѹ града того. менемь петрꙋ. ꙗко сѫтъ съхран҄енъꙇ кост нашꙙ семь мѣстѣ С 81.2 5. Петър Изповедник — никейски митрополит [умр. 826 г.], защитник на православието по времето на иконобореца имп. Лъв Арменец [813—820 г.]. Пр. на 10 септември [рядко в бълг. и виз. извори на 11 септември] ҃ааї стрстъ стꙑхъ мⷱ҇нкъ. дѡдѡра ...  стго (...) нашего петра архпскпа Е 29б 8 6. Петър I [? — 970 г.] — български цар [927—970 г.], син на цар Симеон Велики сьде лежтъ мость рьгѹбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр сѵмеонѣ цр  пр петрѣ цр МН М З А СК Е СЕ К С МН Гр Πέτρος Нвб Петър ЛИ Петра ж ЛИ Петраки м ЛИ Петрана ж ЛИ Петранка ж ЛИ Петрачко м ЛИ Петре м ЛИ Петьо м ЛИ Пешо м ЛИ Петрун м ЛИ Петруш м ЛИ Петруна ж ЛИ Петрунка ж ЛИ Петрунко м ЛИ Петружа ж ЛИ Петрачков ФИ Петричев ФИ Петрунов ФИ Петрунков ФИ Петрушев ФИ Петрушанов ФИ Петрушинов ФИ Петърчовски ФИ Петев ФИ Пешев ФИ Петрович ФИ СтИл,РЛФИ Петра МИ ЙЗах,Кюст Петра МИ ХХ,ЛИМР Петрич МИ Петрек МИ ЙЗ,БГИ