Исторически речник
отъвѣтъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
отъвѣтъ, отъвѣть | отъвѣта | отъвѣтѹ, отъвѣтов | отъвѣтъ, отъвѣть | отъвѣта | отъвѣтомь, отъвѣтомъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
отъвѣтѣ | отъвѣте | отъвѣт, отъвѣтове | отъвѣтъ, отъвѣть, отъвѣтовъ, отъвѣтовь | отъвѣтомъ, отъвѣтомь, отъвѣтовомъ, отъвѣтовомь | отъвѣтꙑ, отъвѣтовꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
отъвѣтꙑ, отъвѣтовꙑ, отъвѣтъм | отъвѣтѣхъ, отъвѣтѣхь, отъвѣтохъ, отъвѣтохь, отъвѣтовохъ, отъвѣтовохь | отъвѣта | отъвѣтѹ | отъвѣтома |
отъвѣтъ
-а
м
1. Отговор, отговаряне на въпрос
ѹтелю ... достотъ л намъ кесарев дань дат ... въꙁдадте ѹбо ѣже сѫтъ кесарева кесарев. ѣже сѫтъ бжѣ бв ... двьше сѧ о отъвѣтѣ его ѹмлъашѧ
М
Лк 20.26
З
прѣбꙑваеш л въ манастꙑр ... до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего. ѿ҇вⷮ҇ѣ. прѣбꙑваѭ ха рад
СЕ
87а 11
хранш л сѧ вь дѣвьствѣ. ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть. ѿ҇вⷮ҇ѣ. хранѭ ха раⷣ҇
СЕ
87а 14
въпрошене. спꙑталъ л ес манастꙑръ. оⷮ҇вѣⷮ҇. спꙑталъ
СЕ
92а 17
Обяснение, оправдание, извинение.
ѡ окан ... кꙑ отъвѣтъ бѫдетъ вамъ. въ славънꙑ велкꙑ дьнь пршьствꙗ спса нашего їс хса
С
107.21
бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго. ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост
Р
II 1.20—21
2. Заповед, нареждане
вон ... въꙁъмъше камꙑ вел првꙙꙁашꙙ мѹ къ ногама. вьврѣшт тако вь рѣкѫ. по отъвѣтѹ воводнѹ
С
154.4
3. Присъда, наказание
ѡ бѣдꙑ кꙑм ѹбо гласꙑ ꙁвѣшта окаанꙑ. кꙑѧ помꙑслꙑ въ срьдьц ношааше. гда отꙿвѣта съмрьтьна вьꙁꙙ
С
66.14
беꙁ отъвѣта
a) ἀσύγγνωστος
За когото няма извинение, оправдание
ономѹ б(.) мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі. самъ же себе есі створілъ беꙁ отъвѣта на сѫдънꙑ день
К
9а 11
b) ἀναπολόγητος
Беззащитен
апстле хѹ боу въꙁлꙕбене. потъщ сѧ ꙁбавтї люд беꙁъ ѿ҇вѣта. преметъ бо тѧ прпадаѫща. премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно
Е
36б 8
отъвѣтъ отъвѣщат
ἐκφέρω τὴν ἀπόφασιν
Дам отговор, отговоря
тѣмь (!) томѹ аб блаженꙑ петръ раꙁгнѣвавь сꙙ. достонъ ма отъвѣтъ отъвѣшта
С
363.27—28
отъвѣтъ прѩт
a) χρηματίζομαι, ἀπόκρισιν λαμβάνω
Получа указание, съобщение
отъвѣтъ пріемъше въ сьнѣ. не въꙁвратішѧ сѧ къ родѹ. нъ нѣмъ пѫтемъ отідѫ въ странѫ своѭ
А
Мт 2.12
СК
вдѣн. ꙗв бо сꙙ вь сьнѣ глагол҄ꙙ. се ѹбо богъ посъла мꙙ к тебѣ повѣждъ м ꙿто хоштеш. с же о себѣ повѣдавш. клюамъ отъвѣтъ прѧ. въста благодарьствꙙшт бога свꙙтааго
С
299.25
b) λαμβάνω τὴν ἀπόφασιν
Науча, узная, получа присъда
аурлꙗнъ ... дастъ о нею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт. тѣлесѣ ю поврѣшт пꙿсомъ ꙁвѣремъ ... сꙗ же отъвѣтъ прмъша ... ꙁдоста радѹѭшта сꙙ
С
14.7
повелѣ анупатъ ... меемъ главѫ мѹ отъсѣшт. прмꙿ же отъвѣтъ. тъштꙙ сꙙ на небесьско цѣсарьство. блаженꙑ кодратъ поꙗше
С
119.1
кнꙙꙁъ ... повелѣ меемъ сѣшт свꙙтꙑѧ. прмъше же свꙙт отъвѣтъ дошꙙ радѹѭште сꙙ славꙙште господа
С
180.27
отъвѣтъ творт [сътворт, дат, въꙁдат]
a) ἀπόκρισιν δίδωμι
Дам отговор, отговоря
платъ ... вьнде въ преторъ пакꙑ. ꙇ гла св. отъ кѫдѹ ес тꙑ. ꙇс же отъвѣта не сътвор емѹ
М
Йо 19.9
З
А
СК
Б
їного мѹ отъвѣта не дастъ. нъ тъьѭ кръстꙗнъ смъ
С
47.3—4
b) δίδωμι τὴν ἀπόφασιν, ἀποφαίνομαι, ἀπολογίαν ποιέω
Издам присъда, осъдя
мѫтел҄ь ... въꙁбѣсвъ сꙙ дастъ о н҄ею отъвѣтъ. меемъ ѹморт ꙗ
С
185.1
аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгнѫтъ. дастъ о н҄ею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт
С
14.4
арꙗнъ ... отъвѣтъ сътворт на н҄ь. се рекъ повелѣ го вь рѣкѫ вьврѣшт. въ беꙁдьн ѹмрѣт
С
153.28
c) ἀποδίδωμι τὸν λόγον
Дам сметка, отчет
ꙇ прꙁъвавъ і рее емѹ. то се слꙑшѫ о тебѣ. въꙁдаждь отъвѣтъ о прставлен домовьнѣемь. не въꙁможеш бо къ томѹ домѹ строт
М
Лк 16.2
З
вдѣаше же ꙗ сладьцѣ тръпꙙшта. сетьнѣ же побѣжденъ бꙑвъ отъвѣтъ дастъ о н҄ею. огню прѣдат ꙗ повелѣ
С
213.14
d) ἀποφαίνομαι τὴν ἀπόφασιν
Изпълня заповед, присъда
раꙁгнѣвавъ сꙙ льствъ ... меемъ повелѣ естьнѫѭ го главѫ отъсѣшт. да ждеже отъвѣтъ сътвор тѹ. тѣло съконьано бꙑстъ
С
61.27
e) Понеса отговорност
вдѣста нѣкто въ бѣлахъ рꙁахъ посрѣдѣ облака сѣдꙙшта ... ѹжасъша же сꙙ вда того. рекоста. прім на господ отъвѣтъ творꙙштема. о н҄хъже съгрѣшховѣ
С
211.18
М
З
А
СК
Б
Е
К
С
Р
П5
Гр
ἀπόκρισις
ἀπόφασις
ἀπολογία
ѿ҇вѣтъ
ѿ҇вⷮ҇ѣ
оⷮ҇вⷮ҇ѣ
ѿвѣтъ
отꙿвѣтъ
Нвб
ответ
остар
диал
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА