Исторически речник
око  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
окооесе, оес, окаоес, окѹоесемь, оесьмь, оесемъ, оесьмъ, окомь, окомъоесе, оес, оцѣоеса
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
оесъ, оесьоесемъ, оесьмъ, оесемь, оесьмь, окомъ, окомьоесꙑоесехъ, оесьхъ, оесехь, оесьхь, оесѣхъ, оесѣхь, оцѣхъ, оцѣхьоою, оью
NnDu
ома
око -оесе ср 1. Око, орган на зрението ꙇ емъ ꙁа рѫкѫ слѣпааго. ꙇꙁведе  вьнъ ꙇꙁ вьс. ꙇ плнѫ на о его  въꙁлож рѫцѣ на нь. въпрашааше  аште ъто вдтъ М Мк 8.23 З с рекъ плнѫ на ꙁемлѭ. ꙇ сътвор (п)брене отъ плновенѣ. ꙇ помаꙁа емѹ о бръньемь М Йо 9.6 З А въꙁведъ же о с вдѣвъ ѣко мъногъ народъ грѧдетъ къ немѹ. гла къ флпѹ. мь кѹпмъ хлѣбꙑ да ѣдѧтъ с М Йо 6.5 З А ѡтъ протівѩштіхъ сѩ десніц твоеі. съхрані мѩ гі ѣко ꙁѣнцѫ ока СП 16.8 їдол ѩꙁкъ съребрън ї ꙁлат. дѣла рѫкъ ль. ѹста їмѫтъ ї не въꙁглѭтъ. о їмѫть ї не вдѩтъ СП 113.13 бъ бенꙑ платомь ... емѹже юдѣ ꙁапльвашѧ о. ꙇ трестѭ бшѧ  по главѣ СЕ 50а 7 моⷧ҇ наⷣ҇ болѧщꙇмь ѡма СЕ 32а 17 въ оⷩ҇ врⷨ҇ѣ въꙁвⷣ҇е съ о сво. на ѹенкꙑ своѩ СЕ 10а 21 стаа же ѹлꙗн ... въꙁведꙿш о сво на небо. помол сꙙ богѹ С 3.24 въ то же вьсегда сѣдꙙ съ сльꙁам плакааше сꙙ.  крааше  въпꙗше велм. ꙗкоже се бꙑшꙙ нѣкомѹ орѫжмъ о ꙁбадал С 274.23 повелѣшꙙ прнест олово  растопвъше въꙁліꙗт на о.  въ ноꙁдр мѹ вълꙗт  въ ѹста  въ ѹш С 264.22 Образно. глааше же ѣко сходѧштее отъ лвка то скврънтъ лка ... ѹбства татъбꙑ ... око лѫкавъно власфмѣ М Мк 7.22 З влко гі бже нашъ ... съподоб сътѧжавьшаго е. неꙁавдьлвомь окомь. наслаждат сѧ. отъ него СЕ 15а 20 нъ ослѣпі оі ѹма нашего. ѣкоже въ тъмѣ тако творітъ нꙑ ході(..) К 4b 16 сце бо  велкꙑ їѡсфъ плакавъ сꙙ. проꙁьрꙙ пророьскꙑмъ окомъ С 364.15 2. Прен. Зрение; поглед  се рекъ господь. беꙁ вѣст бꙑстъ отъ ою го С 187.26  самъ їс дѣаше с н҄ма ... прѣмѣн ма о. обае тъгда да не поꙁнаета го С 474.22 беꙁ оью ἀόμματος Без да се гледа, без използване на очите [образно]  вдꙙтъ беꙁъ ою. съꙁъдавъшааго многоотел҄ьнаꙗ.  лежтъ въꙁнакъ въскрѣшене вьсѣмъ С 456.4  трепештѫтъ многоот. вдꙙште їсѹса въ пльт беꙁъ ою.  пркрꙑваѭтъ слꙑ С 458.16 вдѣт свома ома αὐτοψεὶ ὁράω, αὐταῖς ὄψεσιν ὁράω [ϑεάομαι], τοῖς ἐμοῖς ὀφϑαλμοῖς ϑεάομαι Видя със собствените си очи, лично нкꙿтоже бо можааше свома ома ба бесплътъна вдѣт С 11.1—2  хотѣаше свома ома вдѣт аште то стъ тако С 296.10—11 да вждѫ свома ома повѣдано вам. не бо нъ вѣрнѣш еста о послѹхъ. та тъгда  ваше слово прмѫ С 500.26 то слꙑшавш васлна на множашѫ любьвь прде. ꙗкоже вдѣт свома ома старца ...  т к н҄емѹ въ лаврѫ С 299.9—10 въꙁложт о τοὺς ὀφϑαλμοὺς τίϑημι Вперя очи, насоча поглед їꙁгонѩштеі мѩ нꙑнѣ обідѫ мѩ. оі своі въꙁложішѩ ѹклонішѩ на ꙁемъѭ СП 16.11 отврѣст о a) ἀνοίγω [τοὺς] ὀφϑαλμούς, διανοίγω τοὺς ὀφϑαλμούς, ἀνοίγω ὄμμα, ἀναβλέπω, ἀνοίγω τὰ ὦτα Прогледна глаахѫ же емѹ. како т сѧ отврѣсте о. отъвѣшта онъ  рее. лвкъ нарцаемꙑ с. брьнье сътвор.  помаꙁа о мо ...  ѹмꙑвъ сѧ проꙁьрѣхъ М Йо 9.10 З А ꙇ отврѣсте сѧ ма о. ꙇ ꙁапрѣт ма съ глѧ. блюдѣта да нктоже не ѹвѣстъ М Мт 9.30 З, А, СК.Срв. Мт 20.33 М ЗI А СК b) Възвърна зрението на някого бѣ же собота егда. сътвор брьнье с.  отвръꙁе емѹ о М Йо 9.14 З А ꙇн глаахѫ. с гл не сѫтъ бѣсънѹѭштааго сѧ. еда бѣсъ можетъ слѣпомъ о отврѣст М Йо 10.21 З А рѣшѧ же емѹ пакꙑ. то сътвор тебѣ. како отвръꙁе о тво М Йо 9.26 З А по вѣрѣ его отвръꙁ емѹ о. ꙇ подажд емѹ ꙁракъ СЕ 33b 24 ꙇсе сне двъ. помлѹ нꙑ. ꙇ по вѣрѣ ею отвръꙁе о обѣма. ꙇ подавъ ꙇма пѫть шьствоват вьслѣдь тебе СЕ 33b 16 c) Разбера, досетя се, отворят ми се очите прен ꙇ бꙑстъ ѣко въꙁлеже съ нма. премъ хлѣбъ блгв. ꙇ прѣломь даѣаше ма. онѣма же отврѣсте сѧ о  поꙁнасте . ꙇ тъ штеꙁе отъ нею М Лк 24.31А отъкрꙑт о ἀποκαλύπτω τοὺς ὀφϑαλμούς Направя някого да прогледне отъкрꙑ пркръвенѣ о его. ꙇ подажд емѹ ꙁракъ. ꙇ съподоб  слѹжъбѣ твое СЕ 34b 14 Прен.Отворя очите на някого, дам му възможност да види, да разбере нещо. ѡтъкръї о мо ї раꙁѹмѣѭ. юдеса отъ ꙁакона твоего СП 118.18 о пѹщат τοὺς ὀφϑαλμοὺς περιπέμπω Хвърлям, устремявам поглед тъ же ома стоꙗше пѹштаѧ с о на вьсꙙ сѫдꙑ сьпасѹ.  обьꙁраѧ коегожꙿде  пꙑтаѧ С 502.24—25 съ днѣмь окомь μονόφϑαλμος Едноок, с едно око  рее ... аште око твое съблажнаатъ тѧ. ꙇꙁьм е  връѕ отъ себе. добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мт 18.9 ЗI добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вьнт въ цсрстве бже. неже обѣ о мѫщю. ꙇт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мк 9.47 З ѹтврьдт о мо на кого ἐπιστηρίζω ἐπί τινα τοὺς ὀφϑαλμούς μου Обърна поглед към някого, подкрепя, напътя, насоча някого въраꙁѹмлѭ тѩ і наставлѭ въ пѫтъ ... ѹтвръждѫ на тѩ оі моі СП 31.8 М З А СК Б О СП СС СЕ К С ЗП ЗЛ Гр ὀφϑαλμός ὄμμα βλέμμα βλέφαρον ѡко Нвб око ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Църно око МИ ВП,ТО Окото МИ ГХ,МИМ