Исторически речник
огавь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
огав, огавьогавꙗ, огава, огавьꙗогавю, огавѹ, огавьюогавмь, огавьмь, огавмъ, огавьмъ, огавмь, огавмъогав, огавь, огавогавꙗ, огава, огавьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
огав, огавь, огавеогавмъ, огавьмъ, огавмь, огавьмь, огавмъ, огавмь, огавомъ, огавамъогав, огавь, огав, огавмогавхъ, огавьхъ, огавхь, огавьхь, огавхъ, огавхьогав, огавьогавю, огавѹ, огавью
NnDu
огавма, огавьма, огавма, огавма
огавь -ꙗ ср огавь творт παρενοχλέω Затруднявам, измъчвам някого; причинявам някому неприятност, зло въставъше на мѩ сьвѣдѣтеле неправедьні. їхъже не съвѣдѣхⷶъ въпрааⷲхⷶѫ мѩ. въꙁдаахѫ м ꙁълаа въꙁ добраа ... аꙁъ же вьнегда он огаве творѣахѫ м. облааахѫ сѩ въ врѣтще.  сьмѣрѣахъ постомь дшѫ моѭ СП 34.13 Изч СП огаве Нвб Ø