Исторически речник
отврѣст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
отврѣстотврьꙁѫ, отвръꙁѫ, отвьрꙁѫ, отврьꙁѹ, отвръꙁѹ, отвьрꙁѹотврьꙁеш, отвръꙁеш, отвьрꙁешотврьꙁетъ, отвръꙁетъ, отвьрꙁетъ, отврьꙁеть, отвръꙁеть, отвьрꙁеть, отврьꙁет, отвръꙁет, отвьрꙁетотврьꙁемъ, отвръꙁемъ, отвьрꙁемъ, отврьꙁемь, отвръꙁемь, отвьрꙁемь, отврьꙁем, отвръꙁем, отвьрꙁем, отврьꙁемо, отвръꙁемо, отвьрꙁемоотврьꙁете, отвръꙁете, отвьрꙁете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
отврьꙁѫтъ, отвръꙁѫтъ, отвьрꙁѫтъ, отврьꙁѹтъ, отвръꙁѹтъ, отвьрꙁѹтъ, отврьꙁѫть, отвръꙁѫть, отвьрꙁѫть, отврьꙁѹть, отвръꙁѹть, отвьрꙁѹть, отврьꙁѫт, отвръꙁѫт, отвьрꙁѫт, отврьꙁѹт, отвръꙁѹт, отвьрꙁѹтотврьꙁевѣ, отвръꙁевѣ, отвьрꙁевѣотврьꙁета, отвръꙁета, отвьрꙁетаотврьꙁете, отвръꙁете, отвьрꙁетеотврьꙁ, отвръꙁотврьꙁ, отвръꙁ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
отврьꙁѣмъ, отвръꙁѣмъ, отврьꙁѣмь, отвръꙁѣмь, отврьꙁѣм, отвръꙁѣмотврьꙁѣте, отвръꙁѣтеотврьꙁѣвѣ, отвръꙁѣвѣотврьꙁѣта, отвръꙁѣтаотврѣсъ, отврьꙁохъ, отвръꙁохъ, отвьрꙁохъ, отврѣсь, отврьꙁохь, отвръꙁохь, отвьрꙁохь, отврьꙁох, отвръꙁох, отвьрꙁохотврьꙁе, отвръꙁе, отвьрꙁе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
отврьꙁе, отвръꙁе, отвьрꙁеотврѣсомъ, отврьꙁохомъ, отвръꙁохомъ, отвьрꙁохомъ, отврѣсомь, отврьꙁохомь, отвръꙁохомь, отвьрꙁохомь, отврьꙁохом, отвръꙁохом, отвьрꙁохомотврѣсте, отврьꙁосте, отвръꙁосте, отвьрꙁостеотврѣсѧ, отврьꙁошѧ, отвръꙁошѧ, отвьрꙁошѧ, отврьꙁошѫ, отвръꙁошѫ, отвьрꙁошѫ, отврьꙁоша, отвръꙁоша, отвьрꙁоша, отврьꙁоше, отвръꙁоше, отвьрꙁошеотврѣсовѣ, отврьꙁоховѣ, отвръꙁоховѣ, отвьрꙁоховѣотврѣста, отврьꙁоста, отвръꙁоста, отвьрꙁоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
отврѣсте, отврьꙁосте, отвръꙁосте, отвьрꙁосте*отврьꙁѣахъ*отврьꙁѣаше*отврьꙁѣаше*отврьꙁѣахомъ*отврьꙁѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*отврьꙁѣахѫ*отврьꙁѣаховѣ*отврьꙁѣашета*отврьꙁѣашете
отврѣст -отврьꙁѫ -отврьꙁеш св 1. Отворя, разтворя нещо затворено  вꙑ подобьн лкомь аѭштемь га своего когда въꙁвраттъ сѧ отъ бракъ да пршедъшю  тлъкнѫвъшю абе отвръꙁѫтъ сѧ емѹ М Лк 12.36 З А СК ꙇ гроб отврѣсѧ сѧ. ꙇ мънога тѣлеса поваѭштхъ стꙑхъ въсташѧ М Мт 27.52 З,А, СК. Срв. СЕ 51а 2 тако глетъ гъ. отвръста бѫдѫть врата твоѣ їерслме Е 30а 13 ꙁане ѩсѩ вѣрꙑ бѹ. ні ѹпъвашѩ на спнего ї ꙁаповѣдѣ облакомъ съше. ї двьрі небсі отвръꙁе СП 77.23 ѡтвръꙁѣте мнѣ врата правъдꙑ. вьшедъ вь нѣ їсповѣмь сѩ гю СП 117.19 прѣпоѣшмъ братре. ѹдръжанемь крѣпꙿко рѣсла наша. се бо отвръꙁъ влка. рътога своего. двьр. ꙁоветъ нꙑ СЕ 85b 25 кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр С 38.11  клюь не отврьꙁъ.  ꙗкоже ꙁде отъ гроба ꙁатворенѹ сѫштѹ гробѹ. тако же вьнде пльтьѭ. кде бѣ божьствомъ С 501.11 Образно. тъгда отвръꙁе мъ ѹмъ да раꙁѹмѣѭтъ кънгꙑ М Лк 24.45 З А кръщъ же сѧ съ. въꙁде абіе отъ водъ.  се отврѣсѩ сѩ емѹ нбса.  вдѣ дхъ бж А Мт 3.16 СК.Срв. Лк 3.21 М З вѣдѣ гі раꙁбонка въꙁъпвъша гі ꙇ тѣмь гласомь отвръꙁъша раі. ꙇже насад деснца твоѣ СС Ib 10 словомь маломь. небса отвръꙁе. ꙇ дꙇвъноѭ пѣсньѭ. дівъно съкровіште обрѣтъ К 11b 23 господ да отвръꙁѫтъ сꙙ небеса.  да прмѫтъ дѹшѫ раба твого С 254.15—16 Отворя някому, пусна го да влезе. онъ же рее сътворвъ молтвѫ брате отврьꙁ мѹ да вьлѣꙁетъ С 558.27 2. Направя да се покаже, да се види [нещо скрито] херовмъскꙑ прѣстолъ ѹготовлъ сꙙ стъ. въꙁносꙙште ѧдр ... вѣн кров  жлшта. съкровшта благꙑхъ отвръꙁошꙙ сꙙ С 470.27 3. Прич. мин. страд. като прил. отврьстъ ἀνεῳγμένος Отворен ꙇ гла емѹ амн амнъ глѭ вамъ. отъ селѣ ѹꙁьрте небса отвръста. ꙇ анћлꙑ бжѩ въсходѧщѧ  нꙁъходѧштѧ надъ сна лвскааго М Йо 1.52 З А СК ѣко нѣстъ въ ѹстѣхъ хъ стнꙑ. срдце іхъ сѹетъто естъ. гробъ отвръстъ грътані хъ. ѩꙁъкъ свом льщаахѫ СП 5.10  васлскъ же помолвъ сꙙ вдѣ двьр тьмнц отвръстꙑ С 16.11 он же женѣахѫ вь слѣдъ.  бѣжꙙ доде села.  обрѣтъ плѣвьнцѫ отвръстѫ. въско вь н҄ѫ С 196.17 4. Прич. мин. деят. като същ. отврьꙁꙑ м ед ὁ ἀνοίξας Този, който е отворил, разтворил како въ врата врътъпѹ въходтъ. не отвръꙁъ вратъ небесъскꙑхъ. нъ врата раю отвръꙁъ С 459.10 не отврьстъ бꙑт ἀδιάνοικτός εἰμι Затворен съм ꙁнаменаномꙿ пеатьмь. дѣвьствьнꙑмъ ꙁатвореномъ. хс отъ дѣвꙑ род сꙙ. тако не отвръстомъ сѫштемъ. гробьнꙑмъ пеатьмь. хсово порождене бꙑстъ С 452.23 Срв. К14b 1 отврѣст о a) ἀνοίγω [τοὺς] ὀφϑαλμούς, διανοίγω τοὺς ὀφϑαλμούς, ἀνοίγω ὄμμα, ἀναβλέπω, ἀνοίγω τὰ ὦτα Възвърна зрението на някого ꙇ отврѣсте сѧ ма о. ꙇ ꙁапрѣт ма съ глѧ. блюдѣта да нктоже не ѹвѣстъ М Мт 9.30 З,А, СК. Срв. Мт 20.33 М ЗI А СК бѣ же собота егда. сътвор брьнье с.  отвръꙁе емѹ о М Йо 9.14 З А ꙇн глаахѫ. с гл не сѫтъ бѣсънѹѭштааго сѧ. еда бѣсъ можетъ слѣпомъ о отврѣст М Йо 10.21 З А рѣшѧ же емѹ пакꙑ. то сътвор тебѣ. како отвръꙁе о тво М Йо 9.26 З А по вѣрѣ его отвръꙁ емѹ о. ꙇ подажд емѹ ꙁракъ СЕ 33b 24 ꙇсе сне двъ. помлѹ нꙑ. ꙇ по вѣрѣ его отвръꙁе о обѣма. ꙇ подавъ ꙇма пѫть шьствоват вьслѣдь тебе СЕ 33b 16 b) Накарам някого да се досети, да разбере нещо прен ꙇ бꙑстъ ѣко въꙁлеже съ нма. премъ хлѣбъ блгв. ꙇ прѣломь даѣаше ма. онѣма же отврѣсте сѧ о  поꙁнасте . ꙇ тъ штеꙁе отъ нею М Лк 24.31А отврѣст ѹста a) ἀνοίγω [ἀνοίγνυμι] [τὸ] στόμα Започна да говоря ꙇ отвръꙁъ ѹста своѣ ѹааше ѩ глѧ З Мт 5.2А, СК ѡтвръꙁѫ въ прітьахъ ѹста моѣ. провѣштаѭ гананѭ їспръва СП 77.2 Срв.Мт 13.35 М онъ же отврꙿꙁъ ѹста своꙗ  рее тако С 59.6—7 b) Възвърна говора на някого  аб сътвор прослꙑшат глѹхѹѹмѹ.  прѣмнѫвъ къ ѹстомъ.  тѣмъ жде обраꙁомъ крьстънꙑмъ сътворвъ отвръꙁе мѹ ѹста.  сътворвъ мѹ томь асѣ проглаголат С 553.1 c) Започна да говоря против някого, да хуля хвалꙑ моеѩ не прѣмⷧъ. ѣко ѹста грѣшьніѣ ѹста лъстіва на мѩ отврѣсѩ сѧ СП 108.2 ѡбідѫ мѩ телъці мноѕі. юнъці тѹъні одръжашѩ мѩ. ѡтврѣсѩ на мѩ ѹста своѣ ѣко левъ въсхꙑштаѩ і рікаѩ СП 21.14 отврѣст ѹш [слѹхъ] a) ἀνοίγω τὰ ὦτα Отворя уши, наостря уши, слух; приготвя се да слушам вдѣсте многократꙑ.  не сьнабьдѣсте. отврьстѣ ѹш  не слꙑшасте С 323.7 b) Върна слуха на някого премꙑ глѹхааго. прведенааго къ тебѣ. вьдѣ пръстꙑ въ ѹш его. въꙁдъхнѫвъ ꙇ вьꙁьрѣвъ на нбо. ꙇ рекъ отвръꙁ сѧ слѹхъ тво.  отвръꙁъ слѹхъ емѹ СЕ 31b 23—24 посъл слово твое съмѣреное. ꙇ отвръꙁ ѹш его. дажд емѹ слꙑшат СЕ 32а 9 отврѣст сѧ М З А СК О Е СП СС СЕ К С Гр ἀνοίγω ἀνοίγνυμι ὑπανοίγω παρανοίγω διανοίγω διαρρήγνυμι ѡтврѣст отъврѣст ѡтъврѣст Нвб Срв отвържа [се], отвръжа диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА