Исторически речник
оръганъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
оръганъ, оръганьоръганаоръганѹ, оръгановоръганъ, оръганьоръганаоръганомь, оръганомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
оръганѣоръганеоръган, оръгановеоръганъ, оръгань, оръгановъ, оръгановьоръганомъ, оръганомь, оръгановомъ, оръгановомьоръганꙑ, оръгановꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
оръганꙑ, оръгановꙑ, оръганъморъганѣхъ, оръганѣхь, оръганохъ, оръганохь, оръгановохъ, оръгановохьоръганаоръганѹоръганома
оръганъ -а м Струнен музикален инструмент, подобен на арфа на връбї по срѣдѣ ѩѩ. обѣсхомъ оръганъꙑ (погр. вм. оръганꙑ, Север., с. 176, бел. под линия) нашѩ. ѣко тѹ въпросшѩ насъ плѣньшеї нꙑ. ї ведъшеї нꙑ пѣнѣ СП 136.2 Срв. К7а 32 да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ ... съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ СЕ 94а 19 сімі бо псалъм поѣхѫ. въ ветъсѣмь ꙁаконѣ. ꙇ с органꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ К 7а 35 Изч СП СЕ К От гр ὄργανον органъ Нвб Срв орган ’музикален инструмент’ ОА АР