Исторически речник
ослѹшань  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ослѹшан, ослѹшаньослѹшанꙗ, ослѹшана, ослѹшаньꙗослѹшаню, ослѹшанѹ, ослѹшаньюослѹшанмь, ослѹшаньмь, ослѹшанмъ, ослѹшаньмъ, ослѹшанмь, ослѹшанмъослѹшан, ослѹшань, ослѹшанослѹшанꙗ, ослѹшана, ослѹшаньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ослѹшан, ослѹшань, ослѹшанеослѹшанмъ, ослѹшаньмъ, ослѹшанмь, ослѹшаньмь, ослѹшанмъ, ослѹшанмь, ослѹшаномъ, ослѹшанамъослѹшан, ослѹшань, ослѹшан, ослѹшанмослѹшанхъ, ослѹшаньхъ, ослѹшанхь, ослѹшаньхь, ослѹшанхъ, ослѹшанхьослѹшан, ослѹшаньослѹшаню, ослѹшанѹ, ослѹшанью
NnDu
ослѹшанма, ослѹшаньма, ослѹшанма, ослѹшанма
ослѹшань -ꙗ ср Непослушание, непокорство не ѹта сѧ въ рабѣ бжь семь. бо жеꙁлъ желѣꙁнъ.  пещь огнъна.  тръторъ. ꙇ ꙁѫбꙑ скръжътане. прѣщене ослѹшанѣ. ждетъ тебе СЕ 54b 25 да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть СЕ 91b 13 по строю ꙁвол ловѣескъ родъ въспрѧт.  раꙁдрѣшт ослѹшан послѹшанмъ С 10.12 вдш л невѣрънꙑ ѡ ждовне. како с прьва словесе. стꙑдѣн вамъ прѣжде повѣдѹ пророкъ. ослѹшанꙗ дѣлꙗ вашего С 325.27—28 аште бо  боꙁ враꙁ бꙑшꙙ ждове насъ дѣл҄ьма бꙑшꙙ. да мꙑ тѣхъ ослѹшанмъ съмлмъ сꙙ С 347.19—20 Грях, нарушение на заповед или забрана. адамѹ же отъ ослѹшанꙗ конець прмꙿшѹ по девꙙт сътъ  трдесꙙт лѣтѣхъ С 9.23—24  адамъ ѹбо не прѣльштенъ бꙑстъ. жена же въ ослѹшанї бꙑстъ С 482.24 Е СЕ С Гр ἀνηκοΐα παρακοή παράβασις ἀπείϑεια ослѹшан ослѹшане Нвб Срв ослушване