Исторически речник
огн҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
огн҄ь, огн҄ъогн҄огн҄огн҄ь, огн҄ъогн҄огн҄ьмь, огн҄ьмъ, огн҄емь, огн҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
огн҄огн҄огн҄ѥ, огн҄ьѥогн҄, огн҄ь, огн҄еогн҄ьмъ, огн҄ьмь, огн҄емъ, огн҄емьогн҄
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
огн҄ьм, огн҄ъм, огн҄могн҄ьхъ, огн҄ьхь, огн҄ехъ, огн҄ехьогн҄огн҄ю, огн҄ью, огн҄ѹогн҄ьма, огн҄ъма, огн҄ма
огн҄ь -ꙗ м 1. Огън, пламъци вьсѣко дрѣво еже не твортъ пло(да) добра. посѣкаѭтъ  въ огнь вьмѣтаѭтъ М Мт 7.19 З  глѧ. г помлѹ снъ мо. ѣко на новꙑ мсцѧ бѣсъноетъ сѧ ꙇ ꙁьлѣ страждетъ мъножцеѭ бо падаетъ на огнь. ꙇ мъножцеѭ въ водѫ М Мт 17.15 А СК деже аще ес. ꙇ отънѭдѣже аще деш. ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ не вдмъ. л гръдъ ... л ѣко огнь вьꙁгараѩ сѧ. л првдѣнемь сѧ авлѣѩ СЕ 54а 5  глагола кꙿ н҄емѹ комсь. вдш л старе. како пльт твоѧ нꙑн҄ѣ трошꙙтъ сꙙ огн҄емъ С 231.21 Жар, жарава. ѣко же ꙁлѣꙁѫ на ꙁемлѭ. вдшѧ огнь лежѧщь  р(ъ)бѫ на немь лежѧштѫ  хлѣ(б)ъ М Йо 21.9 З А СК аурлꙗнъ же ꙗрѣше сꙙ слꙑшꙙ то вьсе оть н҄еѧ.  повелѣ слѹгамъ огн҄ь нанест по вьсемѹ тѣлѹ ю С 13.25 Лава. етн вь ск҄л островъ. сходꙙ отъ н҄его огн҄ь. аште  се далее отъ васъ стъ. пораꙁѹмѣ топлѣ водѣ сходꙙштї отъ ꙁемл҄ꙙ С 129.7 Клада. словомъ наоъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇.  вѣрѫ отвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ.  пръвомѫенца въ женахъ. въꙁде бо на ѡгнъ Е 36а 8 г боже ... съпасꙑ еклѫ отъ огн҄ѣ.  отꙿ поꙁоршта.  отъ ꙁвѣр. съвръшаѧ.  хорѫгв даръствѹѧ любмꙑмъ тобоѭ С 179.10 Мълния, небесен огън.  прдошꙙ облац дож ї до аурлꙗна  сташꙙ  їꙁлꙗшꙙ огн҄ь на ꙁемьѭ.  гласъ съ небесе глагол҄ꙙ С 6.18  аб молтвѫ сътворвъшѹ мѹ. сьніде огн҄ь съ небесе.  пожьже храма.  лъжеменънааго бога сътвор. акꙑ пѣсъкъ дробенъ С 22.12 Езическо обожествяване на огъня, бог на огъня. творта вол҄ѫ цѣсарѫ.  повнѹта сꙙ повелѣню го.  покланꙗта сꙙ слъньцѹ  огню.  водѣ. по ꙁаконѹ  по ꙁаповѣд цѣсара нашего л н С 257.15  отъ сльньца  отъ лѹнꙑ.  отъ ꙁвѣꙁдъ  отъ огнѣ.  отъ водꙑ. ѧже мѣнте богꙑ штѹждъ смъ отъ н҄хъ.  не поклон҄ѫ сꙙ мъ бъхма С 260.30 Образно. огнѣ прдъ вьврѣштъ(ъ) въ ꙁемлѭ то хоштѫ аште юже  въꙁгорѣ сѧ М Лк 12.49 З  къ англмъ глетъ. творѧ англꙑ своѧ дхꙑ.  слѹгꙑ своѧ огнъ палѧщъ Е 6б 13 сего раді слꙑша гь і раꙁдражі сѩ. ї огнь въꙁгорѣ сѩ въ іѣковѣ і гнѣвъꙁіде на ілѣ СП 77.21 блюд ѧдо. ѣко огнемь не обнѹѭщемь сѧ. ꙇматъ скѹст дѣло твое СЕ 88b 22 вдѣвъ огнь бжествьнꙑ. пльтъскꙑ съходѧщь надь нь. еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть СЕ 3а 12  по млоствѣѣмь ерем пророцѣ. огн҄ь въꙁгорѣ сꙙ въ ѫтробѣ го.  обьхождааше вьсѫдꙋ по божю же попѹштеню С 191.12 2. Треска, висока температура ꙇ пркоснѫ сѧ рѫцѣ еѩ. ꙇ остав ѭ огꙿнь. ꙇ въста  слѹжаше емѹ М Мт 8.15 З А СК въпраша же годнꙑ отъ нхъ. въ кѫѭ сѹлѣе емѹ бꙑⷭ҇ рѣшѧ же емѹ ѣко въера въ годнѫ седмѫѭ остав  огн҄ь М Йо 4.52 З А въжещ [ꙁажꙃат] огн҄емь ἐμπυρίζω ἐν πυρί, πυρὶ ἀναλίσκω Подпаля, унищожа с огън положішѩ ꙁнаменіѣ своѣ ꙁнаменіѣ  не поꙁнашѩ ... въжѣшѩ огнемь свѩтіло твое. въ ꙁемлі оскврънішѩ село імені твоего СП 73.7  повелѣ цѣсарь савор. неьствъмъ влъхвомъ. свꙙтꙑꙙ цръкв хръстꙗнъскꙑ огнемъ ꙁажꙁат С 255.3 вѣьнъ[] [бѫдꙑ] огн҄ь γέεννα, τὸ πῦρ τὸ αἰώνιον, ἡ τῆς γεένης ἀπειλή Адът, вечният огън тъгда реетъ  сѫщмъ о(шѫ)шѫѭ его. ꙇдѣте отъ мене проклѧт въ огнъ вѣънꙑ. ѹготованꙑ дѣволѹ  анћломъ его М Мт 25.41 З А СК съ достоѣнѹ емѹ постѹ. въ раꙁліенье прокленьше въ вѣънꙑ огнь. отъвръгѫ сѧ братьѣ. въ стое і спсаѭштее кръштенье длъженъ естъ К 2а 27 вѣдѣ бо хотꙙштааго глаголат. боте сꙙ могѫштааго дѹшѫ  тѣло погѹбт. вь вѣьнѣѣмꙿ огн҄ С 367.4—5 ѹдеса творт многа дастъ. ѹстраш бѫдѫштмъ огн҄ьмъ. повѣд цѣсарьствꙗ обѣштанмъ С 414.11—12 тѣмъ проповѣдаѭ вамъ. о бѫдѫштмъ огн҄емъ бꙑт сѫдѹ отъ ба. словесе го рад їсѹса хрстоса С 129.12—13 жюпелъ  огн҄ь πῦρ καὶ ϑεῖον Огън и жупел вь ньже день ꙁде лотъ. отъ содомлѣнь. одъжд жюпелъ  огнь съ небсе ... ꙇ погѹб вьсѧ М Лк 17.29 З огн҄ьмь жегомъ [болѧ, одрьжмъ] a) πυρέσσων, συνεχόμενος πυρετῷ Който има треска, трескав тъшта же смонова лежаше огнемь жегома М Мк 1.30 З.Срв. Мт 8.14 М, З, А;Лк 4.38 М, З;Мт 8.14 СК b) огн҄ьмь жегом Тези, които имат треска есе мѫжь вьстокъ мꙙ го ... касааше сꙙ жегомꙑмъ огн҄емъ.  хладн бꙑваахѫ С 476.17 огн҄ьмь ꙁгорѣт πυρίκαυστος γίγνομαι Изгорен съм гоже прсно вдꙙште въжꙁаѭтъ сꙙ. свомъ жегом огн҄емъ. ѹнꙙтъ бо да бꙑшꙙ огн҄емъ ꙁгорѣл С 435.13 огн҄ь негасмꙑ [негасѧ, негашѧ] [τὸ] πῦρ [τὸ] ἄσβεστον, τὸ ἄσβεστον πῦρ Адът, вечният огън ꙇ аште съблажнаатъ тѧ рѫка твоѣ отъсѣц ѭ. добрѣа т естъ маломоштѭ въ жвотъ вънт. неже обѣ рѫцѣ мѫштю т вь ћеонѫ. въ огнь не гашѫщ М Мк 9.43 З. Срв.Мк 9.45 М З ꙇ въврѣщ вꙑ вь не гашѫщ огꙿнь. ꙇже естъ ѹготованъ дѣволѹ СЕ 55b 4—5 ꙇ въ огн негасмѣмь. ꙇ въ тъмѣ кромѣщьн ꙁатворь СЕ 63b 14—15 пещьнꙑ огн҄ь κάμινος πυρός Огнена пещ господ їс хсе ... ꙁбавꙑ тр отрокꙑ отъ пештьнааго огн҄ цѣсара науходоносора С 226.3 прѣдат огню τῷ πυρὶ παραδίδωμι Изгоря някого, умъртвя  тако дьн нанаѭштѹ. днае дꙑхаѭште огню прѣдан бꙑшꙙ С 94.13 вдѣаше же ꙗ сладьцѣ тръпꙙшта. сетьнѣ же побѣжденъ бꙑвъ отъвѣтъ дастъ о н҄ею. огню прѣдат ꙗ повелѣ С 213.14—15 сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ διὰ πυρὸς καὶ ὕδατος През огън и вода; през изпитания ѣко скѹсілъ нꙑ есі бже ... продомъ сквоꙁѣ огнъ  водѫ ї ꙁведе нꙑ вь покоі СП 65.12 тѣхъ стъ гласъ. продохомъ сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ.  їꙁведе насъ на прохлажден С 94.19 сътворт огн҄ь ἀνϑρακιὰν ποιέω Запаля, стъкна огън стоѣхѫ же раб. ꙇ слѹгꙑ огн҄ь сътворьше. ѣко ꙁма бѣ. ꙇ грѣахѫ ... (сѧ) З Йо 18.18 А СК М З А У СК Е СП СЕ К С Гр πῦρ κλίβανος ἀνϑρακιά πυρετός πυρά Нвб огън ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА