Исторически речник
пастI  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
пастпасѫ, пасѹпасешпасетъ, пасеть, пасетпасемъ, пасемь, пасем, пасемопасете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
пасѫтъ, пасѹтъ, пасѫть, пасѹть, пасѫт, пасѹтпасевѣпасетапасетепаспас
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
пасѣмъ, пасѣмь, пасѣмпасѣтепасѣвѣпасѣтапасохъ, пасохь, пасохпасе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
пасепасохомъ, пасохомь, пасохом, пасохмꙑпасостепасошѧ, пасошѫ, пасоша, пасоше, пасохѫпасоховѣпасоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
пасостепасѣахъ, пасѣхъ, пасѣахь, пасѣхь, пасѣах, пасѣх, пасѧхъ, пасѧхь, пасѧхпасѣаше, пасѣше, пасѧшепасѣаше, пасѣше, пасѧшепасѣахомъ, пасѣхомъ, пасѣахомь, пасѣхомь, пасѣахом, пасѣхом, пасѧхомъ, пасѧхомь, пасѧхомпасѣашете, пасѣшете, пасѣасте, пасѣсте, пасѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
пасѣахѫ, пасѣхѫ, пасѣахѹ, пасѣхѹ, пасѧхѹпасѣаховѣ, пасѣховѣ, пасѧховѣпасѣашета, пасѣшета, пасѣаста, пасѣста, пасѧстапасѣашете, пасѣшете, пасѣасте, пасѣсте, пасѧсте
паст -пасѫ -пасеш несв 1. Паса, водя на паша стадо бѣ же тѹ стадо свн мъного пасомо въ горѣ М Лк 8.32 З, А, СК. Срв.Мт 8.30 М, З, А, СК;Мк 5.11 М З шедъ прлѣп сѧ едномъ отъ жтелъ тоѩ странꙑ.  посъла  на села своѣ пастъ свн М Лк 15.15 З А СК которꙑ же отъ васъ. рабъ мѣѩ орѭштъ л пасѫщъ ꙇже пршьдъшю съ села. реетъ абе мнѫвъ вълѧꙁ М Лк 17.7 З А СК сълѹ сꙙ кѹпьцѹ нѣкоторѹѹмѹ. гънавъшѹ вельбѫдꙑ своѧ  паст ѧ на мѣстѣ томь С 217.27 2. Прич. сег. деят. като същ. пасѫще м мн οἱ βόσκοντες Тези, които пасат стадо; пастирите ꙇ пасѫшт (св)свнѩ (!) бѣжашѧ. ꙇ вьꙁвѣстшѧ въ градѣ  на селѣхъ. ꙇ прдѫ вдѣтъ то естъ бꙑвъшее М Мк 5.14 З А вдѣвъше же пасѫште бꙑвъшее бѣжашѧ  въꙁвѣстшѧ въ градѣ  въ селѣхъ М Лк 8.34 З А СК 3. Прен. Уча, напътствам, наставлявам някого їꙁбьра(ра) (!) дада раба своего. ї поѩтъ і отъ стадъ овьіхъ. ѡтъ доіліць поѩтоі паст ѣкова раба своего СП 77.71 Покровителствам някого. гь пасетъ мѩ ꙇ ніесоже мене лішітъ ... дшѫ моѭ обраті. наставілъ мѩ есі на стьѕѫ правꙑѩ С 22.1 4. Прич. сег. деят. като същ. пасꙑ м ед ὁ ποιμαίνων Този, който напътства, направлява; духовен пастир пасꙑілѣ вънъмі. водѩ ѣко овьѩ їосіфа. сѣдѩі на хірѹвімѣ ѣві сѩ СП 79.2 Срв. Е6а 1 5. Прич. сег. страд. като същ. пасом м мн οἱ νεμόμενοι Тези, които са духовно подчинени някому прен ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне. дꙗвол҄е попъран. тъмьнꙑ цвѣте. по тебѣ пасом. їсѹхрстосово ѹбт мꙑслꙙтъ С 388.29—30 М З А СК Е СП СЕ С Гр βόσκω ποιμαίνω νέμω Нвб паса ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР