Исторически речник
отъкѫдѹ  
отъкѫдѹ нареч I. 1. Откъде, от кое място, от коя посока ꙇ отъ кѫдѹ се мьнѣ. да прдетъ мат г моего къ мьнѣ М Лк 1.43 З А СК ꙇ глашѧ емѹ оенц. отъ кѫдѹ вьꙁъмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ З Мт 15.33 вѣштате ѡ отроц. отъкѫдѹ вамъ добраꙗ с  веселаꙗ реть  пѣснь. кто наѹвъ вꙑ С 320.30 отъкѫдѹ пршла с сѣмо. кого л штеш С 515.24 вдѣвъ же ѧ епскѹпъ глагола къ вратарѹ. отъкѫдѹ прдошꙙ сѧ двѧ коꙁꙑ  лені С 224.1—2 ѹжасаахѫ сꙙ вьс глагол҄ѫште. отъкѫдѹ гласъ с С 162.23 2. Поради каква причина, защо пршедъше же раб гна рѣшѧ емѹ г. не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь. отъкѫдѹ ѹбо матъ плѣвелъ М Мт 13.27 З А тъьѭ мьнѣ  дномѹ повѣждъ. отъкѫдѹ се стъ С 241.3 отъкѫдѹ ѹбо прѣменен҄ отъ вол҄ꙙ та вьса вна С 415.27—28 II. Като съюз. 1. В подчинени допълнителни изречения: откъде ѡтъвѣшта съ  рее ... съвѣдѣтельство мое стнъно естъ. ѣко вѣмь отъ кѫдѹ прдъ  камо дѫ М Йо 8.14 З А дѹхъ деже хоштетъ дѹшетъ. ꙇ глаⷭ҇ его слꙑшш. нъ не вѣс отъ кѫдѹ прдетъ  камо детъ М Йо 3.8  вьꙁрѣвъ на небо. хотꙙ вдѣт отъкѫдѹ стъ свѣтъ. вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ. сломъ л С 78.10 арꙗнъ вовода рее. да сповѣстъ прѣжде мꙙ сво  кобь.  отъкѫдѹ стъ С 147.7—8 тѣмь протвѫ сѣднамъ покаж  раꙁѹма  прѣльст  бѹст. мꙙ хрстосово. не вѣдѣ отъкѫдѹ обрѣте сꙙ въ васъ С 48.11 раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ С 107.24 2. В подчинени определителни изречения: откъде наьнете... тлѣшт въ двьр глѭще. г отврьꙁ намъ.  отъвѣщавъ реетъ вамъ. не вѣмъ васъ отъ кѹдѫ есте М Лк 13.25 З,СК. Срв. Лк 13.27 М З СК М З А СК ЗП У С Гр πόϑεν πῶς ... ᾿ενταῦϑα отъ кѫдѹ отъ кѹдѫ ѡтъ кѫдѹ ѡт кѫдѹ от кѫдѹ отъ кѫдѫ Нвб откъду диал НГер ЕтМл Срв откъде, откъдето, откъдя диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА