Исторически речник
онъсца  
онъсца -ѧ местоим неопр Някой [си], някакъв [си], един аꙁъ отье. оньсцꙙ града епскѹпъ поставьнъ смъ. нъ пон҄еже ѹмножшꙙ сꙙ беꙁакон҄енꙗ моꙗ. ѹдалхъ сꙙ бѣжꙙ  въдворхъ сꙙ въ пѹстꙑн҄ѫ С 286.18 Изч С Гр ὅδε оньсца Нвб онсица диал НГер ЕтМл