Исторически речник
отъръвень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
отъръвен, отъръвеньотъръвенꙗ, отъръвена, отъръвеньꙗотъръвеню, отъръвенѹ, отъръвеньюотъръвенмь, отъръвеньмь, отъръвенмъ, отъръвеньмъ, отъръвенмь, отъръвенмъотъръвен, отъръвень, отъръвенотъръвенꙗ, отъръвена, отъръвеньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
отъръвен, отъръвень, отъръвенеотъръвенмъ, отъръвеньмъ, отъръвенмь, отъръвеньмь, отъръвенмъ, отъръвенмь, отъръвеномъ, отъръвенамъотъръвен, отъръвень, отъръвен, отъръвенмотъръвенхъ, отъръвеньхъ, отъръвенхь, отъръвеньхь, отъръвенхъ, отъръвенхьотъръвен, отъръвеньотъръвеню, отъръвенѹ, отъръвенью
NnDu
отъръвенма, отъръвеньма, отъръвенма, отъръвенма
отъръвень -ꙗ ср Откъсване, отделяне, отдалечаване дръжꙙшт же го савн ꙁа рꙁꙑ. отъръванꙗ (погр. вм. отърьвенꙗ, Заимов, Капалдо, с. 133, бел. под линия) рад отъ народа С 133.9—10 Изч С Гр ὦσμα отърьвен Нвб Срв отривание остар ВА отръвяние остар НГер