Исторически речник
осѫдт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
осѫдтосѫждѫ, осѹждѫ, осѫждѹ, осѹждѹосѫдш, осѹдшосѫдтъ, осѹдтъ, осѫдть, осѹдть, осѫдт, осѹдтосѫдмъ, осѹдмъ, осѫдмь, осѹдмь, осѫдм, осѹдм, осѫдмо, осѹдмоосѫдте, осѹдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
осѫдѧтъ, осѹдѧтъ, осѫдѧть, осѹдѧть, осѫдѧт, осѹдѧтосѫдвѣ, осѹдвѣосѫдта, осѹдтаосѫдте, осѹдтеосѫд, осѹдосѫд, осѹд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
осѫдмъ, осѹдмъ, осѫдмь, осѹдмь, осѫдм, осѹдмосѫдте, осѹдтеосѫдвѣ, осѹдвѣосѫдта, осѹдтаосѫдхъ, осѹдхъ, осѫдхь, осѹдхь, осѫдх, осѹдхосѫд, осѹд
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
осѫд, осѹдосѫдхомъ, осѹдхомъ, осѫдхомь, осѹдхомь, осѫдхом, осѹдхом, осѫдхмꙑ, осѹдхмꙑосѫдсте, осѹдстеосѫдшѧ, осѹдшѧ, осѫдшѫ, осѫдша, осѹдша, осѫдше, осѹдше, осѫдхѫосѫдховѣ, осѹдховѣосѫдста, осѹдста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
осѫдсте, осѹдстеосѫждаахъ, осѫждахъ, осѹдѧхъ, осѫждаахь, осѫждахь, осѹдѧхь, осѫждаах, осѫждах, осѹдѧхосѫждааше, осѫждаше, осѹдѧшеосѫждааше, осѫждаше, осѹдѧшеосѫждаахомъ, осѫждахомъ, осѹдѧхомъ, осѫждаахомь, осѫждахомь, осѹдѧхомь, осѫждаахом, осѫждахом, осѹдѧхомосѫждаашете, осѫждашете, осѫждаасте, осѫждасте, осѹдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
осѫждаахѫ, осѫждахѫ, осѫждаахѹ, осѫждахѹ, осѹдѧхѹосѫждааховѣ, осѫждаховѣ, осѹдѧховѣосѫждаашета, осѫждашета, осѫждааста, осѫждаста, осѹдѧстаосѫждаашете, осѫждашете, осѫждаасте, осѫждасте, осѹдѧсте
осѫдт -осѫждѫ -осѫдш св отъсѫдт -отъсѫждѫ -отъсѫдш 1. Осъдя аще л бсте вѣдѣл. ъто естъ млост хоштѫ а не жрътвѣ. нколже ѹбо бсте осѫдл неповнънꙑхъ М Мт 12.7 З ꙇ снъ лвскъ прѣданъ бѫдетъ архереомъ. ꙇ кънжънкомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съмръть М Мт 20.18 ЗI он же вьс осѫдшѧ  повнънѹ бꙑт съмрът М Мк 14.64 З а же не метъ вѣрꙑ осѫжденъ бѫдетъ М Мк 16.16А отъ словесъ бо своꙇхъ оправьдш сѧ. ꙇ словесꙑ своꙇм осѫдш сѧ З Мт 12.37А, СК отъ ѹстъ твоꙇхъ осѫждѫ тѧ. ꙁълꙑ рабе З Лк 19.22 гь же не оставтъ его вь рѫкѹ его. н осѫдтъ его егда сѫдт сѩ емѹ СП 36.33 ꙇмьже бо бѣ осѫжденъ. тѣмь же сѧ і отрѣшааше К 10b 6 да не бѫдетъ съ ꙁълꙑм гражданꙑ осѫжденъ С 319.19—20 Накажа.  не мшѹ вѣрꙑ жърьцѹ. млъан наведе на н҄ь. не осѫд л тꙑ старца неглаголанмъ С 249.8 2. Прич. мин. деят. като същ. осѫдвꙑ м ед ὁ καταδικάσας Този, който е осъдил; осъдилият  осѫдвꙑ еугѫ дьштерь своѭ. велм славт грꙙдетъ. глагол҄етъ ѹготоват м слѹхѹ въходъ. то можетъ л рѣво въмѣстт невьмѣстмааго С 248.25 3. Прич. сег. страд. като същ. осѫдмъ м ед Подсъдим неосѫжденааго на сѫдшт поставшꙙ. ꙗко осѫдіма прѣдъ платомъ. поставшꙙ ꙗкоже ꙁълодѣꙗ каꙗфѣ С 477.7—8 4. прич мин страд a) Като прил. осѫжденъ, –ꙑ a) κατάκριτος, ἄκριτος Осъден ꙇ насъ молѧщхъ сѧ послѹша.  помѧн нꙑ съмѣренꙑѩ. ꙇ осѫжденꙑѩ. ѡбрат плѣнене дшъ нашхъ СЕ 62а 15—16 къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ  гласі. і говорі. бꙑваѭштеі на ха. отъ ꙁаконопрѣстѫпьнікъ ... къде цѣсаре. і ерѣі ꙇ сѫдьѩ осѫжденꙑѩ К 12b 14 Срв. С448.12 сѫді осѫжденъ ѣко осѫждена сѫдьѭ сѫдьѣмь. въ погребенъе даетъ К 14b 17, 18 Срв. С453.8 b) осѫжденꙑ м ед осѫжден м мн ὁ καταδικάσας, [οἱ] κατάδικοι Осъденият; осъдените ꙇ абье. варвара пѹштаѭтъ. ꙇспръва крестъ осѫжденꙑмъ наѧтъ свободѫ даѣт К 10b 33 дьнесь осѫжденꙑмъ. свободѫ даръствѹетъ К 13а 30 Срв. С449.30 радѹ сꙙ обрадованаꙗ. не срамьꙗ сꙙ ꙗко повнна сѫшт осѫжденю. мат бо благодѣтѭ бꙑваш осѫжденѹмѹ [!] С 251.10— 11 осѫдт сѧ М З А СК Е СП СЕ К С Гр καταδικάζω κατακρίνω κρίνω συγκατακρίνω δικάζω σταυρόω осѫдіт Нвб осъдя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА