Исторически речник
одрьжат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
одрьжатодрьжѫ, одрьжѹодрьжшодрьжтъ, одрьжть, одрьжтодрьжмъ, одрьжмь, одрьжм, одрьжмоодрьжте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
одрьжѧтъ, одрьжѧть, одрьжѧтодрьжвѣодрьжтаодрьжтеодрьжодрьж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
одрьжмъ, одрьжмь, одрьжмодрьжтеодрьжвѣодрьжтаодрьжахъ, одрьжахь, одрьжаходрьжа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
одрьжаодрьжахомъ, одрьжахомь, одрьжахом, одрьжахмꙑодрьжастеодрьжашѧ, одрьжашѫ, одрьжаша, одрьжаше, одрьжахѫодрьжаховѣодрьжаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
одрьжастеодрьжаахъ, одрьжахъ, одрьжаахь, одрьжахь, одрьжаах, одрьжаходрьжааше, одрьжашеодрьжааше, одрьжашеодрьжаахомъ, одрьжахомъ, одрьжаахомь, одрьжахомь, одрьжаахом, одрьжахомодрьжаашете, одрьжашете, одрьжаасте, одрьжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
одрьжаахѫ, одрьжахѫ, одрьжаахѹ, одрьжахѹодрьжааховѣ, одрьжаховѣодрьжаашета, одрьжашета, одрьжааста, одрьжастаодрьжаашете, одрьжашете, одрьжаасте, одрьжасте
одрьжат -одрьжѫ -одрьжш несв 1. Обкръжавам, ограждам отвсякъде ѡбідѫ мѩ телъці мноѕі. юнъці тѹъні одръжашѩ мѩ СП 21.13 ѹстрашенѣ твоѣ въꙁмѫтішѩ мѩ. ѡбідѫ мѩ ѣко вода вьсь день. ѡдръжаше мѩ въкѹпѣ СП 87.18 2. Владея, властвам над някого вельѣ дръꙁость велье бестѹдье. ръці м того л прѣдаешꙇ же вьсѣъскаа одръжітъ. владѫштаго бѣсꙑ. повелѣваѭштаго мірѹ. владꙑкѫ вьсѣкоꙇ тварі К 4b 33 За болест — държа във властта си, обхващам, обземам. анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ. ꙇ же пръвѣе вълажааше по въꙁмѫштен водꙑ. съдравъ бꙑвааше. ѣцѣмъ же недѫгомъ одръжмъ бꙑвааше М Йо 5.4 За чувство, настроение и под. — обхващам, завладявам някого. ѹжасъ бо одръжааше .  вьсѧ сѫщѧѩ съ нмъ о ловтвѣ рꙑбъ ѩже ѩсѧ М Лк 5.9 З А бѣаше же свꙙтꙑ молꙙ сꙙ  прѣклонвъ колѣнѣ. тако глаголааше г тꙑ мо прбѣжште с. отъ скръб одръжꙙштꙙѧ мꙙ С 234.26—27 нъ рекѫтъ нѣц ѡ їѡсфѣ. ꙗко бѣдоѭ одръжмъ.  въ штѹжде странѣ сꙑ.  не мѣѧ ловѣьскꙑ помошт. н ꙁастѫпа. сего дѣлꙗ кротость мѣаше.  сьмѣрен С 365.2 тогда раꙁлѫ(..)тꙿ сѧ лютѣ бѫ(...ома). ѣже не съхран (.)те ложа нескврꙿ(..)на. то сѣ останѫ мꙿ(ног)огланьѣ. стра(х)ъ (..) веле. одръж(тъ) (..). повѣст Р V 3.16 3. Прич. сег. деят. като прил. одрьжѧ περιέχων, συνέχων a) Който е обзел, обхванал [за болест, чувство и под.], властващ, царящ ꙇцѣл раба твоего сего. ꙇⷬ҇мѧ. отъ одръжѧщааго тѣлесънааго недѫга СЕ 24b 7 ходатаю нашъ. ꙇ доводтелю ... ꙁабѫд грѣхꙑ его. ꙇ цѣл  отъ одръжѧщѧѩ болѣꙁн СЕ 27b 13—14 гла мѹ. мол҄ѫ т сꙙ маж м срьдьце на дльꙁѣ. да м прѣстанетъ одръжꙙштꙗ мꙙ болѣꙁнь С 516.20 то слꙑшавъше отъ стааго мѫжа. града того мѫж. рнѫшꙙ сꙙ на ѹкорꙁнꙑ  бьньꙗ. не послѹшаѭште го. отъ неѹвьствꙗ одръжꙙштꙙѧ хꙿ прѣльст С 535.20 b) Който превъзхожда, побеждава, превъзхождащ, побеждаващ  не могѫште протвт сꙙ. протвѫ одрьжꙙшт го слѣ С 566.30 4. Прич. сег. деят. като същ. одрьжм м мн οἱ συνεχόμενοι Тези, които са обхванати от болест, от чувства и под ѹвѣдѣвъше же обꙑа го. въдаꙗхѫ себе роꙁльнꙑм одръжм страстьм. да то съвръшаатъ к н҄мъ С 556.18 г бже нашъ ... ѡдръжмꙑѩ нꙑнѣ скръбѭ ... твомь мⷧ҇демь ѹтѣш СЕ 57b 3 5. Обръщам внимание, насочвам внимание към нещо глааше же къ ꙁъванъмъ пртъѫ одръжѧ. како прѣдъсѣданѣ ꙁбраахѫ. глѧ къ нмъ. егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ. еда къто ьстьнѣ тебе бѫдетъ ꙁъванꙑхъ М Лк 14.7 З СК огньмь одрьжмъ συνεχόμενος πυρετῷ Който има треска, трескав тъшта же смонѣ бѣ одръжма огнемь велемь  молшѧ  о не М Лк 4.38 З М З А СК СП СЕ К С Р Гр συνέχω περιέχω κατέχω ἐπέχω κυκλόω одръжат Нвб одръжавам остар ВА