Исторически речник
паст [сѧ]  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
паст [сѧ]падѫ, падѹпадешпадетъ, падеть, падетпадемъ, падемь, падем, падемопадете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
падѫтъ, падѹтъ, падѫть, падѹть, падѫт, падѹтпадевѣпадетападетепадпад
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
падѣмъ, падѣмь, падѣмпадѣтепадѣвѣпадѣтападъ, падохъ, падь, падохь, падохпаде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
падепадомъ, падохомъ, падомь, падохомь, падохом, падохмꙑпадете, падостепадѫ, падошѧ, падошѫ, падоша, падоше, падохѫпадовѣ, падоховѣпадета, падоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
падете, падостепадѣахъ, падѣахь, падѣахпадѣашепадѣашепадѣахомъ, падѣахомь, падѣахомпадѣашете, падѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
падѣахѫ, падѣахѹпадѣаховѣпадѣашета, падѣастападѣашете, падѣасте
паст [сѧ] -падѫ [сѧ] -падеш [сѧ] св 1. Падна; придвижа се надолу към земята ꙇꙁде сѣѩ сѣатъ сѣмене своего. ꙇ егда сѣаше ово паде пр пѫт  попърано бꙑстъ М Лк 8.5 З А гла мъ с аꙁъ есмь ... да ѣко рее мъ аꙁъ есмъ. дѫ въспѧть.  падѫ на ꙁем М Йо 18.6 З А СК вьсѣкъ падꙑ на камене томь съкрѹштъ сѧ. а на немьже падетъ сътъретъ і М Лк 20.18 З.Срв. Мт 21.44 М ЗI не дьвѣ л пьтц на ссар вѣнмѣ есте. ꙇ н една же отъ нею не падетъ на ꙁем беꙁ отъца вашего М Мт 10.29 З А рее же мъ. вдѣхъ сотонѫ ѣко млънѭ съ небесе падъша М Лк 10.18 З  не обрѣтъ кѫдѹ съврат сꙙ къ пештерѣ. не могꙑ же грꙙст. паде ꙁадѹшвъ сꙙ С 289.20 аште бо  акꙑ ловѣкъ поплъꙁъ сꙙ паде. обае. акꙑ ловѣкъ сповѣда сꙙ С 354.25 Изпадна, окапя. толко же стръганъ бꙑстъ стꙑ бж мѫенкъ. дондеже мꙙса мѹ падошꙙ вьса на ꙁем С 149.21—22 2. Попадна, намеря се някъде ї падѫ посрѣдѣ стана іхъ. ѡкръстъ отьшта їхъ. ї ѣсѩ і насꙑтшѩ сѩ ѕѣло. ї похоті іхъ прінемсе імъ СП 77.28 раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего  вдте отъкѫдѹ спадосте  кꙿде падосте сꙙ. цѣсарьство небесъно оставвъше С 107.25 3. Прен. За кръв — пролея се ѹгасе вьсе днѣмъ. свꙙтаꙗ крьвь паде.  ста крьсть многосльнаꙗ сла. стрѣла невдома С 428.5 4. Прич. мин. деят. като същ. падъше ср ед τὸ πεσον´ Падналото, попадналото а падъше въ трън с сѫтъ слъшавъше. ꙇ отъ б(га)атьствѣ  сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до връха плода творѧтъ М Лк 8.14 З А СК 5. Рухна, съборя се, струпам се, падна върху някого или нещо сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ  вьꙁвѣашѧ вѣтр  опьрѣшѧ сѧ храмнѣ то. ꙇ паде сѧ. ꙇ бѣ раꙁдрѹшене еѩ веле ѕѣло М Мт 7.27 З, А.Срв. Мт 7.25 М З А СК тогда наънѫтъ глат горамъ падѣте на нꙑ. ꙇ хлъмомъ покрꙑте нꙑ М Лк 23.30 З ꙗкоже отъ страха ѹмꙿ погѹбт анꙿтѹпатѹ.  вьстрепат кѹпно. съ съвѣтьнкꙑ свом. надѣѭштемъ сꙙ мъ. ꙗко  градъ сꙙ матъ паст С 110.22—23 6. Коленича, падна, хвърля се в краката на някого падъ же клеврѣтъ молѣше  глѧ. потръп на мънѣ  вьсе въꙁдамъ т М Мт 18.29 З, А, СК. Срв.Мт 18.26 М З А СК  паде нцъ на ногѹ его. хвалѫ емѹ въꙁдаѩ.  тъ бѣ самарѣннъ М Лк 17.16 З А СК  въшедъше въ храмінѫ. дѣшѧ отроѩ съ маріеѭ. мтрѭ его.  падъше поклонішѧ сѧ А Мт 2.11 СК падеⷮ҇ нць на ꙁем. хотѧ ꙇсповѣдат сѧ. ꙇ глеⷮ҇ ерѣ надь нмь СЕ 72а 2 се слꙑшавъша лютаꙗ та.  сѹроваꙗ  неловѣка. падоста на ꙁем не сътръпѣвъша н вда того н гласа. долѹ клꙙꙙшта  лц ꙁакрꙑваѭшта С 211.2 Отпадна, изгубя сила. егда прібліжѩтъ сѩ на мѩ ꙁълобѹѭште о сьнѣсті плътеі моіхъ. сътѫжаѭште мі враѕі моі ті ꙁнемогѫ і падѫ СП 26.2 борѫшт сꙙ съ нам враꙁ наш т ꙁнемогошꙙ  падошꙙ. въ стнѫ да вьндетъ орѫж хъ въ срьдьца хꙿ ... вльшьство нѣко бꙑстъ С 77.18 Хвърля се в прегръдките, на шията на някого. нъ обае їѡсфъ пеал велкꙑ на млость прѣложвъ. падъ на вꙑ брат. плака сꙙ о н҄хъ С 364.26 7. Загина, умра; падна в бой, сражение їерѣі іхъ орѫжемь падѫ. і въдовіцѩ іхъ не оплаканꙑ бꙑшѧ СП 77.64 колко отъ нашхъ омъ. на рат падошꙙ. црѹ тьлѣньнѹѹмѹ прꙗꙁнь хранꙙште С 91.11 вьста мрьтвьць въ галле нъ пакꙑ ѹмьрѣ. аꙁъ же кръста рад въставъ. не могѫ ктомѹ съмрьтѭ паст С 428.21 8. Прен. Подчиня се, покоря се, претърпя поражение  падѫтъ въ остр меа.  плѣнен бѫдѫтъ въ ѩꙁꙑкꙑ вьсѧ. ꙇ ерслмъ бѫдетъ попраемъ ѩꙁкꙑ М Лк 21.24 З съкрѹшѫ ѩ і не імѫтъ мощі ті постоѣті. падѫтъ сѩ подъ ногама моіма СП 17.39 на ѹбогаго въꙁіраете ... въсхътⷮіꙶ ніштаего да і прѣвлѣетъ. въ сѣті своеі съмѣрітої. прѣклонітъ сѩ і падетъ. егда ѹдоблѣлъ бѫдетъ ѹбогꙑімъ СП 9.31 наставітъ тѩ дівьно десніца твоѣ. стрѣлꙑ твоѩ. ꙁоштренꙑ слъне. людье подъ тобоѭ падѫтъ въ срдці врагъ цръ СП 44.6 9. Прен. Падна, пропадна [в нравствено отношение] тѹ падѫтъ въсі творѩштеі беꙁаконеніе. въїрїновені бъїшѩ ꙇ не могѫтъ статі СП 35.13 тꙑ ра нꙑнѣ прꙁьрѣт на роба твоего сего. падъша грѣхꙑ. поражена болѣꙁнѭ. раноѭ неотъвѣтъноѭ СЕ 30а 20 10. Прич. мин. деят. като прил. падꙑ Паднал, пропаднал вꙿсѭ слѫ непрѣꙁннѫ. ꙇ въꙁдвгналъ ес множьство къ. падъшхъ грѣхъ рад родтель свохъ СЕ 30а 11 11. Прич. мин. деят. като същ. a) падꙑ м ед a) ὁ λείπων Този, който е паднал, пропаднал, претърпял поражение подражвъ борьцꙙ прѣдъплььнꙑѧ. ц въ прьвѣѣмь шттѣ падъшааго. аб наплън҄ѣатъ трѫтъ. да не ело хъ въꙁмѫттъ сꙙ. падъшмъ С 93.30 b) падъше м мн [οἱ] πεπτωκότες Тези, които са паднали, пропаднали, претърпели поражение ѡ сьмрьт сьмрьт ꙁбавтелю. съпасеню наꙙтье. падъшмъ въстан. болꙙштмь поко С 314.28—29 паст на колѣнѹ γονυπετέω Коленича ꙇ прде къ немѹ прокаженъ молѧ . ꙇ на колѣнѹ падаѩ  глѧ емѹ. ѣко аште хоштеш можеш мѧ штстт М Мк 1.40 З А СК М З А СК СП СЕ К С Гр πίπτω ῥίπτω ἐμαυτόν προσπίπτω προσέρχομαι καταπίπτω καταντάω Нвб Срв падна ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Падналото дърво МИ ЙЗ,МИПир