Исторически речник
обѣщат [сѧ]  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
обѣщат [сѧ]обѣщаѭ, обѣщаѫ, обѣщаѧ, обѣщаюобѣщаш, обѣщаеш, обѣщаашобѣщатъ, обѣщаетъ, обѣщаатъ, обѣщать, обѣщаеть, обѣщаать, обѣщат, обѣщает, обѣщаатобѣщамъ, обѣщаемъ, обѣщаамъ, обѣщамь, обѣщаемь, обѣщаамь, обѣщам, обѣщаем, обѣщаам, обѣщамо, обѣщаемо, обѣщаамообѣщате, обѣщаете, обѣщаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
обѣщаѭтъ, обѣщаѫтъ, обѣщаѧтъ, обѣщаютъ, обѣщаѭть, обѣщаѫть, обѣщаѧть, обѣщають, обѣщаѭт, обѣщаѫт, обѣщаѧт, обѣщаютобѣщавѣ, обѣщаевѣ, обѣщаавѣобѣщата, обѣщаета, обѣщаатаобѣщате, обѣщаете, обѣщаатеобѣщаобѣща
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
обѣщамъ, обѣщамь, обѣщамобѣщатеобѣщавѣобѣщатаобѣщахъ, обѣщахь, обѣщахобѣща
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
обѣщаобѣщахомъ, обѣщахомь, обѣщахом, обѣщахмꙑобѣщастеобѣщашѧ, обѣщашѫ, обѣщаша, обѣщаше, обѣщахѫобѣщаховѣобѣщаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
обѣщастеобѣщаахъ, обѣщахъ, обѣщаахь, обѣщахь, обѣщаах, обѣщахобѣщааше, обѣщашеобѣщааше, обѣщашеобѣщаахомъ, обѣщахомъ, обѣщаахомь, обѣщахомь, обѣщаахом, обѣщахомобѣщаашете, обѣщашете, обѣщаасте, обѣщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
обѣщаахѫ, обѣщахѫ, обѣщаахѹ, обѣщахѹобѣщааховѣ, обѣщаховѣобѣщаашета, обѣщашета, обѣщааста, обѣщастаобѣщаашете, обѣщашете, обѣщаасте, обѣщасте
обѣщат [сѧ] -обѣщаѭ [сѧ] -обѣщаш [сѧ] св 1. Обещая някому нещо ꙇюда скаротъскꙑ ... ꙇде къ архереомъ да  прѣдастъ мъ. он же слꙑшавъше въꙁдрадовашѧ сѧ. ꙇ обѣщашѧ емѹ съребрьнкꙑ дат М Мк 14.11 З прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ прѣподобьнааго еппа ... о гробѣ ... мол сꙙ мѹ. по ѹмрьт го. погрет  вь немъ. томѹ же обѣштавъшѹ сꙙ мѹ С 531.30 2. Обещая, дам обещание, дам дума не отьрнѫ господь люд свохъ. нъ  съпасен людьмъ тѣмъ вь послѣдьнꙙѧ дьн обѣшта С 347.15 повръже себе прѣдъ ногама рабъ бж ... кльнꙑ сꙙ. не вьстат прѣжде оть ꙁемьѧ. аште прѣжде не обѣштаатъ сꙙ. прѣдъпоставьнꙑхъ въкѹст С 524.16 Дам надежда. гі бже нашъ ... вꙿсѣмъ строѩ. ꙇ настоѩщее наше жте. ꙇ бѫдѫщааго намъ наслаждене. ѡбѣщавъ СЕ 16b 18 Уверя някого в нещо, задължа се. пеальнь смъ отье. не бо хотѣхꙿ дабꙑ кто ѹвѣдѣлъ танꙑ сеѧ.  нꙑнꙗ не въꙁмогѫ на мѣстѣ семь жт. старьць же сава обѣшта сꙙ богѹ словесемь. нкомѹже съпроста того повѣдат С 288.4 3. прич мин страд a) Като прил. обѣщанꙑ a) ἐπηγγελμένος Обещан тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. въ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ С 252.6—7 b) b) Като същ. обѣщанаꙗ ср мн ἐπαγγελία Обещаното, обещаните неща обѣщаваѭщмъ сѧ хрант. вꙿсѣ прѣжде реенаа. по томь же ослабт обѣщанаа. ꙇ къ пръвѹмѹ жтью въꙁврат сѧ СЕ 91а 14 4. Обрека се, врека се, посветя се помѣн гі. дада ї вьсѭ кротость его. ѣко кліѧтъ сѩ гю. обѣшта сѩ бѹ їѣковлю СП 131.2 обѣщасте сѧ хѹ. въ дхъ стꙑ. да ѹтвръдтъ дшѧ вашѧ СЕ 97b 11 мноꙁ же отъ народа вдѣвъше мѫлънꙑѧ съсѫдꙑ. ѹбоꙗвъше сꙙ ... отъстѫпшꙙ отъ вѣрꙑ хрсостовꙑ. обѣшташꙙ же сꙙ нѣкотор. отъ н҄хъ сломꙿ етꙑр десꙙт. добь съходвъше съкон҄ьат сꙙ С 175.7—8 5. Дам съгласието си, съглася се, склоня стꙑ кононъ.  обѣштавꙿ сꙙ мъ поде сь нм на мѣсто. вьсь же народъ дѣаше.  свѣштꙙ въжегъше С 36.4—5 вовода ... наꙙ го словесꙑ льстіт глꙙ ... да аште ѹбо ѹгодьна тебѣ сѫтъ словеса моꙗ  обѣт. вьꙁнкн  обѣшта сꙙ не стꙑд сꙙ С 48.25 6. Покоря се, подчиня се раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ ...  глагол҄ꙙ ... остан сꙙ ѹбо понѣ нꙑн҄ѣ отъ бѹст.  отꙿ беꙁѹмьна ѹпꙿванꙗ крьстꙗньска.  обѣшта м сꙙ С 49.20 рее слѹгамъ свомъ. прведѣте м дного отъ нхъ. да некъл понѣ тъ сꙙ мьнѣ обѣштатъ С 60.14 7. Известя, съобщя, оповестя блаженꙑ їѡна рее мъ ... нколже не отъврьгѫ сꙙ господа мого їс хса ... ꙁан҄е тъ обѣшта намъ глагол҄ꙙ ... же отъвръжетъ сꙙ мене пр ловѣцѣхъ. то  аꙁъ отъвръгѫ сꙙ го С 259.13 М З СП СЕ К С Гр ἐπαγγέλλομαι ὑπισχνέομαι συντίϑεμαι συγκατατίϑεμαι συντάσσομαι εὔχομαι πείϑομαι обѣштат ѡбѣщат Нвб обещая [се] ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА