Исторически речник
обѧт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
обѧт | обьмѫ, объмѫ, обмѫ, обьмѹ, объмѹ, обмѹ | обьмеш, объмеш, обмеш | обьметъ, объметъ, обметъ, обьметь, объметь, обметь, обьмет, объмет, обмет | обьмемъ, объмемъ, обмемъ, обьмемь, объмемь, обмемь, обьмем, объмем, обмем, обьмемо, объмемо, обмемо | обьмете, объмете, обмете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
обьмѫтъ, объмѫтъ, обмѫтъ, обьмѹтъ, объмѹтъ, обмѹтъ, обьмѫть, объмѫть, обмѫть, обьмѹть, объмѹть, обмѹть, обьмѫт, объмѫт, обмѫт, обьмѹт, объмѹт, обмѹт | обьмевѣ, объмевѣ, обмевѣ | обьмета, объмета, обмета | обьмете, объмете, обмете | обьм, объм | обьм, объм |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
обьмѣмъ, объмѣмъ, обьмѣмь, объмѣмь, обьмѣм, объмѣм | обьмѣте, объмѣте | обьмѣвѣ, объмѣвѣ | обьмѣта, объмѣта | обѧхъ, обѧсъ, обѧхь, обѧсь, обѧх | обѧ, обѧтъ, обѧть |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
обѧ, обѧтъ, обѧть | обѧсомъ, обѧхомъ, обѧсомь, обѧхомь, обѧхом, обѧхмꙑ | обѧсте | обѧшѧ, обѧсѧ, обѧшѫ, обѧша, обѧше, обѧхѫ | обѧсовѣ, обѧховѣ | обѧста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
обѧсте | *обьмѣахъ | *обьмѣаше | *обьмѣаше | *обьмѣахомъ | *обьмѣашете |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
*обьмѣахѫ | *обьмѣаховѣ | *обьмѣашета | *обьмѣашете |
обѧт
-обьмѫ
-обьмеш
св
1. Обгърна, обхвана от всички страни [образно]
жвотъ бѣ свѣтъ комъ. ꙇ свѣтъ въ тъмѣ свьттъ сѧ. ꙇ тъма его не обьѩтъ
З
Йо 1.5А
2. Уловя, хвана
по глѹ же твоемѹ въвръжемъ мрѣжѫ. ꙇ се сътворьше. обѧсѧ мъножъство рꙑбъ много
М
Лк 5.6
З
А
3. Прегърна някого
съ. негодова. ꙇ гла мъ. не дѣте дѣт прходт къ мьнѣ. ꙇ не бранте мъ ... ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. въꙁлагаѩ рѫцѣ на нѧ
М
Мк 10.16
З
отьцъ же сава ... не ѹбоꙗ сꙙ. нъ радъ бꙑвъ. прде въ хꙑꙁнѫ прѣподобьнааго їѡана. обьмъ
С
287.27
аꙁъ обьмѫ свого ꙁбавтелꙗ. аште не вждѫ въ рѫкѹ го ꙁнамен гвоꙁднꙑхъ не мамъ вѣрьствоват
С
500.23
4.
Прен. За състояние, чувство — обзема, обхвана, завладея
ѡбѩсѩ мѩ болѣꙁні съмрътьнꙑѩ. бѣдꙑ адовꙑ обрѣтѫ мѩ
СП
114.3
ловѣкъ тако жвѣаше ... съ мꙑтар вьꙁлежааше ... досаждамъ трьпѣаше. ѹмалꙗмъ мльааше. страхомъ объѧтъ бѣ въ страст
С
474.3—4
цѣсар ѹбо одръжмѹ пеалм мѣньꙗ. многам тѫгам обьѧтѹ
С
492.12
она же ... къ бѹ о въꙁдѣвъш. стааго на поможенье прꙁꙑваѭшт ... абь того трепетъ невдѣнь обьѧ
С
559.27
Образно.
враѕі моі дшѫ моѭ одръжашѩ ... ѡбѩсѩ мѩ ѣко левъ готовъ на ловъ
СП
16.12
лесть ѭже съкрꙑ обьметъ і. вь сѣть да въпадетъ вь нѭ
СП
34.8
Завладея.
с сѫтъ обьмъш нашѫ странѫ
С
94.20
5.
Прен. Обходя, обиколя
обдѣте сона обьмѣте і. повѣдте въ стлъпѣхъ его
СП
47.13
М
З
А
СП
С
Гр
περιστοιχίζω
περιπτύσσω
περιπλέκω
ἐναγκαλίζομαι
καταλαμβάνω
περιλαμβάνω
ὑπολαμβάνω
διαλαμβάνω
συλλαμβάνω
συγκλείω
περιέχω
κινέω
ѡбѧт
ѡбѩт
обьѧт
обьѩт
объѧт
Нвб
обема
св
обемам
несв
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА