Исторически речник
памѧть  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
памѧтьпамѧтпамѧтпамѧтьпамѧтьѭ, памѧтѭ, памѧтѫ, памѧтѧ, памѧтью, памѧтюпамѧт
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
памѧтпамѧтпамѧть, памѧт, памѧтепамѧтьмъ, памѧтемъ, памѧтьмь, памѧтемьпамѧтьм, памѧтъм, памѧтмпамѧтьхъ, памѧтьхь, памѧтехъ, памѧтехь
NfOuNfGuNfDu
памѧтпамѧтью, памѧтю, памѧтѹпамѧтьма, памѧтъма, памѧтма
памѧть - ж 1. Памет, способност за запомняне ꙁѣло лютѣ прокѹд. н раꙁѹмѣт же на подобѫ. н памꙙтѭ слѹхъ ѹтврьждаѧ С 340.2—3 бе ... тъ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса.  словеса  мъсл(.) Р VII 4.15 небонъ и слоухъ въ рꙑбахъ тѧжьаи и зьрѧтъ тѫпѣ сквозѣ водѫ глѧдаѭщѧ, ни памѧти никакоѩже имѫтъ ни мььта въ оумѣ, ни подроуга обꙑенааго ЙЕ Шест. 183c вдѧ сего галеръ҆ максмїанъ. мѹⷣра ѹмоⷨ ҆ слна тѣлоⷨ. ҆ на ѹенѐ ѡстрѹ памѧт. ҆мѹща ꙁавстью̀ мышлѧа҆ше ѹморт ̀ ХрГС 483b26-27-484a1 ͗ бꙋдї мнѣ̀ всѧ̀кыⷨ в́домъ ͗спра́вленї ꙁна́мен̏тъ  ѻбоꙁртеленъ • съвръшеⷩ҇ ꙋ͗бо раꙁꙋмѣнїє́мъ па́мѧтїю же ѻпа́сенъ Фот. 692б Тоги́ва по́ ста́рото зе́ да ка́зꙋва За сичⸯко що́ и́маше на па́меть та по́мнѣше, и тíe по ка́зꙋванїето и по прили́ка позна́ха че съ́ тíe тѣ́хны дѣца́ Тр. дам. 69 2. Спомен, възпоминание амн глѭ вамъ. ꙇдеже аште проповѣдѣно бѫдетъ евнће се въ вьсемъ мрѣ реетъ сѧ. ꙇ еже сътвор с въ памѧть еѩ М Мт 26.13 З, А, СК. Срв.Мк 14.9 М З хлѣбъ ... дастъ мъ глѧ. се естъ тѣло мое даемое ꙁа вꙑ. се творте въ моѭ памѧть М Лк 22.19 З вражьѣ оскѫдѣшѩ орѫжьѣ в конець.  градьі раꙁдрѹшілъ е погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ СП 9.7 лце же гне на творѩщѩѩ ꙁлаа. потрѣбтъ отъ ꙁемⷧѩ памѩть іхъ СП 33.17 довьлѣтъ ти и лоза виньнаа; добрѣ ѭ расъмотривъше, памѧть ти сътворитъ стьствьнѫѭ. помьниши бо образъ господьнь, же сѧ притоуетъ самъ рекꙑ, азъ смь лоза виньнаа ЙЕ Шест. 104d-105a тако памѧтъ женꙑ прѣбꙑваѫшт въжꙁаетъ похоть ПА 40c; тъ есть обѣщѧвꙑи породоу раꙁбоиникоу. молѧщю сѧ памѧть моу имѣти КП Учит. 237b-c ре́кошѫ ѡ͗ци• ꙗ͗ко стѧжить лвкъ страхъ бжїи, ѿ єже и͗мѣти памѧть смртнѫѫ• и͗ па́мѧть мѫенїємъ Дор. 222б б͠гъ паки наплънїти̇⸱ землю⸱ рода чловѣческаго⸱ и̇ порадовал се⸱ велми̇ защо хощетъ ѡ͗стати̇⸱ славна и̇ незбивена⸱ паметъ его ПХ 6r по́сле же⸱ того̀⸱ ми́ра⸱ оумрелъ⸱ бато́ѧ⸱ кра́лъ блга́рскї сътвори́въ⸱ себѐ незаби́тна⸱ па́метъ⸱ ПХ 14r 3. В литургичните бележки — памет, споменаване; църковен празник, посветен на светец, мъченик и под неⷣ҇ ж҃ въ нѭⷤ҇ бъвⷷ҇аⷮ҇ памѧⷮ҇ оцмъ ꙇⷤ в нк А 30b 3 мⷭ҇ѣ септѧⷠ҇ въ а҃ деⷩ҇. наѧтⷦ҇о ндктѹ  ноⷡ лⷮ҇ѣ.  памⷮ҇ѩ прⷣ҇ѣнаⷢ҇а сѵмеона стлъⷫ҇нⷦ҇ А 112d 17 Срв. Е20а 11 въ б҃ нⷣ҇е прѣжде родства хва. памѧⷮ҇ прркмъ А 129b 14 неⷣ҇ а҃ по пенткості. памⷮ҇ всѣхъ стꙑхъ СК 30b 8 сѫⷠ҇ а҃ постьна памⷮ҇ едора СК 73b 6 неⷣ҇. сꙑропⷭо. в нѫже бꙑваетъ памѧтъ. влавѣнѹ патрархѹ Е 4б 16 неⷣ҇. а҃. поⷭ҇. в нѫже бꙑвае(т) памѧтъ. стꙑма мос  арон  промъ прркомъ Е 7а 13 бѣ же праꙁдьнікъ памѧті мъ К 6b 38 с же гласъ до дьнесьн҄ѣаго вьпѭтъ събраѭште сꙙ. въ прѣславънъ тъ день памꙙт стааго конона С 35.6 сло же ꙁбнꙑхъ оць сть менъ: мд: бꙑвать же памѧть хъ: мѣсѧцѧ маѧ: въ е⸱ ПА 6b добро ѹбо есть въ врѣмѧ памѧт бжьꙗ• ѹмножт молене ПА 256b-c и͗ тѫ̏ самѫѫ͗ сі́лѫ сьвръшає͗мьіѫ памѧти присно навьіцати• и͗лѝ госпоⷣскьі єсть празⷣникъ, и͗ли стхъ мнкъ• и͗ли ѿцъ• и͗ли́ про̀сто которьіи͗ любо сть и͗ нарѡиⷮ днь Дор. 290б и ѿ тоги́ва на сва́ка годи́на па́меть имь стро́ваха Мцⷭа септе́мврїа, к: Тр. дам. 73 4. Легенда, предание съпса же памꙙть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь. сꙑнъ адавовъ С 271.19 да ѹбо н твоꙗ свꙙтость. вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат. памꙙт же въ стꙑхъ анна. справьн С 544.6 мн. Коментари, бележки. ҆полѷтъ ѳлосоѳъ. ҆ тⷭ҇ы҆ е҆п҇ⷭпъ петра рⷨскаго. цѣлосла́внѣ тогда ѡ хⷭ҇вѣ ѳлосоѳї ѹаше. многы на ѹспѣⷯ слагаꙗ҆ памѧт ХрГС 471b17-19 мѣт памѧть ἔχω τὴν μνήμην, ἔχω τὴν ὑπόμνησιν, ἔχω μνημόσυνα Спомням си, пазя спомен, имам спомен въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі. да ... ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ. добрааго съдѣтелѣ К 6b 29 с органꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ К 7а 36 Срв. С418.26—27 апостольскꙑ мѫжь ... съпсано се остав на накаꙁан намъ.  до нꙑн҄ѣшьн҄ꙗго мѣт намъ памꙙть ѹенꙗ го С 124.20 не мѣт памѧт Не си спомням, не пазя спомен, нямам спомен. Образно. трѧсавце ... ꙇꙁбѣгн ꙇсего раба гнѣ ... ꙇ не мѣ памѧт на немь СЕ 46а 3—4 памѧть полагат Поставям за спомен [за възпоминание] аꙁъ самоль рабъ б(о)ж() полагаѫ памѧть (ѡтьц)  матер  брат( н)а кръстѣхъ с(хъ) СН памѧть творт τὴν μνήμην ποιέομαι, τὴν μνήμην ἐπιτελέω Почитам паметта на някого гі ... поко дшѧ рабъ твохъ ... ѡ нхъже памѧть твормъ нꙑнѣ СЕ 64а 6 вьсь же градъ.  окрѫгън҄ꙙѧ го вьс. памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ С 532.13— 14 крьстꙗн прнесъше погребошꙙ стаа тѣлеса хъ. мѣсꙙца дек҄ꙙбра въ ѕ҃ дьнь. памꙙть мъ творꙙште въ славѫ ба вьседръжтелꙗ С 538.29 зълобьнаꙗ памѧть Злопаметност. ошаат же сѧ сѫпротвьнꙑхъ... ненавсть• памѧт• ꙁълобꙑ• напраснь• вражьда• льсть ПА 296d-297b нѫ є͗ще и͗мать по́мазъ памѧти злобньіⷾ• є͗же єⷭ връхнее зарастенїе ꙗ͗звѣ• ѿ негоже ѹ͗до́бь понавлѣє͗т сѧ всѣ͑ ꙗзва, е͗гда прии́метъ ма́лѫ ра́нѫ Дор. 247а-б гр μνησικακία М З А СК Е СП СЕ К С Р СН ЙЕ Шест. ХрГС Фот. Тр. дам. КП Учит. Дор. ПХ ПА Дор. Гр μνήμη τὸ μνημόσυνον ὑπόμνησις μνεία τὰ ὑπομνήματα χρεία ποίμνη памѩть памꙙть памть Нвб памет ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА памят остар НГер Срв Паметко ЛИ СтИл,РЛФИ