Исторически речник
орѫжь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
орѫж, орѫжьорѫжꙗ, орѫжа, орѫжьꙗорѫжю, орѫжѹ, орѫжьюорѫжмь, орѫжьмь, орѫжмъ, орѫжьмъ, орѫжмь, орѫжмъорѫж, орѫжь, орѫжорѫжꙗ, орѫжа, орѫжьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
орѫж, орѫжь, орѫжеорѫжмъ, орѫжьмъ, орѫжмь, орѫжьмь, орѫжмъ, орѫжмь, орѫжомъ, орѫжамъорѫж, орѫжь, орѫж, орѫжморѫжхъ, орѫжьхъ, орѫжхь, орѫжьхь, орѫжхъ, орѫжхьорѫж, орѫжьорѫжю, орѫжѹ, орѫжью
NnDu
орѫжма, орѫжьма, орѫжма, орѫжма
орѫжь -ꙗ ср 1. Оръжие, приспособление за нападение или защита от неприятел въ тъ асъ рее с народомъ. ѣко на раꙁбонка л ꙁдете съ орѫжьемь  дрькольм ѩт мѧ. по вьсѧ дьн сѣдѣахъ пр васъ въ цркве  не ѩсте мене М Мт 26.55 З А СК юда же пріемъ спрѫ. ꙇ отъ архере. ꙇ фарсѣ слѹгꙑ. прде тамо съ свѣтлꙑ. ꙇ свѣштам  орѫж М Йо 18.3 З А СК помлѹі мѩ бже ... оть срѣдꙑ скѹменъ посъпахъ съмѫщенъ. снві лі ꙁѫбі їхъ орѫжьѣ  стрѣлꙑ.  ѩꙁꙑкъ іхъ меъ остръ СП 56.5 премꙑ копе бодѫщее въ паꙁѹхѫ твоѭ. съкрѹшлъ ес вꙿсѣ ѫрѫжѣ слънꙑхъ. ꙇ слѫ хъ. вꙿсѭ же непрѣꙁнь. ꙇ вꙿсѭ болѣꙁнь потрѣблъ ес. ꙇ попъралъ ес хе бже нашъ СЕ 29а 4 въ то врѣмѧ прѣданью. егда прідѫ на нь. съ орѫжі  дръкольмі. свѣштѧ і свѣтльнікꙑ мѫште. гла кого іштете. ꙇ не ꙁнахѫ егоже хотѣахѫ ѩті К 4b 40 въ то же вьсегда сѣдꙙ съ сльꙁам плакааше сꙙ.  крааше  въпꙗше велм. ꙗкоже се бꙑшꙙ нѣкомѹ орѫжмъ о ꙁбадал С 274.23  пасха наша ꙁаколенъ бѫдетъ. ꙁа нꙑ хс. да же ьстьноѭ го кръвѭ покропм.  ѹстънꙑ акꙑ прагꙑ наꙁнаменаѭште. ѹбѣжꙙтъ прокѹждаѭштааго орѫжꙗ С 332.4 Образно. ꙇ блгслв ѣ сѵмеонъ  рее къ мар ... ꙇ тебѣ же само дшѫ продетъ орѫже. да отъкрꙑѭтъ сѧ отъ мъногъ срдцъ помꙑшленѣ М Лк 2.35 З А СК тꙑ же гі не ѹдалі помошті твоеѩ отъ мене. на ꙁастѫпленъе мое пріꙁърі. ꙁбаві отъ орѫжъѣ дшѫ моѭ. ꙁдрѫкꙑ пъсъѩ іноѩдѫѭ моѭ СП 21.21 тъцѣмъ спѣшъно. хъ бо нꙑ ꙁоветъ прсно. въꙁъмѣмъ орѫже съмꙑслъно. сътѧжмъ добродѣане. сътърмъ протвънꙑѩ слꙑ. ꙇ обрѧщемъ поко дшамъ нашмъ СЕ 98а 7 2. Въоръжение [образно] братѣ. ннѣ блжне(....) спсене. л егда вѣр(ова)хомъ. нощъ ѹспѣ. а дънъ прблж сѧ. оⷮвръꙃѣте дѣла тъмнаѣ облѣцамъ же сѧ въ орѫже (с)вѣта Е 5а 17—18 Срв. РII 3.29 ꙁан҄еже  орѫжь наше вь н҄еже нꙑ обльклъ владꙑка. дѹховьно стъ. да матъ ѹбо  око ѹставъ  мѣрѫ С 497.12 3. Войска, въоръжена бойна част  глеⷮ҇ ерѣ. гѹменѹ ... стража дахъ тѧ сне ль. домѹ левѹ.  аще вдш орѫже грѧдѫще. т не вьꙁвѣстш. понеже порѫаеш сѧ по дшѧ людьскꙑѩ. то вь грѣсѣ оного ѹмьреш СЕ 82а 19 4. Бойна колесница сі въ орѫжꙑхъ  сі на коніхъ. мꙑ же въ імѩ тома лѹкаваръ гі ба нашего пріꙁовемъ СП 19.8 въ орѫжь ἔνοπλος Въоръжен  вдѣвъ ѧ въ орѫжї мьнѣаше ꙗко съ пѫт сѫ пршьл поті С 38.11 въскорѣ събьравъ сꙙ многъ народъ въ орѫжї подошꙙ на н҄ь С 50.28 вьсꙗ орѫжьꙗ, вьсе орѫжь πανοπλία Пълно бойно снаряжение, пълно въоръжение егда крѣпъкꙑ ѹорѫжь сѧ хрантъ сво дворъ. вь мрѣ сѫтъ мѣнѣ его. а понеже крѣпле его нашедъ побѣдтъ і  вьсѣ орѫжѣ его отьметъ на нѣже ѹпъвааше  корсть его раꙁдаатъ М Лк 11.22 З Образно. влко бже вꙿседръжтелю ... ѹкрѣп  въ дръжавѣ твоеѩ слꙑ. ꙇ облѣц  въ орѫже вꙿсе. стааго твоего дха. ѣко нѣстъ емѹ брань къ кръв. ꙇ плът СЕ 93b 20 М З А СК Е СП СЕ К С Р Гр μάχαιρα ῥομφαία ὅπλον μάχαιραι ὅπλα ξίφη βέλη πανοπλία ἅρμα ἅρματα орѫж орѫже ѫрѫж орѫжъе Нвб оръжие ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА