Исторически речник
ослѣпт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
ослѣпт | ослѣплѭ, ослѣплѧ, ослѣпѧ, ослѣпьѭ, ослѣплю | ослѣпш | ослѣптъ, ослѣпть, ослѣпт | ослѣпмъ, ослѣпмь, ослѣпм, ослѣпмо | ослѣпте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
ослѣпѧтъ, ослѣпѧть, ослѣпѧт | ослѣпвѣ | ослѣпта | ослѣпте | ослѣп | ослѣп |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
ослѣпмъ, ослѣпмь, ослѣпм | ослѣпте | ослѣпвѣ | ослѣпта | ослѣпхъ, ослѣпхь, ослѣпх | ослѣп |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
ослѣп | ослѣпхомъ, ослѣпхомь, ослѣпхом, ослѣпхмꙑ | ослѣпсте | ослѣпшѧ, ослѣпшѫ, ослѣпша, ослѣпше, ослѣпхѫ | ослѣпховѣ | ослѣпста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
ослѣпсте | ослѣплѣахъ, ослѣпьꙗхъ, ослѣплѣахь, ослѣпьꙗхь, ослѣплѣах, ослѣпьꙗх | ослѣплѣаше, ослѣпьꙗше | ослѣплѣаше, ослѣпьꙗше | ослѣплѣахомъ, ослѣпьꙗхомъ, ослѣплѣахомь, ослѣпьꙗхомь, ослѣплѣахом, ослѣпьꙗхом | ослѣплѣашете, ослѣпьꙗшете, ослѣплѣасте, ослѣпьꙗсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
ослѣплѣахѫ, ослѣпьꙗхѫ | ослѣплѣаховѣ, ослѣпьꙗховѣ | ослѣплѣашета, ослѣпьꙗшета, ослѣплѣаста, ослѣпьꙗста | ослѣплѣашете, ослѣпьꙗшете, ослѣплѣасте, ослѣпьꙗсте |
ослѣпт
-ослѣплѭ
-ослѣпш
св
1.
Прен. Ослепя, лиша някого или нещо от възможност да вижда [да разбира]
ослѣп о хъ. ꙇ окамѣнлъ естъ срдца хъ
М
Йо 12.40
З
А
ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ ... нъ ослѣпі оі ѹма нашего
К
4b 16
ъто хоштете мі дат ꙇ аꙁъ вамъ прѣдамі . ослѣпі бо імъ ѹмъ
К
5а 12
ослѣп ѧ не вѣдѣахѫ камо дѫтъ
С
3.10
кто бо бꙑ въꙁмоглъ ослѣпт ѹмъ срьдеънꙑ го
С
261.28
нъ вол҄еѭ ѹвъства ѹмъ сво. кѹпьно ꙁьлѣ ослѣпвъше. свого цѣл҄енꙗ съвратшꙙ сꙙ
С
333.29
не моштьно стъ м ꙁт оть н҄его. аште не ослѣпьѭ мѹ ою. сьломьѭ мѹ рѫкѹ ногѹ. невдмо сътворѫ мѹ вьсе тѣло
С
554.15
2.
Прич. мин. страд. като прил.
ослѣпл҄енъ, –ꙑ
a) λείπων
Сляп, безчувствен
ꙇ ꙁѣнцѭ (!) оью рѣва ослѣпленѣ. бръноѭ слѣпѹмѹ просвѣщьшемь
СЕ
53а 19
b) πεπωρωμένος
Сляп, глупав, безсмислен
прен
кꙿто сь стъ. ослѣпьнѫ ꙁавсть на владꙑьскѫ славѫ подвгꙿ
С
322.23
3.
Прич. мин. страд. като същ.
ослѣпл҄ен
м
мн
οἱ τυφλωϑέντες
Тези, които са ослепели; тези, които са загубили възможността да разбират
прен
вьс ослѣпьнї проꙁьрѣшꙙ
С
4.1
Изч
М
З
А
СЕ
К
С
Гр
τυφλόω
πηρόω
καταμύω
ослѣпіті
Нвб
ослепя
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА