Исторически речник
отъмѣтатI  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
отъмѣтатотъмѣтаѭ, отъмѣтаѫ, отъмѣтаѧ, отъмѣтаюотъмѣташ, отъмѣтаеш, отъмѣтаашотъмѣтатъ, отъмѣтаетъ, отъмѣтаатъ, отъмѣтать, отъмѣтаеть, отъмѣтаать, отъмѣтат, отъмѣтает, отъмѣтаатотъмѣтамъ, отъмѣтаемъ, отъмѣтаамъ, отъмѣтамь, отъмѣтаемь, отъмѣтаамь, отъмѣтам, отъмѣтаем, отъмѣтаам, отъмѣтамо, отъмѣтаемо, отъмѣтаамоотъмѣтате, отъмѣтаете, отъмѣтаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
отъмѣтаѭтъ, отъмѣтаѫтъ, отъмѣтаѧтъ, отъмѣтаютъ, отъмѣтаѭть, отъмѣтаѫть, отъмѣтаѧть, отъмѣтають, отъмѣтаѭт, отъмѣтаѫт, отъмѣтаѧт, отъмѣтаютотъмѣтавѣ, отъмѣтаевѣ, отъмѣтаавѣотъмѣтата, отъмѣтаета, отъмѣтаатаотъмѣтате, отъмѣтаете, отъмѣтаатеотъмѣтаотъмѣта
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
отъмѣтамъ, отъмѣтамь, отъмѣтамотъмѣтатеотъмѣтавѣотъмѣтатаотъмѣтахъ, отъмѣтахь, отъмѣтахотъмѣта
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
отъмѣтаотъмѣтахомъ, отъмѣтахомь, отъмѣтахом, отъмѣтахмꙑотъмѣтастеотъмѣташѧ, отъмѣташѫ, отъмѣташа, отъмѣташе, отъмѣтахѫотъмѣтаховѣотъмѣтаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
отъмѣтастеотъмѣтаахъ, отъмѣтахъ, отъмѣтаахь, отъмѣтахь, отъмѣтаах, отъмѣтахотъмѣтааше, отъмѣташеотъмѣтааше, отъмѣташеотъмѣтаахомъ, отъмѣтахомъ, отъмѣтаахомь, отъмѣтахомь, отъмѣтаахом, отъмѣтахомотъмѣтаашете, отъмѣташете, отъмѣтаасте, отъмѣтасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
отъмѣтаахѫ, отъмѣтахѫ, отъмѣтаахѹ, отъмѣтахѹотъмѣтааховѣ, отъмѣтаховѣотъмѣтаашета, отъмѣташета, отъмѣтааста, отъмѣтастаотъмѣтаашете, отъмѣташете, отъмѣтаасте, отъмѣтасте
отъмѣтат -отъмещѫ -отъмещеш несв 1. Отмятам, махам, отмахвам от себе си ѹже ѹбо. вѣньца въꙁложшꙙ на нꙗ. она же растръꙁавъша отъметаста С 138.23—24 2. Отхвърлям, отричам, осъждам просльꙁ їс. а не въсплака. же бо непросльꙁт отънѫдъ акъ жестость.  неловѣколюб отъмештꙙ. а же любоплакат. то акꙑ слабо  не мѫжьствьно справьꙗѧ С 316.11—12 не отьметат ськаꙁанѣ хъ МЛ I А8 Отказвам, забранявам. ꙁапрѣщаетъ т гь. ꙇ ꙁгонтъ тѧ трѧсавце ... велтъ т ꙇꙁт. ꙇсего раба ... отъметаетъ бо т пѫт прѣходънꙑѩ. ꙇ вꙿсѧ стьꙁѧ. ꙇ ꙁатварѣетъ т вꙿсѧ двьр въходънꙑѩ СЕ 48b 23 3. Прич. сег. деят. като същ. отъметаѧ м ед ὁ παραιτούμενος Този, който отхвърля, отказва стьлѣн стьл.  ловѣка въ прьвꙑ постав. владꙑьскꙑ санъ. отъметаѧ ѹбо вьера. владꙑьскꙑ л҄егеонъ С 463.7 Изч СЕ С МЛ Гр ἀπορρίπτω παραιτέομαι отъметат отьметат Нвб отмятам [се] несв отметна [се] св ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА