Исторически речник
пасха  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
пасхапасхꙑпасцѣ, пастѣпасхѫ, пасхѹпасхоѭ, пасхоѫ, пасхоѧ, пасхоюпасцѣ, пастѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
пасхопасхꙑпасхъпасхамъ, пасхамьпасхампасхахъ, пасхахь
NfOuNfGuNfDu
пасцѣ, пастѣпасхѹпасхама
пасха -ꙑ ж 1. Празникът, на който евреите честват всяка година преминаването на Червено море — освобождението от египетско робство бѣ же блꙁъ пасха праꙁдьнкъ юдескъ М Йо 6.4 З егда же бѣ въ мѣⷯ҇. въ пасха въ праꙁдьнкъ. мноѕ вѣровашѧ въ імѧ его. вдѧще ꙁнаменѣ его М Йо 2.23 З прблжааше же сѧ праꙁдьнкъ опрѣснокъ. нарцаемꙑ пасха М Лк 22.1 З бѣ же блꙁъ пасха юдеска. ꙇ вьꙁдѫ мъноѕ въ імъ отъ странꙑ. прѣжде пасхꙑ да остѧтъ сѧ М Йо 11.55 З она ждовъска бѣ пасха. она вь егуптѣ наꙙтъкъ вьꙁꙙ С 416.15 вдш л како неьсть опрѣснььскаꙗ. како беꙁаконенъ праꙁдьнкъ. како пасха нѣстъ ждовъска С 419.10 блаженъ бо ѧковъ братъ гнь• … рекъше• … еже есть одрьжанье людьско• праꙁдьнкѹ ѹбо сѫштѹ пасхꙑ•  многамъ тьмамъ сьшедъшамъ сѧ въ црквь ждовьскѭ• ПА 151б сего ради гл͠ахѫ е̇мⷹ ⸱| геⷣ хощеши и̇ оу̇готоває̇мь ти а̇сти | пасхѫ ⸱ кѫѫ̇ пасхѫ и̇ю̇деи̇скѫ ⸱ и̇мѫ|щѫѫ наѧтокь ѿ ̇гыпта ⸱ тоу бо ⸱| наѫтокь при̇мь ⸱ Златоуст 179б ибѡ иже ѻ пасцѣ ꙁакѡⷩ , сице гл͠ть . въ етыри на десетыи мⷭца пръваго . ѿ свеⷱра сънѣсте беꙁꙿкваснаа даже до д͠не двадеⷭте и єдногѡ , даже дѡ веⷱра . ПЕ Им 170r но  бжⷭтвны еѵаⷢлстъ рее. прѣжⷣе шест дн пасхы прде іс. самъ же бгословѹа реⷱ. вѣсте ꙗко по двою днью. пасха бываеть. Сл. Ант. 115/114 Срв. ГЦ Връб. Сб. Герм. 160б КП Учит. 232 2. Християнският празник Възкресение Христово мⷱкь коꙁмꙑ  дамана оⷮ арарѩ.  стаго мⷱка ѣкова перссѣнна. щ сѫⷠ҇ в҃ по пастѣ А 127b 12 в поⷦ҇ г҃ нⷣ҇е по паⷭ҇. еваⷸ҇ ѿ оⷩ҇ глаⷡ҇ ҃мѕ҃ А 15а 12 їана архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ  о пастѣ С 405.5 ѹвѣмꙑ ꙗко хъ ѹмьръ ... нъ вьсѣхъ ѹпꙿваѭштхъ на н҄ь вьскрѣстъ. се стъ ьстънꙑ наꙙтъкъ праꙁдьнкъ пасхꙑ.  с сѫтъ танꙑ хрстаномъ С 486.2 Поѹене на с͞тѫѭ пасхѫ … Дьньсь Павьлъ апостолъ въꙁъпетъ г͞лѧ: Пасха наша• ꙁа нꙑ пожрьтъ бꙑстъ Х͞съ• КО пасх. въ сп͠сные же праꙁниные д͠ни протеѕааше пость , въсакою крѣпостїю д͠шевною же и тѣлесною бжⷭствнаа с͠щеноꙁренїа съвръшае • въ свѣтлꙋю же и свѣтоносноую нѡщь с͠тые г͠лю пасхы въсоу нощь д͠нь твораше прѣложь нощь тъмноую на д͠нь • ПЕ Конст. 436r млтⷭивоѫ̇ г͠и вь вѣ|кы вьспоѫ̇ ⸱ нѫ ѻ̇вь великь дн͠ь ⸱| великь дроуꙁи ⸱ вь сь бо дн͠ь ми|лоⷭтвыи̇ г͠ь ꙗ̇ви сѧ ⸱ намь оу̇бо|гымь ⸱ ѻ̇ дн͠ю великы̇ ⸱ и̇ паскⷶ ⸱| истаꙗ̇ и̇ тⷭнаꙗ̇ ⸱ и̇ въсего мира | истителю ⸱ Златоуст 213а Жена аще родить на пасхѹ. не | до҇ⷭить еи прощена быти до, . | днь. въ ѡсми днь да пїеть | сщеннѹю водѹ. Тр. Гр. 82а вѣнце|мъ податель и͗ жениⷯ приближае͗т сѧ хс, | близъ ꙋ͗же ѥⷭ пасха братїе. ликъ бла|гьіиⷯ приближае͗т сѧ, въздаанїе вѣ|нцемъ прⷣѣлагае͗т сѧ ПХом.II 66а тогожⷣе тлъкование рѣемь стго григорїа, пѣвае͗мо́мъ сь ѡ͗бразомъ на стѫѫ пасхѫ сло́во• иі• Дор. 287а Еуⷢ҇а• ѿ ꙇѡⷩ҇• сⷯ  ꙁаповѣдаѫ҄ вамь• сѫⷠ҇• по пасцѣ ⁘ Служ. ЙРа 5а/30 3. Прен. Жертва, дар за празник дъвоꙇ людье вь сіонѣ ... прідѫ ... да обѣ пасцѣ. въ кѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт. а хвъна нанаѭшт К 13b 9 Срв. С450.17  обраꙁьнѫѭ пасхѫ нарьта.  стньнѫѭ прлож С 418.4 сего дѣлꙿма на то трапеꙁѣ обо бвате пастѣ.  обраꙁънаꙗ  стнънаꙗ С 417.30 Срв. К7а 11 Жертвен агнец, жертва. тѫ бо ті ѹготовашѧ. а наш самъ хъ ѹготова нъ і самъ пасха бꙑстъ мѫкоѭ К 6а 39 Срв. С416.13 Златоуст 179б  пасха наша ꙁаколенъ бѫдетъ. ꙁа нꙑ хс С 331.30 жрьт [пожрьт] пасхѫ ϑύομαι τὸ Πάσχα, ϑύω τὸ Πάσχα Заколвам пасхално агне прде же дьнь опрѣснькъ. вь ньже подобъно бѣ жрът пасхѫ М Лк 22.7 З  въ пръвꙑ дьнь опрѣснькъ. егда пасхѫ жьрѣахѫ. глашѧ емѹ ѹенц сво къде хоштеш шедъше ѹготовмъ да ѣс пасхѫ М Мк 14.12 З въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі. да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ. добрааго сѣдѣтелѣ. пожьрі сѧть пасхѫ К 6b 31 параск҄евьг҄ пасцѣ παρασκευὴ τοῦ Πάσχα, παρασκευή Денят преди Пасхата, петъкът преди Пасхата бѣ же параскевьћ пасцѣ. годна бѣ ѣко шестаа. ꙇ гла юдеомъ се цсръ вашъ М Йо 19.14 З А ꙇ юже поꙁдѣ бꙑвъшю. понеже бѣ параскевьћ пасцѣ. еже естъ къ соботѣ М Мк 15.42 З пасхѫ ꙗст [сънѣст] τὸ Πάσχα ἐσϑίω, [τὸ] Πάσχα ἐπιτελέω Празнувам празника Пасха людемъ ꙁ егупта съ тъштаньмь повелѣно бꙑсть ꙁт•  на благѫѭ ꙁемлю дот• отъ тьмьнꙑꙗ роботꙑ• на свободнꙑ свѣтъ•  пасхѫ съ тъштаньмь• повелѣно мъ бꙑⷭ ꙗст• ПА 188а и̇ сего ради паскѫ и̇ю̇деи̇|скѫ сьтвори ⸱ ꙁаконь бо повелѣ|ни̇ бѣ ꙗ̇сти паскѫ ⸱ доⷭи̇ть бо ва|мь днⷭе оу̇вѣдѣти ⸱ есо ради ꙁако|нь повѣлѣни̇ и̇мьже бѣ вьда|на паска ꙗ̇сти ⸱ Златоуст 180а въ пръвꙑ же денъ опрѣснокъ. прстѫпшѧ ѹенц къ св глѭще къ немѹ. къде хоштеш ѹготоваемъ тебѣ пасхѫ ѣст М Мт 26.17 З, А, СК.Срв. Мк 14.12 М, З;К 6а 7 К6а 18 К6а 21 К6а 29 К6b 1 К7а 2 К7а 12 С415.22 С415.30 С416.3—4 С416.10 С416.14 С418.5—6  рее къ нмь. желѣнемь се въжделѣхъ. пасха ѣст съ вам. прѣжде даже не прмѫ мѫкꙑ М Лк 22.15 З.Срв. С 419.1 ꙇ деже аште въндетъ рьцѣта гнѹ домѹ. ѣко ѹтель глтъ. къде естъ обтѣль деже пасхѫ съ ѹенкꙑ свом сънѣмъ М Мк 14.14 З.Срв. Лк 22.11 М З есо раді ꙁаконꙿно повелѣніⷷ мъ бѣ. въдано пасхѫ ѣсті. не імѣахѫ хвалꙑ бѹ ꙇюдѣ. ꙇ егда пріімахѫ добро отъ него. скоро ꙁабꙑвахѫ К 6b 17 Срв. С417.2 ръці мі. ѡ юдѣе како пасхѫ ѣсі. цркꙑ раꙁорена естъ К 7а 20—21 бъ ... сего раді  пасхѫ юдѣіскѫ створі. ꙁаконно бо повелѣнье пасхѫ ѣсті К 6b 14 творт [сътворт] пасхѫ a) ποιέω τὸ Πάσχα, τὸ Πάσχα ἐπιτελέω За Бог — установявам, постановявам празнуването на празника Пасха и̇ сего ради паскѫ и̇ю̇деи̇|скѫ сьтвори ⸱ Златоуст 180а нъ вънгда хотѣше которыижⷣо въ вьсемь лѣтѣ врѣмени , пощааше се д͠нїи , м҃ , и тогда пасхоу твораше • ПЕ Конст. 431v ѹтель реⷱ. ѹ тебе сътворю пасхѫ съ ѹенкы мом. Сл. Ант. 215/213 м(с)ца мар'тїа •к҃• дн҃ь сьтвори пасхꙋ и тог(д)а посла оученїка своꙗ • и р(ч)е емꙋ иди въ прѣмною/!/* вѣси • и ѡбрещеши чл҃вка вь скꙋдел'ници водꙋ носещїи • и тꙋ сьтворꙋ пасхꙋ сь оученики моими • Раз. ҆е҆ѹре бо творѧть пасхѹ. въ. ді. | днь лѹны. ХрГС 455b сего раді съконьавъ і. вьсе тогда раꙁорі. сего раді  пасхѫ іюдѣіскѫ створі К 6b 13 Срв. С416.30 b) Устройвам празнуването на Пасхата, празнувам празника Пасха онъ же рее. ꙇдѣте въ градъ къ етерѹ.  рьцѣте емѹ. ѹтель глтъ ѹ тебе. сътворѭ пасхѫ съ ѹенкꙑ свом М Мт 26.18 З А СК с къ ждомъ глагол҄ѫ. лма мьнꙙтъ сꙙ пасха творꙙште. лма ѹмомъ стꙑдькомь. опрѣснькꙑ прѣд полагаѭтъ С 418.9 како повѣждъ м пасхѫ творш. ѡ ждовне С 418.12 ѹготоват пасхѫ ἑτοιμάζω τὸ Πάσχα Подготвям пасхално угощение о неⷨ же пакы ⷭса въпрашающеⷨ ѹенкоⷨ кде емѹ пасхѹ ждовъскѫ ѹготовѧⷮ Сл. Ант. 215/213 не нашѧ оу̇бо | пасхѫ хотѣхѫ оу̇еници оу̇го|товати нѫ и̇ю̇деи̇скѫ ⸱ Златоуст 179б ꙇ ꙁдете ѹенка его  прдете въ градъ.  обрѣтете ѣкоже рее ма.  ѹготовасте пасхѫ М Мк 14.16 З шьдъша же обрѣтете ѣкоже рее ма. ꙇ ѹготовасте пасха М Лк 22.13 З ꙇ сътворшѧ ѹенц ѣкоже повелѣ мъ с. ꙇ ѹготовашѧ пасхѫ М Мт 26.19 З А СК М З А СК Б О У СЕ К С ПА КП Учит. Златоуст КО пасх. Служ. ЙРа Сб. Герм. ПЕ Конст. ПЕ ИМ ПХом.II Дор. Раз. Тр. Гр. ГЦ Връб. Сл. Ант. ХрГС От гр Πάσχα, ἀμνός паска Нвб пасха остар ОА ВА ЕтМл БТР АР паска ’обреден хляб’ диал ДА Срв Пасхо м ЛИ Пасков ФИ СтИл,РЛФИ пасхѫ сьврьшити Празнувам празника Пасха х͠с же прѣжⷣе етыри на деⷭтагѡ д͠не . Сирⷱѣ въ трї на деⷭтыи , ꙁакѻннꙋю тогда пасхꙋ съврьши , и таиннꙋю прѣдаⷭ веⷱрю . въ иже д͠нь иже съ квасѡмь хлѣбѡⷨ не въꙁбранно вьси приещаахꙋ се • Аще ли кто реⷱть . и аще ꙁаконнꙋю тогда пасхꙋ съврьшае , беꙁꙿкваснаа съ горицами ꙗде сам же и оуеници егѡ , ѿ коудꙋ оубѡ имѣахоу беꙁкваснаа • ПЕ Им 170r