Исторически речник
пастѹхъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
пастѹхъ, пастѹхьпастѹхапастѹхѹпастѹхъ, пастѹхьпастѹхапастѹхомь, пастѹхомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
пастѹсѣпастѹшепастѹспастѹхъ, пастѹхьпастѹхомъ, пастѹхомьпастѹхꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
пастѹхꙑпастѹсѣхъ, пастѹсѣхьпастѹхапастѹхѹпастѹхома
пастѹхъ -а м 1. Пастир; този, който пасе добитък вдѣвъ же народꙑ с. млосръдова о н҄хъ. ѣко бѣахѫ съмѧтен. ꙇ отъвръжен ѣкоже овьцѧ не ꙇмѫштѧ пастѹха З Мт 9.36 Срв.Мк 6.34 З а наімьнкь же нѣ пастꙋхъ. емѹ же не сѫтъ овьц своѧ. в()дтъ влька грдѫща.  оставлѣетъ овьц СК Йо 10.12  бѣхѫ пастѹс въ тоіжде странѣ бьдще  стрѣгѫще. стражѫ нощьнѫѭ. о стадѣ своемь СК Лк 2.8 прьв. пастѹс. хръстосово благовѣстьвѹѭтъ родьство С 452.1 събрашꙙ съборъ да не погꙑбъшꙙѧ овьцꙙ въ породѣ ꙁатворꙙтъ. нъ да пастѹха ѹбвъше паствѫ ражденѫтъ С 385.16 2. Прен. Духовен пастир, учител дѹхъ бж жветъ въ васъ ... пролꙗвꙿшхъ своѧ кръв. ꙁа ловѣкꙑ. по подражанью стнънааго пастѹха. їс хса га нашего С 534.11 рабе бога вꙑшън҄ѣго.  пастѹше словесънꙑхъ овецъ. како нꙑ остав днꙑ.  въпалъ с. въ рѫцѣ томтел҄ С 225.8 не тъьѭ проштень полѹ таковааго грѣха. нъ  бол҄ьшꙙѧ съподоб сꙙ ьст. пастѹхъ бꙑвъ словесънꙑмъ овцамъ владꙑьнꙗмь С 526.29—30 З СК С Гр ποιμήν пастꙋхъ Нвб пастух диал ВА Дюв НГер ЕтМл РРОДД Срв Пастух МИ СНМБ